"Вълчата бърлога": там Хитлер запланува нападението над СССР

Гористите местности на някогашна Източна Прусия днес принадлежат в голямата си част към Полша. Близо до градчето Растенбург, което днес се нарич Кетржин, навремето се е намирала главната квартира на Хитлер - „Вълчата бърлога“.

Между 1940-та и 1944-та година на площ от 2,5 кв. км е изградено херметически затворено и перфектно охранявано съоръжение с 50 бункера, 70 казарми, две летища, гара и противовъздушни батареи, което е трябвало да бъдат непревземаеми. Хитлер, неговият секретар Мартин Борман и райхсмаршалът Херман Гьоринг са имали лични бункери, а за държавните гости съществувал отделно подземно укритие.

Стените на бетонните колоси били с дебелина между пет и седем метра. Три тежко укрепени пояса на сигурност, безброй часовои и минирана зона с дължина десет километра и широчина 150 метра защитавали обитателите: към 2000 военни и цивилни пребивавали постоянно във „Вълчата бърлога“. Екскурзоводът Лукас Полубински обяснява, че името не е подбрано случайно – на старовисоконемски „Адолф“ означава „благороден вълк“. Това се харесвало на Хитлер, който избрал за свое прозвище „Вълкът“.

Перфектно укритие

Главната квартира била замаскирана перфектно и не можела да бъде различена от въздуха. Огромни широколистни дървета и мрежи я прикривали. По време на Втората световна война Хитлер не е прекарал на нито едно друго място повече време, отколкото тук: над 830 дни.

И днес, близо 80 години по-късно, се усеща духът на това място, на което Хитлер е планирал с генералите и с маршалите си не само своите походи, но и избиването на евреите. Когато Червената армия наближава към района, Вермахтът взривява „Вълчата бърлога“ на 24 януари 1945 година.

Но масивните стоманени постройки не могат да бъдат разрушени без остатък – и до днес в гората има огромни бетонни отломки, покрити с папрат и мъх. След Втората световна война местните хора използват останките за строителен материал, а от 1959 година насам, след като районът е разминиран, започват да го посещават туристи. Годишно идват към 300 000 души, от които две трети са поляци, а останалите са от цял свят.

Неуспешните атентати срещу Хитлер са поне 42

Непосредствено до входа е поставена паметна плоча, напомняща за граф фон Щауфенберг, който на 20 юли 1944 година прави неуспешен опит за атентат срещу Хитлер с бомба. „Това не е първият атентат срещу фюрера“, казва екскурзоводът Лукас Полубински. Общо са били най-малко 42.

Хитлер възприема като добро предзнаменование това, че всеки път успявал да оцелее. Той е бил изпълнен с недоверие, но се е чувствал сигурен сред телохранителите си. „Вълчата бърлога“ наистина прилича на непревземаема крепост. Всеки посетител е бил контролиран и е истинско чудо, че Щауфенберг е успял да внесе своята бомба.

А по ирония на съдбата Хитлер оцелява при атаката само поради това, че тя се извършва в дървена барака. Хитлер обсъждал с щаба си военното положение, Щауфенберг там също бил поканен. Той нееднократно се опитвал да внесе бомба в района на съоръжението, но едва този път успял и я поставил в чанта под една маса до Хитлер.

Някой обаче я преместил оттам с крак, защото пречела на пътя му. Именно на това обстоятелство, както и на факта, че взривната вълна се насочила навън, през отворените поради жегата прозорци, се дължи спасеният живот на Хитлер. Много офицери загиват, но Хитлер остава само леко ранен.

Самият Щауфенберг напуска бързо бараката под някакъв предлог. Понеже е бил убеден, че бомбата ще убие Хитлер, той заминава за Берлин, за да завърши преврата. Вместо това той и неговите съзаклятници са арестувани и са екзекутирани още същата нощ.

Тук е планирано нападението срещу Русия

Все пак защо съюзниците не са атакували „Вълчата бърлога“, за да сложат край на нацисткия терор? „Бункерите са били твърде масивни“, обяснява Полубински. „Англичаните и американците вероятно са знаели за съществуването на „Вълчата бърлога“ от лятото на 1943-та, но не са ги интересували постройките – искали са да заловят Хитлер жив. Те обаче не са знаели кога точно пребивава той там. Освен това тогава самолетите не са имали възможността да стигнат от Англия до Източна Прусия, да хвърлят там бомбите и после да се завърнат.

Както става ясно – това място в Източна Прусия е било избрано от Хитлер не само заради възможността да се прикрие добре в гората, а и поради това, че е близо до руската граница: на 22 юни 1941 година Хитлер дава заповед за нападение на Съветския съюз именно от „Вълчата бърлога“.

Автор: Сузане Кордс