Как Макрон блокира стратегията на ЕС за Русия и Китай

Преди няколко седмици бях поканен да информирам длъжностни лица в голяма централноевропейска държава, която провежда национален стратегически преглед в светлината на продължаващата война на Русия срещу Украйна, пише за Foreign Policy Барт М. ДЖ. Шевчук, старши научен сътрудник в Германския Фонд Маршал, помощник-професор в Sciences Po, бивш член на отдела за планиране на политиката на Държавния департамент на САЩ, бивш съветник по политиката за бежанците на посланика на САЩ в ООН.

Те зададоха остри въпроси по три геополитически теми - Русия, Китай и Запада - преминавайки безпроблемно от голямата картина към тактиката и логистиката. Стратегията, която се появи от дискусията, беше вариация на темата от епохата на Студената война: Да държим Русия долу, Съединените щати вътре и авторитарния Китай навън. Дълбоко зад публичните изявления и спорните дебати в целия Европейски съюз, тази гледна точка вероятно представлява основните вярвания и стратегически възгледи, около които мнозинството от политиците са се сближили след началото на руската инвазия през февруари 2022 г. Когато външните министри на ЕС се срещнат на 12 май, за да актуализират европейските подход към Китай, много от тях вероятно ще прокарат някакъв вариант на тази тристранна стратегия.

И все пак има друга, много различна перспектива, която пречи на една обща европейска стратегия да се обедини. Това стана ясно от едновременното посещение в Китай миналия месец на френския президент Еманюел Макрон и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, чиито възгледи не биха могли да бъдат по-различни. Фон дер Лайен изрично защити горната формула, макар и не и с точно тези думи. Макрон, от друга страна, изглежда е черпил вдъхновение от друга стратегическа нишка от Студената война: външната политика на френския президент Шарл дьо Гол за възстановяване на първенството на Франция в Европа, държане на Съединените щати (и техния съюзник Великобритания) настрана от континенталните дела и свободно маневриране с други велики сили като Русия и Китай. Стремежът на Макрон към Gaullism redux - обвит във фрази като "европейски суверенитет" и "стратегическа автономия" - рискува да парализира Европа с френско вето срещу възникващия стратегически консенсус. Наистина, точно както Дьо Гол спря европейската интеграция, докато Париж не постигна своето, Макрон осуети появата на истинска глобална стратегия на ЕС.

Под неговата привличаща вниманието реторика, стратегията на Макрон за Европа в крайна сметка се основава на добре установена френска дипломатическа традиция, която отдавна го предхожда: максимизиране на "силата, влиянието и независимостта на Франция". Както Макрон инструктира посланиците на страната през септември 2022 г., това е "основната цел и понякога, когато има само една цел за следване, това е всичко". Колкото и да говори за европейска стратегическа автономия, тази идея в крайна сметка е подчинена на стратегическата автономия на Франция.

Макрон, подобно на Дьо Гол, изглежда иска да бъде човекът на арената - всяка арена, колкото се може повече арени и през цялото време. Неговото енергично и настойчиво дипломатическо обръщение към бившия президент на САЩ Доналд Тръмп, бившия ирански президент Хасан Рухани, руския президент Владимир Путин и китайския президент Си Дзинпин е трудно да се обясни по друг начин. Може би единственият виден лидер, който не е получил вниманието му, е севернокорейският диктатор Ким Чен Ун.

Но за Дьо Гол максимизирането на френската мощ, включително чрез запазване на тактическата свобода на маневриране с други велики сили, имаше ясна цел: това беше средство за възстановяване на престижа и честта на Франция след капитулацията и сътрудничеството във Втората световна война. Вероятно тази мисия е изпълнена. Франция днес има много самочувствие, сигурност, богатство и глобална привлекателност. Следователно е анахронизъм, когато Макрон продължава да подчертава, че Франция "никога не е била обвързвана зад или васал на която и да е глобална сила" и предупреждава да не "става васал".

Това е странна мания - никой не поставя под въпрос свободата на Франция и Европа да бъдат господари на съдбите си; единственият дебат е за това какви стратегически избори максимизират интересите на европейските граждани и държави. Настоящият контекст - войната на Русия и централната роля на Съединените щати и други западни партньори за европейската сигурност - води съвсем пряко до двете стратегически цели - едната е за задържане на неоимпериалистическа Русия и другата Съединените щати да са ангажирани с отбраната и сигурността на Европа.

Ами Китай? В предишни години Макрон отбеляза "дипломатическия гений" на Китай за това, че играе върху разделенията на Европа и я отслабва. Той също така подчерта стратегическата конкуренция между Китай и Съединените щати като структурна характеристика на международните отношения; Европейските страни, според Макрон, трябва да стоят настрана и да пазят дистанция. В същото време той идентифицира интереса на Китай от "изграждането на международен ред, който отговаря на собствените му интереси" вместо либералния международен ред, който Западът - включително Франция - и нейните партньори са изградили след Втората световна война. Той не успя да спомене публично тези конфликти по време на последното си пътуване за среща със Си.

