Финландия става член-наблюдател на НАТО. Какво означава това?

Заради руската непредизвикана военна агресия срещу Украйна две скандинавски страни – Финландия и Швеция, които в продължение на десетилетия поддържаха военен неутралитет, поискаха членство в НАТО. Очаква се 30-те страни членки на НАТО да подпишат днес протоколите за приемането им.

Това обаче не означава, че Финландия и Швеция от този момент нататък ще са защитени от потенциална руска атака. За да станат пълноправни членове на най-могъщия военен алианс в историята, има още няколко стъпки, които трябва да бъдат извървени. Финландското издание YLE обяснява какви са те:

Още новини от Украйна

Според НАТО и двете държави са потвърдили волята и способността си да изпълняват политическите, правните и военните задължения за членството в НАТО. Протоколите за присъединяване на Финландия и Швеция ще бъдат подписани днес в централата в Брюксел. На церемонията по подписването членките са представени от своите посланици в НАТО. След подписите Финландия и Швеция ще станат страни-наблюдатели във военния съюз.

Досега Финландия и Швеция бяха страни партньори на НАТО, което дава възможност за сътрудничество в много международни военни учения и операции. Като наблюдатели страните вече могат да участват в срещите на НАТО и да дават предложения на тях, но не могат да участват в гласуването. Освен това Финландия и Швеция получават по-подробна информация от НАТО, която не е била споделяна с партньорите. Членовете-наблюдатели не са засегнати от най-важното измерение на НАТО, т.е. член пети, който задължава страните членки да помогнат на атакувана страна.

Преди Финландия и Швеция да станат действителни членове на военния съюз, тяхното членство все още трябва да бъде ратифицирано, т.е. да влезе в сила във всички страни от НАТО. На практика това означава, че парламентът на всяка страна от НАТО обработва и одобрява протоколите за присъединяване на Финландия и Швеция според собствените си практики. Финландия и Швеция ще станат пълноправни членки на НАТО едва когато последната от 30-те страни на НАТО ратифицира членството. Смята се, че това ще отнеме няколко месеца или дори година. Най-голямата пречка за членството на Финландия и Швеция в НАТО остава Турция.

Въпреки че миналата седмица беше постигнато предварително споразумение с Турция, меморандум за разбирателство, благодарение на който членството вече може да продължи напред, Турция може да блокира ратификацията и да ѝ наложи нови условия. Президентът Реджеп Ердоган веднага заяви, че Турция не може да ратифицира членството на Финландия и Швеция в НАТО, освен ако страните не изпълнят договорените обещания. Вече стана ясно, че страните имат различни тълкувания как на практика да се приложи съдържанието на меморандума за разбирателство. В страни, различни от Турция, процесът на ратификация също може да се забави, например поради национални избори и вътрешнополитически проблеми. Има и държави като Дания, Норвегия и Естония, които заявиха, че ще се опитат да ратифицират членството на Финландия и Швеция възможно най-бързо.