Зелени човечета в Белгород

Счупеното огледало на Крим

Коментар на Виталий Портников за Крым.Реалии

Още новини от Украйна

Когато чуя коментарите на руските лидери и пропагандисти относно събитията в Белгородска област, веднага се сещам за 2014 г., руското превземане на Крим и част от Донбас. Разбира се, това не са партизани и дори диверсанти, обяснява руската телевизия на своите зрители. Разбира се, това е „киевският режим“ и неговите „задгранични покровители“, кипи от гняв във Виентян Дмитрий Медведев, заместник-председател на Съвета за сигурност на Русия. Но ако сме съгласни с тази логика, бих искал да попитам Медведев - той беше министър-председател на Руската федерация по това време, и руските пропагандисти - те дори тогава правеха своите предавания по основните канали на Русия - какво беше това в Крим през 2014 година?

Тогава руското ръководство и руската телевизия единодушно уверяваха целия свят, че в Крим няма и не може да има руски военнослужещи. „Учтивите зелени човечета“ – как само са измилили такова нещо! Че въоръжените хора, обкръжили казармите на украинската армия в Крим, са просто „партизани“, „самоотбраната на Крим“. Че Русия уважава териториалната цялост на Украйна, само че сега „хунтата“ е завзела властта в Киев, а обикновените кримчани са „против преврата“.

Тези телевизионни репортажи са гледани и от зрителите в Белгородска област. Какво ли са си мислели тогава? Осъзнавали ли са, че техните лидери и журналисти лъжат? Да, мисля, че са го разбирали. В края на краищата в самата Русия никой всъщност не скри факта, че руските войски помагат на „обикновените кримчани“. Изглежда просто е имало общо мнение, споделяно и от властите, и от по-голямата част от обществото, че това е „лъжа за добро“. И когато Владимир Путин, след окупацията и анексирането на Крим, каза, че руската армия е била на полуостров Крим буквално от първия ден след бягството на Виктор Янукович от Киев (а силите на Черноморския флот вече си бяха в Севастопол и не само в Севастопол), това изявление на Путин беше възприето като сензация навсякъде, но не и в самата Русия. Очевидно, защото руската политическа култура от времето на авторитаризма е изтъкана от лъжи.

И ето сега руските телевизионни зрители, изглежда, могат да получат особено удоволствие: да видят как техните лидери и пропагандисти обвиняват другите точно в същото, което самите те многократно са правили. И да се уверят, че и в Кремъл, и в Останкино лъжите се смятат за сериозно нарушение на общоприетите норми, заплаха за сигурността, подигравка с международното право. Благодаря, разбира се, за разясненията!

Точно това се опитаха да обяснят украинците през 2014 г. Че не е хубаво да се лъже.

Но дали подобен поглед в огледалото ще доведе до отрезвяване? Аз лично имам големи съмнения по този въпрос. Защото руската политическа култура от времето на авторитаризма е замесена не е само с лъжа. Тя, мисля, е замесена също и с убеждението, че руското ръководство може да лъже „в името на националните интереси“, но всички останали трябва да спазват максимална честност в отношенията с Русия. Русия е страна, в която огледалата изглежда са забранени отдавна. И дори когато хората успеят да погледнат, не съм сигурен, че те искат да видят съвсем очевидни аналогии в настоящата ситуация.