Германия отчаяно търси над 17 000 готвачи. Но какви са заплатите?

Сега, когато ресторантите отново са пълни, Германия се оказва пред неочакван проблем: няма готвачи. Но как да се намери персонал, след като готвачът печели двойно по-малко от бояджията? Търсят се над 17 000 готвачи.

Менюто на ресторант „Лукс“ в Мюнстер е богато: специалитети на грил, пресни салати, рибни деликатеси. Кухнята е като цяло доста изискана, а шефът Маркус Геслер се радва, че хората отново идват в ресторанта му. Той би желал отново да заработи на пълни обороти, но засега това не е възможно: тъй като заведението търси готвач и помощник в кухнята, Геслер е принуден да въведе един почивен ден на ресторанта.

Същото е и в още един от неговите общо пет ресторанта. Маркус Геслер е търсил персонал къде ли не - в Агенцията по труда, по обяви, сред познати и приятели. Но без успех. А особено трудно се намират готвачи.

Защо Германия остана без готвачи

Проблемът е, че по време на локдауна огромна част от заетите в гастрономията се пренасочиха към други браншове. Геслер успял да задържи своя персонал, като организирал платформа за доставка на храна по домовете и за снабдяване на частни партита. Но причини за недостига на готвачи съществуват още от времето преди пандемията. „Проблемът е в заплащането“, казва Геслер и пояснява, че за храна и напитки хората в Германия не са готови да се бръкнат много надълбоко.

Когато напише сметка на някой клиент, поръчал частно парти, и изиска за готвача по над 30 евро на час, обикновено го очакват критични въпроси, споделя Геслер. „В същото време хората плащат на някой майстор двойно и тройно повече, без да се замислят“, добавя той. Ниските заплати в гастрономията накара голям брой квалифицирани кадри да се пренасочат към туристическите центрове в Швейцария, в Австрия или на германския остров Зюлт, където изкарват двойно по-големи заплати.

Да, колкото по-голямо е търсенето, толкова по-голяма е вероятността да се намери заплащане над официалните тарифи. Но сравнението между доходите в различните браншове подчертава големите разлики: в провинция Северен Рейн-Вестфалия например дърводелецът изкарва по тарифна ставка 3235 евро, бояджията - 4671 евро, а началник бригада в строителството - по 4755 евро месечно.

Един готвач обаче получава само 2249 евро, а главният готвач - 3476 евро. Затова не е никак чудно, че в момента в Германия има над 17 000 незаети места за готвачи, а в целия бранш са вакантни около 46 000 работни места.

Към това се добавя и фактът, че в бранша има много хора, които работят на непълен работен ден и не плащат социални осигуровки. „Това се оказа голям недостатък, тъй като по време на локдауна те бяха първите, които изгубиха своите работни места, макар и да беше ясно, че след кризата тези специалисти ще са отново необходими“, казва Лудвиг Кристиан от германската Агенция по труда.

"Твърде несигурен бранш"

И в Кьолн по вратите на много от заведенията висят табелки с надпис „Почивен ден“ - на много повече места, отколкото преди пандемията. Кай Шулц, съдържател на задедение в Кьолн и говорител на Сдружението на гастрономите в града, казва, че е успял отново да отвори за гости своята външна тераса. Но и той е обявил един почивен ден в седмицата, защото междувременно разполага с едва 40% от персонала, който е имал преди локдауна. Успял е да задържи на работа щатния си персонал, но много от сезонните му работници междувременно са си намерили друга работа.

„Те едва ли ще се завърнат, тъй като гастрономията се превърна в твърде несигурен бранш. Хората се преориентират. Доскоро работата в ресторантите се смяташе за надеждна, но сега тя вече не гарантира никаква сигурност“, казва Шулц.