„По време на пандемията ясно се очертаха редица трудности пред европейските образователни системи. Сред тях са разликите в свързаността и инфраструктурата, в достъпа до качествено дистанционно обучение, недостигът на цифрови умения за електронно обучение. За да отговорим на тези предизвикателства, трябва да съвместно да изградим нашата визия за интегрирано европейско пространство на образованието и да го превърнем в реалност за всички до 2025 г.“ Това заяви българският еврокомисар Мария Габриел при откриването на дискусията с ректори на водещи университети от държави членки на ЕС, представители на студентската мрежа Еразъм и Европейския студентски съюз.
Тази среща беше първият от поредицата диалози с гражданите, предвидени този месец, на които българският еврокомисар ще представи инициативите в предстоящото съобщение относно европейското образователно пространство. Мария Габриел подчерта необходимостта от предоставяне на качествено образование, което да гарантира, че европейските граждани притежават необходимите умения и компетентности за динамично променящия се пазар на труда, съобщиха от пресцентъра на ЕК.
Тя привлече вниманието върху три основни принципа за създаване на интегрирано европейско образователно пространство: съвместното създаване, ученето през целия живот и приобщаването. Добър пример за съвместно създаване е инициативата за европейските университети в рамките на програма „Еразъм +“.
„Нуждаем се от иновативни европейски университети, с цел обединяване на ресурси и общоевропейски инициативи, в отговор на предизвикателствата на 21-ви век. В първите 17 алианса от европейски университети са включени 115 висши учебни заведения. През следващите дни ще обявим още 24 алианса. Така техният брой ще стане близо 300 висши учебни заведения в Европа. Чрез разработване на междууниверситетски кампуси в ЕС, обмен на онлайн курсове, данни и цифрова инфраструктура, университетите могат да бъдат по-ефективни в подготовката на студентите за бъдещите работни места“, отбеляза Мария Габриел. Комисарят наблегна на важността за създаването на европейска образователна степен и гарантиране на качеството на образованието. Това ще проправи пътя към по-иновативни формати на мобилност, включително цифрова мобилност, в рамките на програма „Еразъм+“.
По отношение на втория принцип, комисарят наблегна, че е необходимо да превърнем ученето през целия живот в реалност. „Нужни са ни нови възможности, включително цифрово и смесено обучение, кратки и целеви обучителни модули при гарантирано качество. Ето защо европейското образователно пространство поставя акцент върху анализа на случващото се след дипломирането лица и върху новия подход към микрокредитите“, коментира Мария Габриел. На трето място комисарят изтъкна, че образователните системи, включително във висшето образование, трябва да бъдат и приобщаващи, даващи повече възможности за обучение и на досега изключените от системата.
Тя подчерта необходимостта от мобилизиране на инвестиции за ускоряване преобразуването на висшите учебни заведения за изпълнение на техните четири основни мисии: образование, научни изследвания, иновации и ползите за обществото. В тази връзка е важно да се установят взаимодействия и допълване на програмите в рамките на многогодишния бюджет на ЕС, като „Еразъм+“, „Хоризонт Европа“, структурните фондове, с национални програми и стратегии.
„Споделяме една и съща визия с ректорите от водещите университети в Европа! Мой приоритет е да постигнем тясно взаимодействие между европейското образователно пространство и европейското научноизследователско пространство. Тези две инициативи трябва да вървят „ръка за ръка“, за да имаме работеща стратегия на знанието. Можем да работим съвместно и за цифрова платформа за изпити онлайн. Много е важен приносът на университетите. Днешната дискусия е добра основа за бъдещото ни тясно сътрудничество, което цели да направи европейското образователно пространство реалност до 2025“, заключи Мария Габриел. Диалогът с гражданите продължава следващата седмица със срещи с младите хора и Европейския парламент.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Леле,леле
Коментиран от #32, #33
08:54 04.07.2020
2 Жирафа Габриел
08:55 04.07.2020
3 Държава мащеха
Коментиран от #27
09:01 04.07.2020
4 Въпрос към тъпата м-ка от с.Хаджидимово
09:09 04.07.2020
5 Този коментар е премахнат от модератор.
