Кремъл не желае да участва в пряк военен конфликт със САЩ или НАТО

В годишната оценка на заплахите за 2024 г. на Службата на директора на националното разузнаване на САЩ (ODNI) се съобщава, че руският президент Владимир Путин "вероятно смята", че руските сили са притъпили усилията на Украйна да си върне значителна територия и че подкрепата на САЩ и Запада за Украйна е " ограничена".

Това се посочва в дневния анализ на Института за изследване на войната (ISW).

Още новини от Украйна

В Годишната оценка на заплахите за 2024 г. се съобщава, че Русия "почти сигурно" не желае да участва в пряк военен конфликт със САЩ или НАТО, но "ще продължи асиметричната си дейност под това, което тя изчислява като праг на военен конфликт в световен мащаб".

ISW продължава да оценява, че Русия продължава да заплашва държавите от НАТО и създава условия, които да оправдаят бъдещи ескалации срещу държави от НАТО, но не оценява, че Путин желае пряка пълномащабна война с НАТО в момента.

Директорът на Националното разузнаване на САЩ Аврил Хейнс отбеляза важността на американската помощ за сигурността на Украйна, за да се помогне на украинските сили да запазят освободените преди това територии, особено на фона на "устойчивото нарастване на руското производство на боеприпаси и покупките от Северна Корея и Иран".

ISW и преди е оценявала, че Съединените щати остават единственият непосредствен източник на необходимите количества основно военно оборудване като танкове M1 Abrams, бронетранспортьори, модерни системи за противовъздушна отбрана като Patriots и ударни системи с голям обсег - оборудване, което предишните американски пакети за помощ са приоритизирали.

Сутринта на 12 март Всеруският проукраински руски доброволчески корпус (РДК), Легион "Свобода на Русия" (ЛСР) и Сибирският батальон извършиха ограничено трансгранично нахлуване в Белгородска и Курска област.

Говорителят на Главното управление на военното разузнаване (ГУР) на Украйна Андрий Юсов заяви на 12 март, че елементи на РДК, ЛРС и Сибирския батальон са участвали в сблъсъци в Белгородска и Курска област.

Първоначално руски източници отрекоха съобщенията за нахлуване, но по-късно заявиха, че руските сили са отблъснали атаките на проукраинските сили с танкове, бронирани машини и безпилотни летателни апарати в близост до Одноробивка, Харковска област, и Нехотеевка и Сподарюшино, Белгородска област.

На кадри, публикувани на 12 март, се вижда как руските проукраински сили действат край Нехотеевка и Сподарюшино в Белгородска област и в Теткино, Курска област.

Съобщава се, че силите на Легионa "Свобода на Русия" са превзели Теткино, въпреки че руски източници твърдят, че руските военнослужещи на наборна военна служба са отблъснали всички нападения в Теткино.

ISW и преди е наблюдавала съобщения, че Русия използва наборни войници за защита на границата си с Украйна срещу ограничени нахлувания, и е преценила, че това вероятно се дължи на нежеланието на Русия да прехвърля сили от фронтовата линия на други места в Украйна.

Руските военни блогъри отбелязаха, че нахлуването е станало дни преди президентските избори в Русия на 17 март, а няколко руски военни блогъри предупредиха, че през следващите дни може да има допълнителни нахлувания.

Вестник "Ню Йорк Таймс" (NYT) съобщи, че руските и украинските сили имат различни предимства и недостатъци във възможностите си за водене на електронна война (EW).

На 12 март NYT съобщи, че руските сили разполагат с повече оборудване за електронна война, но че руските възможности са разпределени неравномерно по фронта и че руските бронирани машини са уязвими за удари на украински безпилотни самолети поради липсата на монтирано оборудване за електронна война.

NYT заявява, че руската отбранителна индустриална база (ОИБ) е възприела подход "отгоре надолу" към производството на дронове със "силен военен надзор", който е направил руските дронове "предсказуеми" и лишени от разнообразие.

Съобщава се, че тази липса на разнообразие е улеснила руските части да координират траекториите на полетите на своите дронове и заглушителите, така че да могат да заглушават украинските дронове, без да заглушават своите собствени. ISW и преди е съобщавала, че ефективността на руските системи за радиоелектронна защита е непоследователна по целия фронт.

Руските военни блогъри редовно се оплакват от липсата им сред руските сили в източния (левия) бряг на Херсонска област, например.

Наскоро руските военни блогъри критикуваха и неуспеха на руското военно командване да оборудва по подходящ начин руските сили с безпилотни летателни апарати и системи за електронна война след неуспешното руско механизирано нападение край Новомихайловка, Донецка област.

NYT отбелязва, че от друга страна, украинският ВПК е позволила на невоенни компании да финансират и доставят безпилотни самолети на украинските сили, което е позволило на украинските безпилотни части да тестват различни технологии, процеси на снабдяване и бойни мисии на бойното поле.

NYT съобщава, че украински сержант, командващ взвод безпилотни летателни апарати, е заявил, че украинските и руските сили участват в "постоянна надпревара във въоръжаването", в която едната страна подобрява технологията си за безпилотни летателни апарати, принуждавайки другата страна да намери нов начин за борба с това подобрение.

На 12 март съветникът по националната сигурност на САЩ Джейк Съливан обяви пакет от спешна военна помощ за Украйна на стойност 300 млн. долара.

