Увеличава се съпротивата срещу руската армия в Украйна

Увеличава се съпротивата срещу руските сили в Югоизточна Украйна. Партизански сили, лоялни на Киев, убиват промосковски служители, взривяват мостове и влакове и помагат на украинската армия, като идентифицират ключови цели, обобщава Associated Press.

Разпространяващата се съпротива ерозира контрола на Кремъл върху тези райони и застрашава плановете му да проведе референдум като стъпка към анексиране от Русия.

"Нашата цел е да направим живота непоносим за руските окупатори и да използваме всякакви средства, за да провалим плановете им", каза Андрий, 32-годишен координатор на партизанското движение в южната Херсонска област.

Член на съпротивителната група "Жълтата лента", Андрий говори пред Associated Press при условие, че не е напълно идентифициран, за да не бъде проследен от руснаците. Групата носи името си от един от двата национални цвята на Украйна и нейните членове използват ленти с този цвят, за да маркират потенциални цели за партизански атаки.

Украинските войски наскоро използваха доставената от САЩ система за залпов огън HIMARS, за да ударят стратегически мост на река Днепър в Херсон, прекъсвайки основната връзка за доставки на руснаците. Градът с население от 500 000 души, превзет от руските войски в началото на войната, е наводнен с листовки на съпротивата, заплашващи подкрепяните от Москва служители.

Точно преди атаката на моста се появиха листовки, които казваха: "Ако HIMARS не може да го направи, партизаните ще помогнат."

"Даваме на украинската армия точни координати за различни цели, а помощта на партизаните прави новите оръжия с голям обсег, особено HIMARS, още по-мощни", каза Андрий пред АП. Ние сме невидими зад руските линии и това е нашата сила.

Докато украинските сили засилват атаките в региона и си връщат някои райони западно от река Днепър, активността на партизаните също се увеличава.

Те се координират със Силите за специални операции на украинската армия, което им помага да разработят стратегии и тактики. Тези сили също избират цели и създават уебсайт със съвети как да се организира съпротива, да се подготвят засади и да се избегне евентуален арест. В окупираните райони е създадена мрежа от скривалища за оръжия и тайни убежища.

Бомби са поставяни в близост до административни сгради, в домовете на служители и дори по маршрутите им за работа.

Експлозив, поставен на дърво, избухна, когато превозно средство, превозващо шефа на затвора в Херсон Евгений Соболев, премина покрай него, въпреки че той оцеля при атаката. Полицейска кола беше ударена от шрапнелна бомба, ранявайки сериозно двама служители, единият от които по-късно почина. Заместник-началникът на местната администрация в Нова Каховка почина от рани, след като беше застрелян през уикенда.

Партизаните многократно са се опитвали да убият Владимир Салдо, ръководител на подкрепяната от Русия временна администрация на област Херсон, предлагайки за него награда от 1 милион гривни (около 25 000 долара). Неговият помощник, Павел Слободчиков, беше прострелян и убит в автомобила си, а друг служител, Дмитрий Савлученко, беше убит от кола бомба.

Атаките са накарали Москва да изпрати антипартизански части в Херсон, каза Салдо.

"Всеки ден специални части от Русия откриват два или три тайника с оръжия за терористични дейности", каза Салдо в своя канал в "Телеграм". "Изземването на оръжия помага за намаляване на заплахата от саботажи."

В началото на окупацията хиляди жители организираха мирни протести. Но руските военни бързо ги разпръснаха и арестуваха активисти, радикализирайки съпротивата.

Сватбеният фотограф, превърнал се в активист, Александър Харчиков, на 41 години, от Скадовск, каза, че е бил бит и измъчван, след като е бил арестуван от руските сили за сигурност.

"Руснаците ме изтезаваха дълго време. Биха ме с бейзболна бухалка, прищипваха пръстите ми с клещи и ме измъчваха с електрошок", каза Харчиков в телефонно интервю. "Получих сътресение на мозъка и счупено ребро, но не им дадох никаква информация и това ме спаси."

Харчиков прекарва 155 дни под руска окупация, докато не избяга.

"Репресиите се засилват. Те създават непоносими условия за украинците, което прави все по-трудно оцеляването под руска окупация", каза той пред АП.

Руснаците са предлагали 10 000 рубли (165 долара) на всеки, който кандидатства за руско гражданство, за да засилят влиянието си в региона, каза той.

