Газ и жито: Кляка ли Европа пред Путин?

Войната в Украйна не се води само на бойното поле, но и в икономическата и политическата сфера. Ако руската армия от началото на войната се бори срещу ожесточената съпротива на украинските сили, Кремъл наскоро спечели точки на други терени, пише политическият анализатор на френския вестник Le Figaro Изабел Ласер.

Отплаването в понеделник, 1 август, за първи път от началото на войната, на кораб със зърно от пристанището на Одеса, с право се счита за добра новина. Но ако Москва, която от 24 февруари блокира украинските пристанища, се е съгласила да подпише споразумение с Украйна под егидата на ООН, то е защото Кремъл е имал интерес от това. Владимир Путин трябваше да даде обещание на своите съюзници в Африка, Близкия изток и Азия, първите застрашени в случай на глобална хранителна криза. В замяна на тази проява на "добра воля" Русия получи обещанието за облекчаване на санкциите, по-специално за износа на селскостопански продукти и торове. За да убедят Владимир Путин, европейците дори предложиха отмяна на част от санкциите, наложени срещу седем руски банки. И в крайна сметка, Русия вече знае позицията на украинските морски мини, разпръснати в Черно море...

Още новини от Украйна

Бомбардирайки Одеса няколко часа след подписването на споразумението в края на юли, руснаците все пак припомниха, че могат по всяко време да торпилират сключеното споразумение за износ на жито. Подобно на турския президент Ердоган с имиграцията, Владимир Путин държи ръката си върху икономическото кранче на газа и житото, което може да затвори по всяко време. Господарят на Кремъл си играе с икономическата зависимост и страха на европейските общества, докато косвените последици от войната вдигат цените и пораждат страхове от енергиен недостиг и рецесия. "Войната в Украйна също е тест за издръжливост между Русия и Запада, особено Европа", написа бившият дипломат Мишел Дюкло в Туитър.

Европейците приветстваха проявата си на единство в началото на войната. Но след пет месеца на конфликт страхът и умората поставят на изпитание сплотеността на ЕС. Неговото единство се разпада заради енергията. Унгария преговаря с Москва за допълнителни доставки на газ. Испания и Португалия отказват да намалят потреблението си на газ с 15%, както е предвидено в плана на Брюксел. В Германия управляващата коалиция показва признаци на разделение относно мащаба на икономическите последици, ако вносът на руски газ бъде намален.

От началото на лятото международният контекст също е благоприятен за Владимир Путин, който видя как съюзниците му на Запад укрепват, а противниците му падат един след друг. Първи беше Борис Джонсън, един от най-големите му противници, който върна ключовете на страната миналия месец. След това Марио Драги беше принуден да подаде оставка в края на юли. Поддръжник на помощта за Украйна и санкциите срещу Русия, ръководителят на италианското правителство трябваше да преклони глава пред съюза на три партии в неговата коалиция (десните популисти на Матео Салвини, движението "Пет звезди" на Джузепе Конте и Forza Italia на Силвио Берлускони), които винаги са имали връзки с Путин. Няма съмнение, че наследникът на Марио Драги ще бъде много по-сговорчив с руския президент. В Унгария, напротив, Виктор Орбан, основният съюзник на Москва в Европа, излезе по-силен, след като беше широко преизбран през април. Що се отнася до Съединените щати, основните поддръжници на Украйна на военно и финансово ниво, след посещението на председателя на Камарата на представителите Нанси Пелоси в Тайван, те имат нов фронт за управление, докато Русия се възползва от възможността да засили връзките си с Пекин.

Във Франция изборният резултат отслаби Еманюел Макрон, който по време на председателството на Съюза беше един от основните гласове на Европа за Русия. Сега Кремъл може да разчита във френския парламент на "Национален сбор" и "Неподчинена Франция", за да има по-помирителна позиция спрямо Русия. "Неподчинена Франция" гласува против присъединяването на Финландия и Швеция към НАТО. Марин Льо Пен призова за изоставяне на санкциите срещу Русия, които според нея са "абсолютно безполезни", освен да карат европейците да страдат. Нейният призив се допълва от този на унгарския премиер, който смята, че с икономическите санкции европейската икономика се е "простреляла в белите дробове и се е задушила".

Вярно е, че европейските санкции засега нямат очаквания от европейските страни ефект върху икономиката и руския режим. "Но те позволяват държавата-агресор да бъде държана отговорна за нейните престъпления и също така да отслабят капацитета ѝ да продължи войната... Не санкциите убиват европейската икономика, а хибридната война, която Русия води", припомня Олег Николенко, говорител на украинското външно министерство. Докато големите западни столици са в лятна ваканция, агентите на Кремъл остават активни. "Тяхната роля е да ескалират недоволството и да представят политиката на съпротива срещу агресията като ненужно болезнена. Ние не одобрявахме агресията, но осъждаме съпротивата срещу нея... Това е следпродажбеното обслужване на путинците на запад", продължава съветникът на института Монтен Мишел Дюкло.

Защото войната в Украйна, подобно на военните вълнения около Тайван, също е битка между автокрации и демокрации.

Източник: Le Figaro / News.bg