18 октомври 1918 г. Червените в Русия екзекутират българския ген. Радко Димитриев

На 18 октомври 1918 г. героят от войните за обединение на България ген. Радко Димитриев заедно с около 100 генерали и офицери е разстрелян от болшевиките. Тленните му останки са пренесени и погребани в църквата на град Пятигорск.

Радко Русков Димитриев е роден на 24 септември 1859 г. в село Градец, Сливенско. Завършва Априловската гимназия в Габрово. Участва в националноосвободителното движение Котел, а по време на Руско-турската война 1877-1878 г. е зачислен като преводач към руската армия. Радко Димитриев завършва първия випуск на военното училище в София (1879 г.) и Николаевската генералщабна академия в Санкт - Петербург (1884 г.). На 18 октомври 1884 г. е произведен в чин капитан.

Участва в подготовката на Съединението. След историческият акт е началник - щаб на Южнобългарските войски и в Сръбско-българската война командва авангарда на лявата колона при превземането на Пирот.
След победоносната война е един от главните организатори на преврата на офицерите русофили от 9 юни 1886 г. детронирал княз Александър І Български. След неуспеха на превратаджиите да се задържат на власт, емигрира последователно в Румъния и Русия.

След обявяване на амнистията за офицерите участници в преврата се завръща в България и е произведен в чин полковник. На тази длъжност заема различни постове в българската армия. На 1 май 1905 г. е повишен в звание генерал-майор и две години по-късно е началник на ІІІ военно - инспекционна област.
През Балканската война поема командването на ІІІ българска армия, формирана на 17 септември 1912 г. в Русе в състав: 4-а преславска, 5-а дунавска, 9 - плевенска пехотни дивизии, 3-а конна бригада, 3-о с гаубично отделение, Опълчение и допълващи части.

Общата численост на армията през 1912 г. достига 111 363 души, 26 030 коня, 3737 вола, 6675 каруци, 7 леки коли, 75 велосипеда, 72 картечници и 318 оръдия. Командваната от генерал Димитриев армия осъществява оперативно - тактическата изненада за турците на Тракийския военен театър в боевете при Лозенград, Люлебургаз и Бунархисар. При атаката на Чаталджанската укрепена отбранителна линия генералът поема командването на обединените І и ІІІ армии. По време на Междусъюзническата война е назначен за помощник-главнокомандващ, а малко по-късно е изпратен като пълномощен министър в Санкт - Петербург. На този пост го заварва и началото на Първата световна война.

Той напуска служба и се присъединява към действащата руска императорска армия начело на 8-и армейски корпус в състава на 8-а армия, действаща в Галиция. След успешни боеве срещу австро - унгарците през септември 1914 г. е повишен в чин генерал от пехотата и му е поверено командването на 3-а армия. С нея Димитриев обсажда безуспешно Пшемишъл, а до края на годината воюва на река Сан и по направлението към Краков.

В резултат на Горлицкия пробив през май 1915 войските му са разгромени и отстъпват от северните Карпати. Броени дни след поражението Димитриев е снет от командването на 3-а армия, но през март 1916 му е поверена 12-а армия в Прибалтика. С нея през лятото на 1916 и последвалата зима той провежда кръвопролитни, но безрезултатни офанзиви срещу германците на запад от Рига. През юли 1917 е снет от армейското командване и зачислен в резерва. По-късно заминава на лечение в Южна Русия.