Вместо това Макрон се поддаде на стратегията на Китай "разделяй и владей", тъй като дипломатическият протокол, който го почете, напълно засенчи председателя на Европейската комисия фон дер Лайен - обслужвайки добре Си, тъй като по-твърдите възгледи на фон дер Лайен са известни. Макрон се наслаждаваше на вниманието, оказано лично на него и не представи единен европейски подход към Китай.

Отдалечавайки Франция от възникващия европейски стратегически консенсус по отношение на Китай, Макрон се ангажира да развие "близко и солидно глобално стратегическо партньорство" с Китай, в условия, подобни на тези, които обикновено се предоставят на западните съюзници на Франция, като Съединените щати. Далеч от запазване на независимост или свобода на маневриране, опитът да се играе и с двете страни по този начин рискува да превърне Франция в пешка в голямата игра на сила.

И накрая, сега Макрон преформулира ролята на Китай в света като еднакво ангажирана с Франция да "работи заедно за насърчаване на сигурността и стабилността в света". Това, разбира се, пренебрегва неограниченото партньорство на Китай с Русия, неговата защита на руските финанси чрез покупки на газ и петрол и обмислянето му да доставя оръжия, които Русия да използва в Украйна. Китай все още не е подкрепил Русия до такава степен, че да спечели в Украйна, тъй като Пекин може да предпочете продължителен конфликт, който поглъща Запада и държи Москва все по-зависима. Но Си също така не иска да види как Путин губи и може да му се притече на помощ - точно както направи Путин, когато се намеси, за да защити сирийския диктатор Башар ал-Асад през 2015 г. - ако Русия започне да губи значително на бойното поле. Наистина, 12 години битки в Сирия предполагат, че войната в Украйна може да бъде много по-дълга, отколкото някой очаква.

Може би основният недостатък на френския подход е, че той укрепва способността на Китай да оформя света в собствените си авторитарни интереси, както Макрон призна миналата година, вместо да натрупва сила в рамките на Запада, за да гарантира, че глобалният ред ще се наклони в полза на свобода, демокрация, човешки права и нерушими граници. Всъщност неотдавнашната реч на фон дер Лайен за Китай изрази значителни опасения относно възхода на авторитарна сила, способна и възнамеряваща да промени глобалния ред, на който разчитат европейските демокрации. Версията на Макрон за Гаулизма - базирана, подобно на оригинала от епохата на Студената война, на идеята за Европа, действаща между и може би на еднакво разстояние от суперсилите - пренебрегва фундаментална истина от Студената война: имаше голямо значение по отношение на живота възможности и резултати, независимо дали един европеец е роден в Западен или Източен Берлин, във Франция или Полша, в Белгия или България. Гаулизмът беше възможен само защото Франция беше на Запад.

Точно както "европейците не могат да разрешат кризата в Украйна", както Макрон призна след многото си неуспешни опити да наложи своята рационалност на Путин, Европа ще може да се справи с основните стратегически предизвикателства само в тясно партньорство със Съединените щати и други западни демокрации. Заедно със своите западни партньори, Европа може да контролира повече от половината от световната икономическа мощ и преобладаващ дял от световната военна мощ. Това сътрудничество позволи на Украйна да поддържа борбата си срещу Русия и по подобен начин може да възпре Китай от нахлуване в Тайван.

Макрон се опита да маневрира като лисица в опит да превърне Европа в лъв, но в процеса той отчужди голяма част от Европа. Най-добрата стратегия за постигане на целите на Франция е тази, която реалистично може да получи европейска подкрепа. Единственият стратегически курс, достъпен за Европа, ако се стреми да служи на интересите си в мир, просперитет, демокрация и глобален ред, е да победи Русия в Украйна, да укрепи Запада и да минимизира авторитарното влияние на Китай в Европа. Наистина, това е зараждащият се консенсус в Европа извън Франция и няколко други страни като Унгария.

Време е Макрон да се обърне. Въпреки дълбоките корени на неговите убеждения в Гаулизма и други френски традиции, промяна е възможна. Френската външна политика може да се промени бързо предвид вътрешната ѝ централизация, както показа скорошното оттегляне от Сахел. Докато Макрон разсъждава върху наследството, което ще остави и края на играта, който иска да преследва в Украйна, преориентирането на стратегията му по линиите, подкрепяни от останалата част от Европа, може да постигне френските цели, като същевременно служи на по-широките интереси на Европа и Запада.

Източник: News.bg