Юмит Йоздаг обича да говори за "завладяването на Турция от бежанците". И намира все повече слушатели за расистките си тези. Новата му "Партия на победата" си пробива път с изненадваща скорост.
19 май е празничен ден в Турция. Основоположникът на републиката - Кемал Ататюрк - го обявява за Ден на младежта и спорта. В турските учебници по история пише, че на 19 май 1919 година той започва освободителна война срещу западните сили, продължила до основаването на републиката през 1923 година.
Бежанците - враг номер 1 на новата турска партия
За Юмит Йоздаг, лидер на новата “Партия на победата”, 19 май беше повод да покаже национализма си. Той посети мавзолея на Ататюрк в Анкара и дори позира с минувачи пред големия монумент. В последните седмици Йоздаг се превърна в истинска звезда.
Навсякъде, където се появи, се събира множество от хора. Всички искат да го видят, мнозина - да демонстрират подкрепата си към него. Защото Йоздаг говори по темите, които интересуват голяма част от турците - галопиращата инфлация, намаляването на покупателна способност, бежанците.
По официални данни в Турция живеят около 3,8 милиона сирийски бежанци. Към тя се прибавят и избягалите от Афганистан, Ирак, Пакистан и други държави. Според Върховния комисариат на ООН за бежанците те са около 320 000. Но реалният брой на мигрантите в Турция вероятно е много по-висок.
“Не искаме народът ни да се бори с глад и бедност, докато парите от данъците ни отиват за сирийци, афганистанци и пакистанци”, разпалено повтаря Йоздаг на събития в последните седмици. Демонизирането на бежанци се приема добре от много турци. Защото те се страхуват - инфлацията в страната е близо 70 процента. Населението страда от големия ръст в цените, а решение не се вижда.
Йоздаг има дълга политическа кариера зад гърба си
Юмит Йоздаг не е от вчера в политиката, но реториката му е съвсем нова. Баща му е сред основателите на крайнодясната Партия на националистическото действие (ПНД). Майка му е първата председателка на женската организация на партията. Йоздаг е роден в Япония в началото на 60-те години, когато баща му работи като дипломат там. След това учи политология, философия и икономически науки в Мюнхен.
Той също е бил член на ПНД, но през 2016 година е изключен от партията заради критики към ръководството ѝ. Йоздаг не одобрява факта, че ПНД е в съюз с Партията на справедливостта и развитието на Ердоган, изпълнявайки ролята на нейна патерица. С други отцепници той основава “Добрата партия”, но е изключен и от нея през 2021 година. Днес е лидер на собствена политическа сила - “Партия на победата”.
Расистките и крайнодесни възгледи събират подкрепа
Със своята крайнодясна, расистка и антибежанска реторика “Партия на победата” трупа подкрепа. Експерти предупреждават, че Йоздаг залага и на пантюркизма - националистическия идеал за етнически хомогенна турска държава от Балканите до Западен Китай.
Йоздаг остро критикува управляващата партия. Наскоро той имаше сериозен конфликт с министъра на вътрешните работи Сюлейман Сойлу. Сойлу беше разкритикувал Йоздаг за това, че партията му е финансирала филм, насочен срещу бежанците. Конфликтът между двамата мъже стигна дотам, че Йоздаг покани Сойлу на дуел, в случай, че министърът на вътрешните работи се чувствал “достатъчно мъж”. Заради това си поведение Йоздаг получи подкрепа и от опозицията, включително от най-голямата опозиционна партия - Републиканската народна партия.
Ще успее ли Йоздаг?
Може ли "Партията на победата" на Йоздаг да се утвърди? Според политолога Берк Езен от университета "Сабанджъ" все още е много рано да се правят прогнози. Истинският потенциал на Йоздаг ще се разкрие след няколко години. И преди партия се е отцепвала от националистите. Но разликата сега е, че "Партията на победата” е противник на правителството на Ердоган. Освен това останалите националистически партии винаги са били свързани с т.нар. “дълбока държава” в Турция и с паравоенните организации. Йоздаг обаче се дистанцира от тях.
Според политолога Берк Езен "Партията на победата" прилича на европейските популисти. Не само заради реториката срещу бежанците, а и защото за Йоздаг Турция се разделя на два лагера - от едната страна били правителството и опозицията - т.е. политическият елит, който безропотно приемал „завладяването на Турция“ от бежанците. От другата страна били хората, които Йоздаг щял да спаси със своята "Партия на победата". За Езен е доста изненадващо, че подобна популистка партия не се е появила още по-рано в страната. Каквото и да се случи с нея обаче, е очевидно, че въпросът за бежанците ще продължи да вълнува турското общество.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 кемалчето
22:24 30.05.2022
2 КеМалчиш
Коментиран от #4
22:28 30.05.2022
3 Сюлейман Сойлу
Коментиран от #18
22:29 30.05.2022
4 КеМалчиш
До коментар #2 от "КеМалчиш":
Щом не си умрел още значи не си гладен а Гаден.22:29 30.05.2022
5 Турската бяла златка
22:30 30.05.2022
6 Турчин
Коментиран от #11
22:31 30.05.2022
7 жалка работа
Коментиран от #9
22:32 30.05.2022
8 А защо не казвате, че
22:46 30.05.2022
9 Брендилия
До коментар #7 от "жалка работа":
Пантюркизмът е на Ю.Андропов. Прави са за бежанците. Турция не получава евросредства като България и други страни в ЕС.22:53 30.05.2022
10 Рошко
22:54 30.05.2022
11 Този коментар е премахнат от модератор.
12 Този коментар е премахнат от модератор.
13 Брендилия
Коментиран от #14
23:25 30.05.2022
14 стара индийска поговорка
До коментар #13 от "Брендилия":
не е разумно да се смеем на истината, смеем се за сметка на късмета сиКоментиран от #17
23:51 30.05.2022
15 ОтиЦепиш
23:56 30.05.2022
16 Бахчели
23:59 30.05.2022
17 Брендилия
До коментар #14 от "стара индийска поговорка":
Може би сте прав, но аз индийски поговорки не ползвам. Късметът си го зная, че нямам късмет00:14 31.05.2022
18 отговор
До коментар #3 от "Сюлейман Сойлу":
мигрантите са братя. Те помогнаха на турската икономика да расте.Ти вярваш ли си в написаното?
01:42 31.05.2022
19 Този коментар е премахнат от модератор.
20 МореСтано
16:54 31.05.2022
21 Кара Ибраим
19:41 31.05.2022
22 Факт
21:06 31.05.2022