Пет нови лоши новини за Путин

Според международно проучване руският президент Владимир Путин е най-малко надеждният лидер в света. В САЩ фаворитът на Путин Доналд Тръмп в момента губи позиции. А в Германия двете най-критични към Путин партии - Зелените и ХДС - печелят най-много точки сред обществеността.

Бавно и сякаш неудържимо огненият валяк на руската артилерия си проправя път през Донбас, оставяйки след себе си все нови и нови полета от развалини. Но ако се вгледате в цялата глобална политическа картина, ще видите, че изходът от този конфликт остава отворен - и има пет нови лоши новини за началника в Кремъл, пише тази сутрин немското издание RND.

Светът вече не вярва на Москва

Владимир Путин вече е постигнал нещо, което ще му осигури място в учебниците по история. Той разруши репутацията на Русия - не само временно, но и завинаги.

Германският канцлер Олаф Шолц обобщава това така: "В отношенията с Русия не може да има връщане назад към времето преди руската инвазия в Украйна."

Историческият разрив с Москва засяга преди всичко доверието в страната. По-малко от всякога останалата част от света все още приема за чиста монета това, което казва руското правителство. И това ново отношение цари не само в държавните канцеларии, но и на улицата. Огромното нарастване на недоверието към Москва е измеримо в демографски план, и то не само в страните от НАТО.

Далеч от бойното поле, в Южна Корея, една високотехнологична държава с три пъти по-висок доход на глава от населението от този на Русия, спадът в авторитета на Русия е особено рязък. Според проучване на Pew Research през 2021 г. 58% от южнокорейците са смятали САЩ и 42% Русия за "надеждни партньори". В момента съотношението е 83 (САЩ) към 16 (Русия).

Според жителите на 18 различни държави Путин е най-малко надеждният лидер в света. Според Pew Research Путин се ползва с доверието на едва 9% от населението, което го нарежда след китайския диктатор Си Дзинпин (18%).

А липсата на доверие в Москва спира възможностите на Путин да разпространява руската гледна точка за нещата в социалните мрежи. Критиците на Русия доминират там повече от всякога. Twitter например вече отправя предупреждения за "разпространение на невярна или подвеждаща информация" към съобщения от руски държавни органи. Например Twitter "маркира" туит на руското външно министерство, според който Украйна по същество сама си е причинила разрушаването на търговския център в Кременчук: Руските военновъздушни сили просто са се насочили към хангари с оръжия и боеприпаси от САЩ и Европа "в рамките на високопрецизна атака" - детонацията на боеприпасите след това е подпалила "нефункциониращ търговски център".

Ясен случай на пропаганда - в особено цинична форма - според Москва украинците са загинали в резултат на западни оръжейни доставки. Преди подобно изопачаване щеше да бъде охотно подето от проруските теоретици на конспирацията или от т.нар. вътрешни хора на Путин на Запад и щеше да бъде разпространено, вероятно дори в основните медии.

Междувременно обаче Twitter вече спира глупостите технически: туитовете от Москва с предупредителни съобщения не могат да се препращат по обичайния начин. Това забавя вирусното разпространение, на което се надяваше Москва. Пиарите на Путин продължават да изстрелват своите огнени стрели към Запада всеки ден. Но те се губят все по-често, без да имат ефект.

Балтийско море става море на НАТО

Срещата на върха на НАТО в Мадрид на 29 и 30 юни ще донесе на Русия безпрецедентен стратегически ущърб: вече цялото Балтийско море ще бъде доминирано от НАТО.

От седмици Москва заплашва с "ужасни последици", ако Финландия и Швеция се присъединят към НАТО. На мнозина в съзнанието се оформяха гъбените облаци на ядрените бомби. В последните дни обаче Москва се отнася към присъединяването така, сякаш то в крайна сметка е без значение. Реално Путин показва, че просто се примирява с нещата, които не може да предотврати.

