Тайните преговори, довели до сделката за заложниците в Газа

Малко след като бойците на Хамас взеха заложници по време на смъртоносното си нападение над Южен Израел на 7 октомври, правителството на Катар се свърза с Белия дом с молба: Създайте малък екип от съветници, които да помогнат за освобождаването на пленниците, пише Дейли Стар.

Тази мисия, започнала в дните след вземането на заложниците, най-накрая даде плод с обявяването на сделка за размяна на затворници с посредничеството на Катар и Египет и договорена от Израел, Хамас и Съединените щати.

Тайното усилие включваше напрегнат личен дипломатически ангажимент от президента на САЩ Джо Байдън, който проведе редица спешни разговори с емира на Катар и израелския премиер Бенямин Нетаняху в седмиците, предхождащи сделката.

Освен това включваше часове на усърдни преговори, включващи държавния секретар Антъни Блинкен, директора на ЦРУ Бил Бърнс, съветника по националната сигурност Джейк Съливан, неговия заместник Джон Файнър и пратеника на САЩ в Близкия изток Брет Макгърк и др..

Двама служители, участващи в усилията, предоставиха обширни подробности за работата, довела до споразумение, в което 50 заложници трябва да бъдат освободени в замяна на 150 палестински затворници по време на четиридневна пауза в боевете.

Малко след 7 октомври Катар - отдавна установен посредник в нестабилния регион - се обърна към Белия дом с информация относно заложниците и потенциала за тяхното освобождаване, казаха служители. Катарците поискаха да бъде създаден малък екип, който те нарекоха „клетка“, който да работи по въпроса насаме с израелците.

Съливан нареди на Макгърк и друг служител на Съвета за национална сигурност, Джош Гелцер, да създадат екипа. Това беше направено, без да бъдат уведомени други съответни американски агенции, тъй като Катар и Израел изискваха изключителна секретност само с няколко души, които трябваше да бъдат запознати, казаха служителите.

МакГърк, опитен дипломат с богат опит в Близкия изток, провеждаше ежедневни сутрешни разговори с министър-председателя на Катар Мохамед бин Абдулрахман бин Джасим Ал Тани. Той докладва на Съливан и Байдън е информиран ежедневно за процеса.

Байдън получи предварителен поглед върху това, което жертвите на атаката на Хамас претърпяха, когато проведе емоционална, продължителна среща на 13 октомври със семействата на американци, които или бяха държани заложници, или бяха в неизвестност.

Дни по-късно Байдън пътува до Тел Авив за разговори с Нетаняху на 18 октомври. Служителят каза, че осигуряването на освобождаването на заложниците е централен фокус на неговите дискусии с Нетаняху и неговия военен кабинет, както и хуманитарната помощ.

Пет дни по-късно, на 23 октомври, работата на екипа на Белия дом помогна за освобождаването на двама американски заложници - Натали и Джудит Раанан.

Извън офиса на Съливан в Западното крило Макгърк, Съливан и Файнър проследиха в реално време трудното, многочасово пътуване на пленниците от Газа.

Връщането на двамата американци доказа, че е възможно да се даде свобода за заложници и даде увереност на Байдън, че Катар може да се справи чрез малкия екип.

Сега започна интензивен процес за извеждане на повече заложници. Когато това се случи, Бърнс започна да разговаря редовно с директора на Мосад Дейвид Барнеа.

Байдън видя възможност да постигне освобождаването на голям брой заложници и че сделката за затворниците е единственият реалистичен път за осигуряване на пауза в боевете, казаха служители.

На 24 октомври, когато Израел беше готов да започне сухопътна офанзива в Газа, американската страна получи информация, че Хамас се е съгласил с параметрите на сделката за освобождаване на жени и деца, което би означавало пауза и забавяне на наземната инвазия.

Американски служители обсъдиха с израелците дали наземната офанзива трябва да бъде отложена или не.

