Как праисторическият човек е открил езика

Преди повече от 5 милиона години климатът на Земята се е променил: температурите са се понижили, станало е по-сухо и човекът е трябвало да се нагоди към тези промени. Това го е накарало да мигрира от по-високите, планински райони към по-ниски области, за да оцелее, пише в обширна своя публикация ARD.

Именно тази промяна в естествената среда може да е променила езика, използван от прачовека. Изследователи от Англия, публикували откритията си в списание "Scientific Reports", са стигнали до този извод чрез анализ на виковете на орангутаните. Те са индикация за начина, по който и хората са развили уникалната си способност да говорят, уточнява германското издание.

Сложният ни език е предпоставка за това хората да са се развили до такава степен. Той прави възможни обмяната на мисли и чувства, предаването на знания и научаването на нови неща.

Ролята на съгласните

Приматологът Адриано Ламейра от британския Университет в Уоруик обяснява следното пред ARD: "Езикът е наистина уникален. Това е система, базирана на много конкретни правила за това как дадени градивни елементи се комбинират помежду си. Можете да превърнете краен брой градивни елементи в безкраен брой съобщения. Тъкмо това прави езика толкова комуникативен - друга такава система в природата не съществува, твърди той.

За да се появи сложен език от набора объркани звуци, имаме нужда от много специфични градивни елементи. Това са съгласните, четем още в публикацията на ARD. Азбуката се състои гласни и съгласни букви. Подредени заедно, буквите във всяка една от тези две групи са трудни за произнасяне. Ако обаче ги подредите последователно, те ще образуват срички и думи, които са по-лесни за произнасяне и разбиране.

Досега не е било ясно защо съгласните са се утвърдили в съвременния език, за разлика от звуците при животните, позволявайки по този начин появата на сложен език. Смята се, че решаващият фактор за това е бил периодът от средата до края на миоцена. През тази епоха, преди 16 до 5 млн. години, климатът и земният пейзаж са се променили драстично. Лингвистите наричат този период "екологична черна кутия" - в нея имало дива, произнасяща отделни звуци човекоподобна маймуна, от която след това произлязъл способният да говори човек.

Орангутаните и прахората през миоцена

Ламейра и изследователският му екип подозират, че екстремната промяна в хабитата през миоцена може да е изиграла значителна роля за развитието на езика при предците ни. За да проучат това, те насочили погледа си към най-близките ни роднини. "Не можем да реконструираме съгласните чрез декодиране на ДНК-то ни и затова трябва да използваме реални живи модели. Ето защо човекоподобните маймуни са толкова важни", обяснява приматологът, цитиран от ARD.

Изследователите използвали записи на орангутани от Суматра и Борнео, за да проучат езиковото развитие на праисторическите хора. Орангутаните разполагат с особено богат репертоар от звуци, които звучат като съгласни. Това им дава възможност да изграждат по-сложни сричкоподобни от отделни звуци.

Изследователите предполагат, че заради това те имат подобна на нашите предци отпреди милиони години способност да говорят. Те са и единствените човекоподобни маймуни, живеещи по дърветата. Това ги прави подходящи кандидати за реконструиране на слизането от дървото на земята, което се е случило преди милиони години.

По-голяма надеждност при предаването на съобщения

На разстояние от 100 метра съгласните звуци се регистрират много по-лесно, отколкото гласните. На разстояние от 400 метра гласните звуци дори до голяма степен са били нечуваеми. В същото време 80% от съгласните звуци все още са можели да бъдат чути.

Употребата на съгласни може да е давало на праисторическите хора, които е трябвало да се придвижват в равнините, по-голяма надеждност при предаването на съобщения на по-големи разстояния. Това предимство може да е повлияло значително върху вокалното им развитие в посока към по-богат на съгласни език.

Основната роля на съгласните може да се наблюдава и днес при езиковата обработка при децата. Колкото повече различни съгласни чува детето във фазата на изучаване на езика, толкова по-рано обикновено се опитва то да говори самостоятелно. Фактът, че съгласните се чуват по-ясно, т.е. по-забележими са за ухото, играе ключова роля за това.

Автор: Лили Цербст (ARD)