Присъединяването на двете скандинавски страни към НАТО е не само гигантска политическа цел, а Путин, който винаги се е оплаквал от разширяването на НАТО, сега собственоръчно го предизвика. Във военно отношение и Путин, и всички негови наследници в Кремъл отсега нататък ще трябва да живеят с ограничаването на руската мощ и руските възможности в Балтийско море.

В предишните десетилетия нападение на руския флот срещу Германия, например с цел да завладее пристанищата на най-икономически тежката държава в Европа, би заобиколило неутралните държави Финландия и Швеция. В бъдеще руските морски пехотинци ще трябва да се съобразяват с това, че корабите им ще бъдат потопени от финландски и шведски ракети, които вече се намират в северната част на Балтийско море.

И тук светът е свидетел на трайна промяна на баланса в ущърб на Русия. Междувременно едно малко грубо изказване на министъра на отбраната на САЩ Лойд Остин по време на посещение в балтийските държави се оказва съвсем вярно: "Опитите да се заплашва най-големият и мощен военен съюз в света също могат да имат обратен ефект."

Активен Запад, парализирана Русия

Мрежата на Г-7 напоследък работи по-упорито от всякога за разрастващ се глобален съюз на всички демократични държави. Вече не става дума само за хранителни помощи и ваксини. Програмата "Партньорство за глобална инфраструктура", обявена на срещата на върха в Бавария, може да има още по-широк и траен обхват за много страни. Г-7 иска да им помогне с финансираното с кредити строителство на пътища, мостове, пристанища и летища. Г-7 иска да мобилизира почти 600 млрд. долара за тази цел до 2027 г., заяви президентът на САЩ Джо Байдън в Елмау, а САЩ ще допринесат с една трета.

Единствено Китай предлага подобни предложения в световен мащаб със своя проект "Нов път на коприната". Със своята програма, стартирала през 2013 г. за инфраструктурна помощ, правителството в Пекин също така иска да получи достъп до пазари в Европа, Африка, Латинска Америка и Азия.

Русия обаче не е ориентирана като играч на тази сцена към бъдещето. Русия предпочита да похарчи последните си милиарди приходи от износа с изкопаеми енергийни източници за война, която е колкото етично осъдителна, толкова и стратегически безсмислена.

В сряда НАТО прие двама нови членове. Г-7 покани петима правителствени ръководители, включително министър-председателя на Индия, да участват в т.нар. "информационен кръг" предните два дни. И какво прави Путин? Докато Западът е в движение, колкото и рядко да се е случвало досега, руският президент си седи сам у дома - въпреки че в момента е на първото си пътуване в чужбина от началото на войната в Централна Азия. Неговата еднолична диктатура парализира и изолира Русия повече от всякога: в политическо, икономическо и културно отношение.

Разбира се, Путин също би искал да разшири сферата си на влияние. Но подобно на мрачните си модели от царската епоха, той мисли само с понятията сила и заплаха. Да прави справедливи предложения на други държави, дори да ги спечели като партньори на четири очи, не е в стила на Путин. Проблемът му е: Никой не го иска и за партньор. Всички се интересуват от неговия газ и петрол. Но Русия не разполага с перспективни продукти, които да предложи. В момента от производствените линии на руските заводи с намалени технологични възможности излизат жалки нови автомобили: без въздушни възглавници, без навигационни системи, само с четири колела. Не само европейците и американците, но и предполагаемите нови приятели на Путин в Пекин само поклащат глава.

Тръмп, кандидатът на Путин, отслабва

Чрез различни тайни действия обученият агент на КГБ Владимир Путин допринесе за изборната победа на Доналд Тръмп в САЩ през 2016 г. Широко документираните операции за оказване на влияние варираха от хакерски атаки срещу имейл акаунта на Хилъри Клинтън до манипулиране на определени групи избиратели чрез социалните мрежи.

Путин оцени Тръмп като нестабилен и простодушен, а от гледна точка на Москва това е идеалният кандидат за Белия дом.

