САЩ натискат Сърбия за НАТО

В навечерието на срещата за Косово, която ще се състои на 1-2 юли в Париж с участието на президента на Сърбия Александър Вучич и неговия косовски колега Хашим Тачи, както и президента на Франция Еманюел Макрон и германския канцлер Ангела Меркел, в САЩ излязоха с пореден хитър план за разрешаване на кризата. Изглежда, американците са готови да открият картите си, пишат Пьотр Искендеров и Юрий Ковалчук в материал за новото специализирано руско интернет издание „Балканист“, предаде "Фокус".

В края на май американският политически анализатор Дейвид Л. Филипс, ръководител на Програмата за мир и човешки права към Института за изследване на правата на човека в Колумбийския университет, в коментар за проекта BIRN обвини Хашим Тачи в заговор за бъдещо помирение и демаркация на територии със сръбския президент Александър Вучич.

Филипс открито се противопостави на всякакви споразумения между Белград и Прищина (и в същото време Париж или Берлин) и, придържайки се към доста агресивна и категорична реторика, поиска всички преговори между Тачи и Вучич да се проведат в присъствието на представители на САЩ. Американският експерт също така поиска Белград безусловно да признае независимостта на Косово, заявявайки, че в противен случай политиката на Тачи би била „предателство и отстъпление пред натиска на Белград“.

След страшните призиви на Дейвид Л. Филипс във Вашингтон, очевидно, решиха да подсладят малко хапчето. За да покаже на Белград как да действа, за да получи одобрение от Държавния департамент и каква ще бъде наградата, в публичното пространство беше хвърлен програмен документ - статия на професора от Университета Джон Хопкинс Едуард Джоузеф, който се занимава с теорията и практиката на разрешаването на конфликти в Балканите от много години.

В статията си за външната политика той подчерта необходимостта САЩ и ЕС, вместо да разделят Косово, да приложат модел за съвместно функциониране на политическите, икономическите, културните и религиозните институции и структури на Косово и Сърбия под егидата на Съвместния специален комитет, създаден за тази цел по модела на взаимодействие между Гърция и Северна Македония. В допълнение, според американския експерт, Вашингтон и Брюксел трябва да дадат на Сръбската православна църква правото да контролира сръбските манастири в Косово по модела на гръцкия Атон.

Едуард Джоузеф също обяви възможността за създаване на финансова основа за сътрудничество под формата на мащабни проекти за икономическо обновяване в Косово и Сърбия, с акцент върху изпълнението на общи проекти и укрепване на техните отбранителни способности. По-специално, американският експерт предлага създаването на най-модерната американска военна база в Сърбия. Възможното място за разполагане е селището Поникве, където военната инфраструктура вече съществува.

„Пентагонът би могъл да повдигне въпроса за дългосрочното разполагане на американски войски на постоянен обект в Сърбия“, подчертава Едуард Джоузеф. Според него тази стъпка ще позволи да се държи под контрол развитието на ситуацията в съседната Република Сръбска, тъй като това би било „сигнал за американския ангажимент към териториалната цялост на Босна и Херцеговина“. В допълнение, военната база в Поникве ще бъде разположена в географския център на Балканския полуостров и в същото време ще се превърне в неразделна част от военно-стратегическия пояс на САЩ и НАТО от Хърватия към американската база Кемп Бондстийл в Косово и потенциалните военни съоръжения в Северна Македония.

Като цяло, според професор Джоузеф, Сърбия, в замяна на признаването на независимостта на Косово, трябва да получи по-значителни отстъпки под формата на укрепване на собствения си международен статут, финансова и военна помощ от Съединените щати, включително статута на привилегирован военен партньор на Вашингтон. В противен случай Косово ще получи такъв статут, а Сърбия ще бъде наказана. Включително чрез намаляване на помощта от Европейския съюз.

Според наличната информация този план може скоро да се превърне във фокуса на вниманието на международните медиатори, които се занимават с косовския проблем. Днес не е съвсем ясно как САЩ планират да принудят Брюксел да намали помощта за Сърбия или напълно да изостави политическата си линия на Балканите, давайки лидерство на Вашингтон. Както и лостовете на натиск, чрез които Държавният департамент планира да принуди сръбското правителство да „се простреля в крака“ - да приеме условията, еквивалентни на принасянето на присяга на Вучич и неговите другари в Съединените щати.

Вероятно би било политическо самоубийство за официален Белград да се съгласи на подобни условия, като тук дори не говорим за това, че заробващите договорки със САЩ биха зачеркнали изцяло отношенията между Сърбия и Руската Федерация. Подобна активност може да провокира населението на страната на реални, а не изкуствено организирани протести. В момента сръбското правителство демонстрира политика, насочена по-скоро към разрешаване на конфликта в Косово въз основа на компромис; опитвайки се възможно най-безболезнено за собствения си рейтинг да легитимира проекта за разделяне на Косово като част от „пакетно споразумение“, което включва присъединяването към провинцията на две населени с албанци общности от южната сръбска Прешевска долина.

Както подчерта сръбският лидер, в момента има два сценария за решаване на косовския проблем: запазване на статуквото и „замразен конфликт“ или нормализиране на отношенията между Белград и Прищина. Александър Вучич ясно заявява, че той лично е за втория начин: „Реших да не продължавам с лъжите и самозаблудите, казах на всички, че Сърбия няма власт, няма наше правителство в Косово и Метохия“. Въпреки това досега опитите за нормализиране на отношенията на основата на разделението на Косово са подложени на нарастващ натиск от страна на САЩ. Нещо повече, Държавният департамент открито се опитва да окаже натиск не само върху Прищина, но и върху ЕС, на който се предлага не само да се откаже от влиянието си на Балканите, но и да подпише несъстоятелността на Съвета за сигурност на ООН. Не трябва да забравяме, че всички ескапади на Косово противоречат на Резолюция 1244 на Съвета за сигурност и е доста вероятно, че като позволи на Прищина напълно да неутрализира този документ, Европейският съюз ще обезцени по този начин самото значение на ООН.

Конфликтът навлиза в нова фаза. Вашингтон даже не се опитва да крие своите намерения. САЩ открито отправят искания към правителството на Александър Вучич и опортюнистите в Прищина; не се колебайте да се опитате да наложите своята политика на Европейския съюз. Въпросът е как ще реагира на този натиск в Брюксел. Трябва да се има предвид, че подобни опити за „прокарване“ на решения, полезни за Вашингтон и изпълнени с неприятни последствия за ЕС, се предприемат на всички фронтове. Разбира се, това е предизвикателство за Европейския съюз, който трябва или да признае диктата на „световния жандарм“, или да докаже своята субектност.

Що се касае до Сърбия, то в Белград трябва да са наясно, че всякакви отстъпки на САЩ ще доведат до нови отстъпки и така до тогава, докато страната не премине изцяло под външно управление. От всички пътища за излизане от кризата, разграничението (което само по себе си е голяма загуба за Белград) изглежда най-приемливо. Уви, едва ли раздялата с Косово ще може да се случи мирно. Вероятно е време правителството на Александър Вучич да се подготви за всякакви сценарии, включително силови сценарии, като същевременно се опитва да намери противовес на натиска на американците.