6 радев
09:12 04.07.2020
7 Госあ
09:14 04.07.2020
8 Сандо
09:37 04.07.2020
9 Румяна Костова
,, Нуждаем се от иновативни европейски университети, път към иновативни формати на мобилност, цифрова мобилност " Иоще поне 5 пъти повторение на иновации и мобилност. И от цялата и реч Бла, Бла, накрая става ясно, че всичките тези иновации ще са с цел изпитите в университетите да се провеждат онлайн. Всеки студент такъв огромен пищов ще си сложи на стената, която камера не показва, че няма да има никой скъсан на изпит. Пази, Боже да отидеш на доктор, който си е взел изпита онлайн. Тези изпити ще осакатят тотално висшето образование.
Коментиран от #12, #13
09:41 04.07.2020
10 фен
09:45 04.07.2020
11 2020
09:51 04.07.2020
12 Госあ
До коментар #9 от "Румяна Костова":
Принципно, широкия прием не е толкова лош. Системата във Франция. Но след това започва цедката. А англичаните като тарикати с пари вземат всички и всички завършват. Дори докторски вземат с пари. Платени докторантури има там. И никакви изисквания за публикации. Но после си ги връщат обратно там откъдето са дошли, най вече източна европа 😂 Та мисълта ми е, че работа йок. А пък те си прибират парите и финансират образованието и науката на кадърните.Коментиран от #28
09:55 04.07.2020
13 Госあ
До коментар #9 от "Румяна Костова":
Иначе, какво да очаква от калинка. Да повтаря като латерна едно и също до откат. Аз вече като чуя иновации и креативност и лошо ми става.09:58 04.07.2020
14 Тато из Правец
09:58 04.07.2020
15 ДядоСтою
09:59 04.07.2020
16 Толуп
10:08 04.07.2020
17 Хаджиментов
Значително повишаване на заплатите, връщане на уважението към учителската професия и училището, осъвременяване на съдържанието и формите на обучение и изхвърляне на политиката и религиите от училищата.
За вусовете - трябва да се разкара социалистическият мастодонт БАН и малкото кадърни учени от там да отидат към унивеститетите, където ще се получи приемственост със студентите и с млади учени, ще споделят опита си и ще се получава по-добро финансиране, след като огромните средства от БАН се пренасочат към университетите.
Сега в институтите към БАН е пълно с доценти и професори, които никога не са изнесли една лекция пред студенти, както и такива, които се занимават с чисто приложна дейност, често от частните си фирми, но се водят учени и получават заплата от държавата за да публикуват 2-3 творчески изплагиатствани статии годишно.
Коментиран от #19, #20
10:13 04.07.2020
18 Госあ
10:15 04.07.2020
19 Госあ
До коментар #17 от "Хаджиментов":
Университетите са гола вода бацка. Всичко което излиза в печата е от БАН наясно ли си ? Айде тия в Университета да си пеят лекциите, а науката да се прави от учените. Така както е в целия свят.Коментиран от #21
10:24 04.07.2020
20 Госあ
До коментар #17 от "Хаджиментов":
И да ти кажа, герберотиквениче, студентите ходят точно в БАН, ако искат да видят и разберат нещо, не у техпарко или Университета.Коментиран от #37
10:27 04.07.2020
21 Хаджиментов
До коментар #19 от "Госあ":
Хахах, в САЩ или Западна Европа науката се прави именно в Университетите. Техните Академии на науките са общества за събиране, обмен и координиране на информацията, а не място, където се прави наука. БАН и подобните му са болшевишка отживелица. От40+ института в България колко научен продукт е излязъл?!?!? Питай чичо ти Гугъл колко от Нобеловите лауреати са от университети и колко от Академии на науките.Ти сигурно си някакво зелено асистенче или научно сътрудниче н-та степен, което се омайва от големи, но неподплатени с нищо приказки.
