19 юни 1933 г. Франция дава политическо убежище на Лев Троцки

На 19 юни 1933г. изгоненият от СССР Лев Троцки търси политическо убежище във Франция и го получава.

След три години през 1936г. Троцки емигрира в Мексико, където е и убит през 1940г. от испански комунист Рамон Меркадер.

Преди това агенти на НКВД правят неуспешен опит да го убият.

Лев Троцки играе важна роля в историята на ХХ век, припомня "Дойче веле". Като главен организатор на болшевишката революция той извежда Червената армия до победа в Гражданската война и през целия си живот се бори непримиримо срещу Сталин.

Затова на Запад той бе смятан за алтернатива на Сталин. Ако след смъртта на Ленин не Сталин, а Троцки бе поел ръководството на СССР (гласи стандартният аргумент), тогава социалистическият обществен експеримент може би нямаше да избие в една човеконенавистна диктатура.

Много западни социалисти бяха заслепени от интелектуалния блясък на Троцки и прибързано заключиха от враждата му със Сталин, че идеалът на Троцки е бил социализмът с човешко лице. В своята биография на болшевишкия революционер (Robert Service. Trotsky: A Biography) реномираният оксфордски историк Робърт Сървис подчертава, че Троцки изобщо не е бил "хуманна алтернатива" на Сталин.

Още в началото на кариерата си, като комисар на войната, Троцки проявява цялата си жестокост - от разстрела на 40 войници край Казан в 1918 г., през смазването на бунта на матросите от Кронщат в 1921 и изпращането на меншевиките в заточение до смазването на бунта в Грузия през 1924 година. Може би тъкмо неумолимата жестокост на Троцки довежда до победата на болшевиките в Гражданската война; тяхната власт е несъвместима с всякаква демокрация.

Троцкистите не спират да изтъкват, че след обезвластяването му Троцки пледирал за повече демокрация в партията. При това се забравя, че той започва да използва "демокрацията" като лозунг, едва след като сам вече е изтласкан от центъра на властта. Сървис се спира и на централния въпрос защо Сталин, а не Троцки, става приемник на Ленин?

В завещанието си Ленин нарича Троцки „най-способния човек в ЦК”, но същевременно осъжда неговата арогантност. От друга страна той предупреждава, че Сталин разполага с прекалено много власт. Сървис смята, че Троцки не е обръщал достатъчно внимание на върховната ръководна позиция и не е имал нито интерес, нито таланта за посредничество между различните фракции. Но от решаващо значение за успеха на Сталин е бил изглежда разпространеният сред болшевиките и напълно оправдан страх, че Троцки може да се изроди в един вид съветски Наполеон и да похити революцията.

В книгата си Сървис покрива цялата биография на Троцки. Преподаващият в Станфордския университет историк Бъртран Патно предлага от своя страна подробно описание на изгнаничеството на Троцки (Bertrand Patenaude. Stalin's Nemesis). През 1929 Троцки е изгонен от СССР и след престои в Турция, Франция и Норвегия се установява накрая в Мексико. Троцки избягва на другия край на света, защото е знаел, че Сталин иска на всяка цена да го ликвидира, припомня "Дойче веле". Необходимата охрана го изправя пред огромни финансови и организационни проблеми. Той е зависим от печалбата от продажбата на книгите си и от помощта на последователите си, продава дори части от архива си. Но всички предохранителни мерки се оказват недостатъчни: през лятото на 1940 един съветски агент, който става годеник на секретарката на Троцки, се промъква в къщата му и разбива черепа му с прословутия шиш за лед.

Въпреки че относно диктаторските наклонности на Троцки не може да има повече никакви съмнения, все още се намират комунистически носталгици, които представят своя идол за жертва на съзаклятие, оркестрирано от Сталин и „световния капитал”. Към тях спада американският троцкист Дейвид Норт, който в актуалната си книга (David North. In Defense of Leon Trotsky) интерепретира новия биографичен интерес към Троцки като продължение на сталинистките клевети. Погрешното логическо заключение на Норт се състои, разбира се, в това, че не всеки, който критикува Троцки, трябва да е сталинист.