Защо в Бремерхафен се отнасят с подозрение към българите

През 2016 г. стана известно, че в Бремерхафен множество български граждани са получавали помощи за безработни с помощта на фиктивни трудови договори. Оттогава насам към българите се отнасят с подчертано подозрение, пише "Тагесцайтунг".

Измамите, в които са били замесени най-вече българи, са нанесли щети в размер на стотици хиляди евро. В стремежа си да предотвратят повторението на скандала местните власти препоръчват по-тясно сътрудничество между различните институции и специални обучения как да се разкриват финансовите измами. За целта бюрата по труда щели също да назначават специално обучени кадри, които да взимат под внимание особено националната принадлежност на кандидатите за социални помощи, съобщава "Тагесцайтунг".

Да припомним как е функционирала схемата за измами в Бремерхафен , в която българите са били извършители, но и жертви. С лъжливи обещания за работа организирани банди са ги привличали в Рурската област, където са им били издавани фиктивни трудови договори като наети на непълно работно време. Срещу завишени наеми източноевропейците са били настанявани в крайно запуснати квартири. За да си платят наемите и останалите разходи по настаняването, българите са били принуждавани да подават молби за социални помощи. По-голямата част от парите, изплащани от Бюрото по труда, са отивали обаче в джоба на организаторите на схемата. Ставало е въпрос за огромни суми. За едно семейство с пет деца, например, помощите могат да стигнат до 4500 евро на месец.

В Бремерхафен са изпълнени с недоверие

"Последствията са драматични, защото Бюрото по труда почти автоматично отказва да изплаща помощи на български граждани - към българите вече се отнасят с подчертано подозрение", казва адвокатът от Бремерхафен Герд Бюрзнер, който защитава интересите на хора, на които са били отказани парични помощи. Ако бъде внесено официално възражение от адвокат, кандидатите все пак получават помощите, но чак след като се намеси съда. А въпросните хора обикновено нямат никакви доходи или съвсем минимални, защото повечето работят на надница - например като зле платени чистачи по товарните кораби. Но докато вървят съдебните процедури, те са принудени да преживяват без всякаква финансова помощ.

„Всяка седмица се сблъскваме с поне два-три подобни случая", казват от две организации, които оказват помощ на закъсали мигранти и ги консултират в правни спорове. Мнозина от нуждаещите се обаче изобщо не се обръщат към тях, защото смятат, че тези организации са свързани с Бюрото по труда. "Много от източноевропейците са недоверчиви и изобщо не могат да си представят, че ние сме независими", казва Клаус Гьорке от организацията "Солидарна помощ".

Той определя като пропуск на службите по труда това, че твърде рядко прибягват до услугите на преводачи. "Без нашата помощ хората изобщо не няма как да разберат с какви права разполагат", изтъква Гьорке. Измамниците, организирали схемата с източването на помощи, са се възползвали именно от липсата на езикови познания на потърпевшите - предимно турскоговорящи българи, румънци и гърци, на които предлагали помощ за превод срещу заплащане.

По данни на Агенцията по труда, в момента отново се наблюдава засилен приток на хора от България към Бремерхафен: през декември 2019 е имало 438 кандидати за социални помощи, или 37% повече, отколкото в същия период на предходната година. Обжалвани са били 173 отказа за отпускане на помощи, докато пет години по-рано те са били само 62.

Кой е бил в дъното на схемата

„Тагесцайтунг" припомня и някои данни за съдебния процес срещу един от основните извършители на измамата в Бремерхафен: през 2018 г. прокуратурата в Бремен повдига обвинения срещу бащата на бившия депутат от Социалдемократическата партия в местния парламент Патрик Йозтюрк за общо 724 случая на измама, както и за осем случая на злоупотреби с финансови средства. Обвиненията за измама срещу Патрик Йозтюрк, който също е разследван, отпадат, но не и обвиненията в злоупотреба.

Смята се, че Йозтюрк старши е осигурявал фиктивните трудови договори, с които българите, на които той бил "съветник", са получавали социални помощи, без да имат всъщност подобно право. Куриозното е, че Бюрото по труда и социалните служби в Бремерхафен са получавали множество сигнали за наличието на този модел за измами, но не са ги проследили.

В някои случаи замесените в схемата българи и румънци най-вероятно са били експлоатирани и ограбвани, но не са можели да го докажат. Двама от клиентите на адвоката Герд Бюрзнер са били осъдени за измама, три други дела текат. Освен това са издадени множество наказателни разпореждания за връщане на неправомерно получените социални помощи.