Малко вероятно е украинските войници лесно да излязат от "Азовстал"

След евакуирането на част от цивилните от обсадения от руските сили стоманодобивен завод в пристанищния град Мариупол вниманието се насочва към съдбата на стотиците украински войници, които все още са там след седмици в подземни тунели и бункери.

В техните редици има както боеспособни, така и ранени, а изборът им изглежда е или да се бият до смърт, или да се предадат с надеждата да бъдат пощадени съгласно условията на международното хуманитарно право. Експерти обаче твърдят, че е малко вероятно войниците да получат лесен изход и че може да се окаже трудно да се измъкнат като свободни хора или дори да останат живи.

"Те имат право да се бият до смърт, но ако се предадат на Русия, може да бъдат задържани. От тях зависи какъв избор ще направят", каза Марко Сасоли, професор по международно право в Женевския университет.

Лори Бланк, професор в юридическия факултет "Емори" в Атланта, която специализира в областта на международното хуманитарно право и правото при въоръжените конфликти, заяви, че ранените бойци са смятани "извън боя" и може да бъдат задържани като военнопленници.

"Русия може да позволи на ранените украински войници да се върнат в райони (под украински контрол), но не е длъжна да го прави", каза тя.

Обширният и разположен край морето завод "Азовстал" е ключова военна цел за руските сили, тъй като е последното място на съпротива в крайбрежната югоизточна част на Украйна след изтощителната, унищожителна обсада на Мариупол.

Съпругите на поне двама украински войници, намиращи се в "Азовстал", са в Рим и молят международната общност за евакуация на войниците там, като твърдят, че те заслужават същите права като цивилните.

Катерина Прокопенко, чийто съпруг, Денис Прокопенко, командва силите на батальона "Азов" в завода, заяви пред Асошиейтед прес, че не е получавала информация от него повече от 36 часа, преди най-накрая да се чуе с него вчера. Той ѝ казал, че руски войници са влезли в "Азовстал" и че "нашите войници се бият, лудница е и е трудно да се опише".

Украинските власти също така поискаха от Русия да осигури на войниците безопасно излизане от района на "Азовстал", без да изоставят там оръжията си.

Експерти обаче твърдят, че би било почти безпрецедентно те просто да бъдат пуснати на свобода, не на последно място защото биха могли отново да се включат в сраженията и евентуално да причинят руски жертви.

"Малко вероятно е Русия да позволи на украинските войници да напуснат завода с оръжията си и нищо в закона не изисква това", каза Бланк.

Вместо това руските военни призоваха украинските войници в "Азовстал" да сложат оръжие и да излязат с бели знамена. Русия казва, че тези, които се предадат, няма да бъдат убити, в съответствие с международното право.

Командирите на украинската съпротива в завода обаче многократно са отхвърляли такива призиви. На един от видеозаписите от завода Святослав Паламар, заместник-командир на батальона "Азов", казва, че хората му са изтощени. "Трябва да удържим линията", зарича се обаче той.

В случай че намиращите се в "Азовстал" бойци бъдат пленени, не е ясно дали Русия ще спази ангажиментите си в съответствие с международното право по отношение на военнопленниците, като се имат предвид предполагаемите ѝ предишни нарушения на правилата за водене на война и липсата на доказателства за това как се е отнасяла с украинските войници, които вече е задържала.

Твърди се, че международните норми са нарушавани и от двете страни по време на продължаващата два месеца и половина война, както се вижда от доказателствата за убийства на цивилни в стил екзекуция, които се появиха след руското изтегляне край Киев, и гаврата край Харков с тела, които може да са на руски войници.

Закрилата на военнопленниците е въведена поколения назад, включително чрез Кодекса на Либер от 1863 г., който е изготвен по време на Гражданската война в САЩ. Самата Москва извлича значителна полза от тези правила по време на Втората световна война, когато нацистките сили понякога ги прилагат по отношение на задържани руснаци.

Съгласно Женевските конвенции военнопленниците "трябва по всяко време да бъдат хуманно третирани" и не може да бъдат "подлагани на физическо осакатяване или на медицински или научни експерименти", които не са оправдани по здравословни причини. Същевременно членовете на въоръжените сили, които са ранени или болни, "трябва да бъдат уважавани и защитавани при всички обстоятелства".

За разлика от цивилните, военнопленниците може да бъдат принудително изпратени в други държави, за да не се завърнат от бойното поле.

В тълкувателен документ за Женевските конвенции от 2016 г. се казва, че медицинското обслужване на военнопленниците е от основно значение и че "личността на войника, който е ранен или болен и следователно е "извън бойното поле", е неприкосновена".

Съществуват обаче различия в тълкуването на въпроса дали ранените бойци може да бъдат обект на нападение по време на война, каза Сасоли, който е бил част от тричленен екип, пътувал до Украйна през март по поръчка на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ).

Международният комитет на Червения кръст (МКЧК) играе ключова и почти изключителна роля в конфликтите по света, като посредничи между воюващите страни по въпроси като организирането на размяна на пленници и следенето на условията, при които живеят задържаните. Наред с други неща, МКЧК събира имената на военнопленниците и докладва на техните правителства и семейства.

Въпреки това МКЧК не е съобщил дали негови представители са се срещали с военнопленници, намиращи се под руски арест, от началото на войната на 24 февруари - мълчание, което според Сасоли може да е "лош знак".

Запитан от АП дали МКЧК е посетил някой от военнопленниците, говорителят на организацията Джейсън Стразиузо отговори кратко: "Въпросът за военнопленниците е изключително важен и ние сме в тясно сътрудничество със страните в конфликта по тази тема". Той отказа да коментира повече.

Във вторник Паскал Хунт, ръководителят на МКЧК в Украйна, заяви пред репортери, че руско-украинското споразумение, довело до неотдавнашната евакуация от "Азовстал", обхваща само цивилните. Той добави, че не е сигурен дали някой друг може да излезе от завода.

"МКЧК има малко лостове за влияние, когато става въпрос за постигане на споразумение за прекратяване на огъня, и от страните в конфликта зависи да се договорят за извеждане на тези хора", каза Хунт. "Ние ще продължим да настояваме, макар надеждата да клони към нулата, просто ще продължим да настояваме - и сме готови да отидем там."