Коментиран от #22, #23, #24
10:42 04.07.2020
22 Госあ
До коментар #21 от "Хаджиментов":
Виж чиче,личи си, че изобщо нямаш представа. Точно в сащ се прави от институти. За западна европа да си чувал за cnrs, inserm,inra, институт Пастьор, Макс Планк. Единствено в англия се прави от университети и болници. Ама айде нема нужда.10:50 04.07.2020
23 Госあ
До коментар #21 от "Хаджиментов":
Ти кое не разбра,че само една група от института по Молекулярна Биология примерно слага в малкия си джоб всички факултети по природни науки ??? А ? Айде говорете си за иновации и не ме занимавай с глупости. За нобелови награди ше ми говори 😂Коментиран от #26
10:53 04.07.2020
24 Този коментар е премахнат от модератор.
25 Адвокат
11:05 04.07.2020
26 Хаджиментов
До коментар #23 от "Госあ":
- Институт по ядрени изследвания и ядрена енергетика - какъв принос в науката има?- Институт по електроника - ами тези?
- Институт по оптически материали и технологии „Академик Йордан Малиновски“ (на базата на сливане на Централна лаборатория по фотопроцеси и Централна лаборатория по оптичен запис и обработка на информацията) - а тези?
- Институт за гората - къде са ни горите?
- Институт за космически и слънчево-земни изследвания (чрез сливане на досегашните Институт за космически изследвания и Институт по слънчево-земни въздействия) - ами тези - 20 години се хвалят с някаква космическа оранжерия. Другото бяха очите на паметника на Цар Самуил, които угаснаха 2 месеца след слагането им.
И т.н. и т.н. нямам време да пиша за всички - икономически, по това, по онова. Все измислени неща с аадминистарции, секретарки, техически сътруднижци и бла-бла. А практическа полза от тях - никаква.
Казах, има малко работещи и истински учени, но една пртичка полет не прави.
Коментиран от #29, #34, #35
11:12 04.07.2020
27 В последната
До коментар #3 от "Държава мащеха":
си година от обучението в СУ имах лекционен курс, който съвпадаше напълно като съдържание и ниво с един от учебните ми предмети от осми клас в училище!!!Също така някои курсове бяха по програма 75 часа на семестър, но на практика ни преподаваха 30.
Отделно някои преподаватели не искаха да провеждат някои избираеми специализиращи курсове поради по-малък брой регистрирани студенти.
11:42 04.07.2020
28 не знам
До коментар #12 от "Госあ":
как е във Франция, но познавам хора завършили доктурантура в България без да имат нужните познания по математика от началното училище.Изобщо не се шегувам!
Коментиран от #30
11:47 04.07.2020
29 Госあ
До коментар #26 от "Хаджиментов":
Ами точно тези институти по време на Комунизма прославяха България. Точно института по Космически изследвания е посетен лично от Ширак за да изкаже възхищението си след като френски космонавт на МИР му разказва за българската апаратура там. Аз имам въпросителни към института по опера,икономика и всички мижи да те лажем "науки" ,които определено трябва да бъдат отделени. А че е батак,батак е в момента. Това е следствие на демократичните промени у нас. И изхода е реформи и активност на младите учени (само дето ги нема,щото с 500лв стипендия за докторантура нема много желаещи), а не както любимият ви комсомолски секретар от свищов искаше да закрива БАН. Всъщност, точно обратното трябва да се случи, всички провинциални иновативни университетчета трябва да бъдат закрити.Коментиран от #42
11:53 04.07.2020
30 да допълня
До коментар #28 от "не знам":
тези без началното завършиха докторантурите си в БАН.Имена няма да споменавам.