Москва въведе в окупираните региони рублата, пусна руските мобилни оператори и прекъсна украинската телевизия в района. На главните площади на градовете са поставени гигантски екрани, показващи руски телевизионни предавания.

Кметът на Мелитопол Иван Фьодоров, който също е прекарал дълго време в руски плен, каза пред АП, че около 500 украински активисти са били задържани, като много от тях са били изтезавани. Някои са в неизвестност месеци след ареста им.

През май и юни партизаните взривиха два железопътни моста в Мелитопол и дерайлираха два руски военни влака, каза Фьодоров.

"Съпротивителното движение преследва три цели - да унищожи руското оръжие и средствата за доставката му, да дискредитира и сплаши окупаторите и техните сътрудници и да информира украинските специални служби за позициите на врага", добави той.

Русия отговори с увеличаване на патрулите и извършване на редовни проверки за онези, заподозрени в партизански връзки. По време на такива акции те проверяват телефони и арестуват тези с украински символи или снимки на роднини във военни униформи.

"При операция по прочистване руснаците запечатват целия квартал, спират трафика от и към него и методично преминават от един адрес в друг. Ако намерят украински символи или връзка с украинската армия, те поставят всички членове на семейството във филтрационен лагер", каза Фьодоров.

"В най-добрия случай на хората се казва: "Махайте се оттук, ако сте против Русия", но се случва и някои хора да изчезнат", каза той.

От предвоенното население на Мелитопол от 150 000 души града са напуснали повече от 60 000 души.

Промосковски служители се подготвят за възможен референдум за присъединяване на Мелитопол и други окупирани райони към Русия, провеждат акции за сигурност и раздават руски паспорти, каза Фьодоров.

"Ние ще осуетим руския референдум. Няма да допуснем гласуване под дулата на руските оръжия", каза той и добави, че не повече от 10% от населението симпатизира на Москва, а половината са избягали.

Партизаните поставят жълти ленти на сградите, където ще се гласува, предупреждавайки жителите, че могат да станат мишена на бомби по време на гласуването.

В антируската съпротива има от радикални активисти до учители и пенсионери, които пеят украински песни в парковете и тайно носят жълто-сини панделки.

"Руснаците очакваха, че ще бъдат посрещнати с цветя, но се сблъскаха с факта, че повечето хора се смятат за украинци и са готови да окажат съпротива под различни форми - от събиране на информация до изгаряне и взривяване на окупаторите", каза Олексий Олександров, който притежаваше ресторант в южното пристанище на Мариупол.

В един неотдавнашен жест на неподчинение в Мариупол млад мъж, увит в украинско знаме, стоеше на улица до театъра, разрушен от руските бомби. Снимката се разпространи в украинските медии, а президентът Володимир Зеленски го приветства в обръщение към нацията.

"Беше много смело нещо и бих искал да му благодаря за действията му", каза Зеленски. "Този ​​човек е един от многото хора, които чакат завръщането на Украйна и няма да приемат окупацията при никакви обстоятелства."

Въпреки че промосковските настроения са силни в предимно рускоезичното индустриално сърце на Украйна в Донбас, там също се появи партизанско движение.

Губернаторът на Луганска област Сергей Гайдай каза, че шестима руски войници са били ранени миналия месец, когато превозното им средство е било взривено от партизани в град Северодонецк скоро след превземането му. Те също така са атакували железопътни линии, прекъсвайки доставките на руски боеприпаси и други доставки.

"Партизаните са действали доста успешно", каза Гайдай пред АП. "Те не само разпространиха листовки. На тяхна сметка се водят и разрушени инфраструктурни съоръжения. Това помага много за забавяне на руските атаки и напредването на руснаците.

Наблюдатели казват, че партизанското движение варира в зависимост от региона и че е в интерес и на двете страни да се преувеличава обхвата му.

"Руснаците го правят, за да оправдаят репресиите си върху окупираните територии, докато украинците се стремят да деморализират руските сили и да възхваляват техните победи", каза Вадим Карасев, ръководител на базирания в Киев мозъчен тръст Institute of Global Strategies. "Трудно е да се повярва на приказките за украинците, които хранят руските войници с отровни сладкиши, но понякога митовете работят по-добре от фактите."