И дойде денят...

Той дойде. Най-сетне. Освободи ни от чувството за вина. Благодари за решаващата помощ, която сме оказали на Украйна. Освободи ни от комплексите и чувството за нелоялност към партньорите. Даже се оказа че размерът на военната и военно-техническата помощ, която сме оказали на Украйна, оценен според БВП, е един от най-големите в НАТО и ЕС. Въздъхнахме с облекчение. И дойде време да се разправим с вътрешните врагове. И за тях има време.

Президентът Владимир Зеленски избави някои от престараващите се български политици от чувството за неудобство. Че не са достатъчно усърдни, че не са достатъчно лоялни. Посещението бе знаково. За повече екзалтация даже бе наречено историческо. Дипломатите много добре знаят кога една визита е или става историческа.

Знаците бяха достатъчно.Президентът Зеленски каза това, което всички отдавна знаем за помощта на България и мунициите, които пак не стигат. Как точно нашата помощ се е оказала решаваща в първите месеци на войната, остава да разберем. Военна тайна, съчетана с политическа интрига. Героите сами ще си признаят.

Възвеличаването на президента Володимир Зеленски стигна дотам, че той бе оприличен с националния ни герой Васил Левски. Нещо повече – с Левски, Махатма Ганди и Нелсън Мандела едновременно. Престараваното не е най-добрата ни черта.

Да насадиш президента Румен Радев на пачи яйца за среща, която трябваше да е по негова покана, според каноните на дипломацията, не е добър знак за политическата ситуация у нас. Във футбола се нарича изкуствена засада, а по време на лов – капан. На срещата на Дондуков 2 лъсна разделението на нацията, изразено с негостоприемното поведение на президента, защото едни у нас за войната, други за мира, трети, за мир чрез война до пълна победа и т.н. На всичкото отгоре протвоборстващите си страни, мнения и слоеве виждат победата по различен начин. Най-сетне сме на правилната страна на историята, която не е свършила.

Човекът дойде да благодари за човещината да помагаме, да благодари за подкрепата за пътя на страната му към НАТО, който засега е затворен, да поиска още муниции, оръжие и най-скъпото – двете ПВО системи С-200 и С-300, които някои казват че не ни трябват. Както и да вземе двата ядрени реактора за „гьола“ в Белене. На площадката там, за която се хвърлиха толкова пари, явно ще кацат онези митични Ф-16, които предплатихме нацяло и ще чакаме да заменят онези хвърчящи Миг-29, които също не ни трябвали. Ще пометем складовете с военновременните запаси, ще обучаваме украинските военни медици… Орбан вече не е до нас. Украинските бежанци да не забравяме и най-вече нашите етнически българи в Украйна. Здрава работа ни чака.

ТОЙ си тръгна, а ние още се чудим. Защо дойде, какво ни даде, какво ще дадем. Можеше да вземе за доброволци най-запалените привърженици на победата. Иначе хубава работа, ама… Някои я наричат българска, а други …няма да кажа. Прилича на балон, от който хвърляме тежестите, за да се издигнем нагоре или може би да изплуваме. Дишайте свободно…Колкото до свободата на словото, мисленето, изразяването, тя все повече прилича на онзи стар социалистически виц, за който твърдят, че е най-краткият. А бе…А де…От 1 до 5 години, както каза един наш много виден политик.

Послеслов: Дай боже и у нас да се появат такива политици, които така да се борят за страната ни както украинският президент Владимир Зеленски.

Източник: bezgranitsi.bg