Трагедията в Беларус: "Ще чакаме, докато Германия ни приеме"

Около 30 деца са се скупчили край оградата. Дрехите им са мръсни и износени, но очите им светят от радост и възбуда: „Всеки ще получи изненада“, им обещава на английски висока руса жена. Малко по-късно им носи пълен чувал с играчки.

Виктор Лискович наблюдава всичко това със задоволство. Той е депутат в беларуския парламент и отговаря за региона Гродно - респективно и за открития тези дни нов бежански лагер, недалеч от полската граница. Играчките, моливите и блокчетата за рисуване са дарение от беларуски деца и семейства.

"Благодаря, Беларус"

Жестът допада и на беларуските телевизионни екипи. Те снимат как Лискович и неговата сътрудничка поощряват децата от групата да скандират на английски „Обичам Беларус!“ и „Благодаря, Беларус!“. На присъстващите явно им харесва и това, че един германски радио- и телевизионен екип присъства на събитието - камерите постоянно се насочват и към журналистите от Германия. Пред голямото хале на бившия логистичен център има тоалетни, цистерни с прясна вода, а отскоро и мобилни магазинчета и лавки за храна. В самото хале хората са доста натясно – там са подслонени около 2000 души. Задушно е, отвсякъде се чува кашлица. „Спиш две минути, а в следващите три си буден“, казва 13-годишната Бахаш и показва импровизираното си обиталище, състоящо се от дървени палети, одеяла и малка палатка. „Понякога е много топло, понякога е студено. Вратите постоянно се отварят и нахлува силен студ“, добавя тя.

Мнозина искат да стигнат до Германия

Въпреки това тук е много по-добре, отколкото в горите, където Бахаш и семейството ѝ са престояли дни наред - с надеждата все пак да преминат границата към ЕС. А беларуските граничари междувременно започнали да се отнасят значително по-добре към мигрантите. „Дават ни храна, дават ни спални чували - всичко! Стараят се да ни помогнат“, казва момичето. Бежанците обаче нямат ясна перспектива, нито план какво да правят оттук нататък. Подобно на почти всички други в лагера, Бахаш и семейството ѝ искат да стигнат до Германия. Те вече са били там за няколко години, но така и не са получили право на постоянно пребиваване. Това е бил техният втори опит. Нямат намерение да се възползват от предоставената възможност да отлетят през Минск обратно в Ирак. „В никакъв случай няма да се върнем. Ще чакаме, докато Германия ни приеме“, казва Бахаш.