Защо Украйна я има на тази и всички други карти

"На тази карта Украйна я няма", уверяваше председателят на Конституционния съд на Русия Валерий Зоркин, а президентът Путин констатира утвърдително: "Да, естествено."

Сценката с една френска географска карта от 17 век обиколи социалните мрежи. Оттам насетне дискусията влезе в познатия кремълски коловоз: как Украйна била създадена едва от болшевиките. Путин често повтаря същото, включително и в прочутата си статия от 2021 година, озаглавена "За историческото единство", която според мнозина е идеологическата обосновка за по-сетнешното нахлуване в Украйна.

Всъщност на споменатата френска карта ясно пише "Украйна – страната на казаците", а Крим е обозначен като "Кримско ханство". ДВ разговаря с професор Стивън Сийгъл от Тексаския университет, автор на специална картографическа книга, посветена на същата тема.

ДВ: Президентът Путин твърди, че "никаква Украйна не е съществувала в историята на човечеството". Какво не е наред с това твърдение?

Стивън Сийгъл: Моята книга съдържа над 90 цветни карти на Украйна с наименования, топоними и информация за страната – от епохата на Ренесанса до 20 век. Тоест, тези постановки на Путин, които отричат историческото съществуване на Украйна, са просто абсурдни.

А днешна Украйна съществува като независима, суверенна държава с териториални граници, които трябва да бъдат защитавани. Да, историята може да се интерпретира по различни начини, но колкото и да сме толерантни, трябва да кажем, че Путиновата интерпретация не е коректна. За да говорим обективно за независимата Украйна, ние трябва да знаем как възниква Руската империя, как е основана Русия след създаването на Санкт Петербург от Петър Първи. Нужно ни е да знаем повече и за разцвета на френската и нидерландската картография през Ренесанса и по-късно. Точно тогава е създадена и тази френска карта, където ясно е обозначена Украйна, известна още като "Картата на Боплан". Разбирам, че Путин не знае френски и не може да чете на френски. И това е много характерно за неговия колонизаторски мироглед: той просто предпочита да живее в онези митични времена на великите държави и за по-лесно изключва Украйна от картата.

Но Украйна, разбира се, съществува – с всички свои региони и с всички териториални претенции, които имат към нея Австроунгарската или Хабсбургската империя, но също така Полша, Литва и Московията, която после става Руска империя. Това е сложна, многовековна история, която води в различни направления. И трябва да познаваме контекста. През 17 и 18 век, най-вече след Вестфалския мирен договор от 1648 година, Европа е свят на империите. В своите геополитически мечти Путин се стреми към възстановяването на онзи имперски свят и тъкмо поради това отрича съществуването на съвременната украинска национална държава.

ДВ: На много карти от онзи период Русия е обозначена именно като "Московия" или "Тартария". Кога всъщност за тези земи се налага понятието "Русия"?

Стивън Сийгъл: Ако се ръководим от различните важни трудове по въпроса, от хрониките на пътешественици, етнографи и чуждестранни пратеници, посещаващи царете още преди въздигането на династията Романов, да речем в периода около "смутните времена", Русия все по-често бива наричана така някъде след възкачването на Михаил Първи на престола през 1613 година. Но в текстове на латински и исторически източници на други езици още от 12 век нататък обикновено се говори за "Московия". Да не говорим, че съществуват още редица други исторически линии, различните княжества, включително и киевското, татарите, монголите, Чингис хан и добре известното "татарско-монголско иго" от 1240 до 1480 година. Има я историческата конкуренция между Велики Новгород и Владимир, Суздал и княжествата, вкл. Киевска Рус. Ние, историците наблюдаваме един много по-сложен свят на династически бракове, миграция и търговия. "Пътят на коприната" ни дава много добър пример за онези времена в евразийското пространство, където не съществуват никакви национални държави. Защото националната държава, за която говорим, е относително ново явление, възникнало в средата и края на 18 век.

Автор: Дмитро Каниевски