Израелците твърдят, че условията не са достатъчно твърди, за да се отложи, тъй като няма доказателства за живота на заложниците. Хамас заяви, че не може да определи кой е задържан, докато не започне пауза в боевете.

Американците и израелците смятаха позицията на Хамас за неискрена. Служителят каза, че планът за нахлуване на Израел е адаптиран, за да поддържа пауза, ако се стигне до сделка.

След това Байдън участва през следващите три седмици в подробни разговори, докато предложенията за потенциално освобождаване на заложници се търгуваха напред-назад. Бяха отправени искания към Хамас да представи списъците на заложниците, които държи, тяхната идентификационна информация и гаранции за освобождаване.

Процесът беше дълъг и тромав - комуникацията беше трудна и съобщенията трябваше да се предават от Доха или Кайро в Газа и обратно, казаха служители.

Байдън проведе неразкрит преди това телефонен разговор с министър-председателя на Катар, когато поетапното освобождаване започна да се оформя, каза служителят.

Съгласно споразумението, което се оформяше, жените и децата заложници ще бъдат освободени в първата фаза, заедно със съразмерно освобождаване на палестински затворници от израелците.

Израелците настояха Хамас да гарантира, че всички жени и деца ще излязат при първата фаза. Американската страна се съгласи и поиска чрез Катар доказателство за живот или информация за идентифициране на жени и деца, държани от Хамас.

Хамас заяви, че може да гарантира 50 през първата фаза, но отказа да представи списък с критерии за идентифициране. На 9 ноември Бърнс се срещна в Доха с катарския лидер и Барнеа на Мосад, за да прегледат текстовете на новото споразумение.

Ключовата пречка в този момент беше, че Хамас не беше ясно идентифицирал кого държи.

Три дни по-късно Байдън се обади на емира на Катар, шейх Тамим бин Хамад Ал Тани, и поиска да знае имената или ясна информация за идентифициране на 50-те заложници, включително възраст, пол и националност. Без информацията, каза служителят, няма основание да се продължи напред.

Малко след обаждането на Байдън, Хамас предостави подробности за 50-те заложници, за които каза, че ще бъдат освободени в първата фаза на всяка сделка.

Байдън в разговор от 14 ноември призова Нетаняху да приеме сделката - Нетаняху се съгласи.

Макгърк видя Нетаняху същия ден в Израел. Излизайки от срещата, Нетаняху хвана ръката на Макгърк и каза, че „имаме нужда от тази сделка“ и призова Байдън да се обади на емира на Катар относно окончателните условия, каза един от официалните лица.

Преговорите замряха, тъй като комуникациите в Газа изчезнаха.

Когато те подновиха, Байдън беше в Сан Франциско, където присъства на среща на върха в Азиатско-тихоокеанския регион. Той се обади на емира на Катар и му каза, че това е последният шанс, а емирът обеща да окаже натиск за приключване на сделката, казаха служителите.

"Президентът настоя, че сделката трябва да приключи сега. Времето изтече", каза един служител.

На 18 ноември Макгърк се срещна в Доха с премиера на Катар. Бърнс беше набран, след като разговаря с Мосад. Срещата идентифицира последните оставащи пропуски към сделката.

Сега споразумението беше структурирано така, че жените и децата да бъдат освободени в първата фаза, но с очакване за бъдещи освобождавания и целта всички заложници да бъдат върнати у дома при семействата им.

В Кайро на следващата сутрин Макгърк се срещна с шефа на египетското разузнаване Абас Камил. От лидерите на Хамас в Газа дойде информация, че са приели почти всички споразумения, разработени предишния ден в Доха.

Остава само един проблем, свързан с броя на заложниците, които трябва да бъдат освободени в първата фаза, и крайната структура на сделката за предизвикване на освобождаването извън 50-те известни жени и деца, казаха служители.

Последва вълна от допълнителни контакти и сделката най-накрая се осъществи.