А след като влезе там, Тръмп всъщност направи, съзнателно или не, това, което Путин искаше. Както никой друг президент преди него, Тръмп раздели американското общество, както и западния алианс, и всичко това за най-голямо удоволствие на извиващия ръце властелин на Кремъл. Най-ниската точка на четирите объркани американски години настъпи, когато Тръмп нареди изтеглянето на американските войски от Германия. За щастие тази безумна от днешна гледна точка заповед никога не беше изпълнена.

За Путин завръщането на Тръмп в Белия дом на президентските избори в САЩ през 2024 г. би било успех. Путин би могъл да заложи на това, че преизбраният Тръмп ще спре подкрепата за Украйна в рамките на нова популистка вълна "Америка на първо място", а след това отново ще свири на изтеглянето на САЩ от Европа. Тогава историческият победител в най-голямата война в Европа от 1945 г. насам наистина ще бъде Владимир Путин.

Но за Тръмп, който за известно време вече беше смятан за най-вероятния кандидат за президент на Републиканската партия, перспективите се влошават.

Още в края на май социолозите отчетоха преднина за Байдън в случай на дуел Байдън - Тръмп - въпреки слабия му рейтинг и въпреки нарастващата инфлация. И по-специално по-младите избиратели, отбелязват социолозите, не искат Тръмп да се върне в Белия дом.

Преди няколко дни свързаната с Тръмп американска телевизия Fox съобщи, че според републиканските избиратели губернаторът на Флорида Рон ДеСантис вече изпреварва Тръмп.

Решението на Върховния съд за абортите от преди дни и срещу което са 67% от американските жени, вероятно ще подейства в ущърб на Тръмп и републиканците във винаги решаващите за изборите колебаещи се щати.

В същото време от изслушванията за щурма на Капитолия на 6 януари 2021 г. се появяват все повече подробности, които не само уличават Тръмп, но и го правят да изглежда като фашистки превратаджия. Процентът на американците, които искат Тръмп да бъде подложен на импийчмънт вече е 58%.

Всичко това би трябвало да накара републиканците да осъзнаят, че би било твърде рисковано да се включат отново в надпреварата през 2024 г. с Тръмп. Възгледите на ДеСантис по отношение на Русия досега бяха неясни. Но мнозинството от републиканците днес, както винаги, са склонни да заемат по-твърда позиция по отношение на Москва.

В Германия черно-зеленото се разраства

Путин се надяваше, че ще успее да откъсне Германия до известна степен от НАТО и да я вкара в един вид специални отношения с Русия. Но канцлерът Олаф Шолц вече сложи прът в колелото му с "Не" на "Северен поток 2" и с доставките на тежки оръжия за Украйна.

И за Русия става още по-лошо. На последните избори и във всички неотдавнашни социологически проучвания двете партии, които най-ясно критикуват Русия, бяха по-силни в Германия: Зелените и ХДС.

В Северен Рейн-Вестфалия на изборите на 15 май ХДС подобри резултата си от 33,0 на 35,7 процента. Зелените нарастват от 8,4 на 16,2 процента. Всички останали партии - от СДПГ до AfD - претърпяха загуби. За първи път в най-многолюдната федерална провинция на Германия се създава черно-зелена коалиция.

В Шлезвиг-Холщайн картината на 8 май беше подобна. В Кил също управлява черно-зелена коалиция.

Нито един от случаите не може да бъде определян като чисто регионална особеност. На федерално ниво също ще има пълно черно-зелено мнозинство.

Последният барометър на тенденциите на RTL/ntv показва известна твърдост на различните партии в отношението им към Русия. Привържениците на Зелените най-ясно подкрепят доставката на тежки оръжия за Украйна - 81%. На второ място е ХДС/ХСС с 69%.

Фактът, че Зелените и ХДС/ХСС вече доминират толкова много в Германия, е една от най-лошите новини за Путин в момента. Човекът, който обича да манипулира сърцата и умовете и който в продължение на години създаваше политически пейзаж, приятелски настроен към Русия, сега достига границите на възможностите си в Германия.

Източник: News.bg