Коментиран от #31
11:53 04.07.2020
31 Госあ
До коментар #30 от "да допълня":
а министър председателя на Република България има ли по големи познания ? Пак казвам, има много гнили ябълки, но има публикации на световно ниво и те са от БАН, а не от Университета. Просто не е рационално да водиш непрекъснато лекции и упражнения и да правиш наука.12:03 04.07.2020
32 А бе тя
До коментар #1 от "Леле,леле":
много иновативна тази! С успешен скок в подходящо легло... Първо стана Габриел - съпруга на подходящ човек. Та една от иновативните специалности може да бъде " успешен брачно- политически бизнес"...13:25 04.07.2020
33 хахаха
До коментар #1 от "Леле,леле":
Хафаха иновативни европейски университети като тоя що тая завършила "аврог...ска администрация" т.е. Опис и класификация на гей....те по евро стандарт .14:18 04.07.2020
34 Сандо
До коментар #26 от "Хаджиментов":
Момче,стига си се излагал пред хората.14:38 04.07.2020
35 Необходими уточнения
До коментар #26 от "Хаджиментов":
1. За да разбереш с какво се занимават и какво "произвеждат" в един научен институт, трябва да имаш ниво, а ти го нямаш; 2. Науката създава ВЪЗМОЖНОСТИ - а практическата реализация на създаденото от нея може да е след поколения;3. Не всички, работещи в научни институти по света, са лауреати на Нобелови награди.Но без тях сигурно щяхме да се придвижваме все още само по най-здравословния начин - с краката си.Коментиран от #38, #41
16:07 04.07.2020
36 фен на сидеров
17:18 04.07.2020
37 фен
До коментар #20 от "Госあ":
Институти от типа на БАН имаше само в СССР и страните от соца.Всички останали са към университетите.Преподавателите имат право да работят и по научни проекти като си търсят финансиране.Не е като при нас в БАН.Получават си парите а резултат няма.Тези хрантутници са за закриване.
18:36 04.07.2020
38 фен
До коментар #35 от "Необходими уточнения":
Работил сън там.Не ми обеснявай!Коментиран от #39
18:38 04.07.2020
39 Госあ
До коментар #38 от "фен":
Като ти гледам обЕсненията, определено не си. Или си продавал сандвичите в лавката 😂19:39 04.07.2020
40 бабаяга
20:40 04.07.2020
41 Хаджиментов
До коментар #35 от "Необходими уточнения":
С тези възможности поколения се пенсионираха без да направят нищо. Института по икономика какво помогна на България през последните 30 години?Докога ще чакаме някой да измисли нещо ново в областта на компютрите, информационните технологии и т.н. Там стана революция, която изстреля света напред, а нашите "учени" само копират и плагиатстват. Но имаме милион професори, доценти и не знам какви си специалисти в тази област.
А за нивото ми не се тревожи, занимавал съм се с научна работа още когато не си бил планиран, работил съм във водещи фирми в света в областта на ИТ, занимавам се с преподавателска дейност, зная много български "учени" от институти на БАН и зная с какво се занимават и на какво ниво работят. Каква наука от хора, които чи чукат "часпром" от институтите, използвайки името им, базата им и работното си време, за което получават държавни заплати, за които хленчат, че са им малки?!?! Зная хора станали напоследък доктори със статии от 1993г, в които са съавтори с повече от 40 други. Голям учен, който взима парите на някой друг, по-кадърен, нали.
09:28 05.07.2020
42 Хаджиментов
До коментар #29 от "Госあ":
Изглажда бъркаш науката с приложната електроника. Защото всички тези апарати, направени за космоса преди дестки години, нямат нищо ново в тях нито като принцип, нито като прибори , нито нищо. Т.е. при тях няма нищо научно, нищо ново, което света и науката да не знаят. Добри приложни инженери за момента - да, но учени?!?! Отделен е въпросът, десетки "учени" от онези времена все още си лежат на старата слава и от тогава до сега не са мръднали и един сантиметър напред и не са направили нищо ново. Пищат си статии от онова време, плагиатстват си творчески, откриват топлата вода, като правят прибори, които съществуват на Запад от много години, описват всичко в статии и си живуркат. Но с голямо самочувствие на учени и с огромни претенции.От разкарването на такива и затварянето на институти, които десетки години нямат практически разултати, истинските учени могат само да спечелят.
09:37 05.07.2020