Съливан заяви, че пакетът от помощи се състои от нови средства, осигурени чрез мерки за намаляване на разходите в неуточнени договори за доставка на оръжие на Пентагона.

Неназовани американски служители заявиха пред CNN, че новото финансиране е резултат от "добри преговори" и "обединяване на средства за различни неща", но отбелязаха, че това не е устойчиво дългосрочно решение за подпомагане на Украйна, като нарекоха пакета "еднократен удар".

Това финансиране не изглежда да е част от съобщените 4 млрд. долара от фонда на президентските правомощия за намаляване на средствата, които все още са на разположение за Украйна.

Съливан заяви, че пакетът за помощ ще осигури на украинските сили достатъчно боеприпаси, за да издържат "няколко седмици", и отбеляза, че този пакет "не измества и не трябва да отлага критичната необходимост" от приемане на допълнителен пакет за помощ на Украйна.

Очаква се през следващите дни литовските и френските власти да се срещнат в Париж, за да обсъдят ускоряването на подкрепата за Украйна.

Литовският президент Гитанас Науседа заяви на 12 март, че ще се срещне с френския президент Емануел Макрон в Париж, за да обсъдят начините за ускоряване на подкрепата за Украйна, за укрепване на сигурността на източния фланг на НАТО и за увеличаване на европейското производство на отбранителни продукти.

Литовският министър на външните работи Габриелиус Ландсбергис заяви на 11 март, че "сега е моментът да обсъдим" изпращането на западен военен персонал в Украйна и "червените линии, които [Западът] си е наложил", в отговор на неотдавнашните френски дискусии за изпращане на западен военен персонал в Украйна.

Френският външен министър Стефан Сежурне заяви на 9 март по време на среща с балтийски и украински официални лица, че Украйна може да използва чуждестранни войски за операции като разминиране и че Русия не трябва да може да казва на Запада как да помага на Украйна, като поставя произволни "червени линии".

Кремъл продължава да отстоява правото си, в противоречие с международното право, да прилага руския федерален закон спрямо длъжностни лица от страни членки на НАТО и бивши съветски републики за действия, извършени на територията на техните държави, където руските съдилища нямат юрисдикция, като по този начин на практика отрича суверенитета на тези държави.

Руското министерство на вътрешните работи (МВР) включи естонския министър на вътрешните работи Лаури Лаанеметс в своя онлайн списък на издирваните от Русия лица.

Кремълската информационна служба ТАСС съобщи на 12 март, че руските правоприлагащи органи са заявили, че Лаанеметс се издирва за унищожаване и повреждане на съветски военни паметници.

Преди това руското MVD включи в списъка на издирваните лица други служители от балтийските и полските държави, включително министър-председателя на Естония Кая Калас, за същите обвинения, въпреки че Русия няма законови правомощия да преследва чужди граждани за предполагаемо нарушаване на руските закони в чужди държави.

Руското министерство на външните работи (МВнР) също така забрани на 347 граждани на Естония, Латвия и Литва, включително на много високопоставени балтийски служители, да влизат в Русия за предполагаема "враждебна" политика спрямо Русия, намеса във вътрешните работи на Русия, преследване на рускоезичното население, разрушаване на съветски паметници, "възхваляване на нацизма" и снабдяване на Украйна с оръжие.

Руското МВнР твърди, че може да разшири списъка "по всяко време". В миналото Русия е използвала разкази за правото си да защитава "сънародниците си в чужбина" (което включва и рускоговорящите), за предполагаемата си борба с неонацизма и за недоволството си от отношението към съветските паметници в бившите съветски републики, за да оправдае нахлуването си в Украйна и агресията си срещу други държави, включително членката на НАТО Естония.

ISW продължава да оценява, че опитите на Русия да използва псевдоправни механизми срещу официални лица от балтийските държави са част от руските усилия за създаване на информационни условия, оправдаващи евентуални руски ескалации срещу държави от НАТО в бъдеще.

Наскоро Кремъл извърши редица кадрови промени в руското Министерство на отбраната (МО), Росгвардия и руското военно командване. Руски източници съобщиха, че руското военно командване е назначило генерал-лейтенант Андрей Булига за заместник-министър на отбраната по въпросите на логистиката.

Кремълската информационна служба ТАСС съобщи, че Булига преди това е бил заместник-командир на руския Западен военен окръг (ЗВО) по логистиката, а руски вътрешен източник, който и преди е предоставял точни сведения относно промените в руското командване, твърди, че Булига преди това е служил в Централния военен окръг под ръководството на руския генерал-полковник Александър Лапин, за когото се съобщава, че е настоящият командващ на руските сухопътни войски.

Ръководителят на комисията по информационна политика към Държавната дума на Русия Александър Хинщайн заяви на 11 март, че руският президент Владимир Путин е преназначил заместник-министъра на отбраната генерал-полковник Кузменков за заместник-директор на Росгвардия, наблюдаващ тиловите райони и логистиката, и заяви, че връщането на Кузменков в Росгвардия означава, че Кузменков е "изпълнил задачите си" в руското МО.

Руският вътрешен източник твърди, че руското военно командване е назначило генерал-лейтенант Александър Перязев и Игор Серицки за заместник-командири на Московския военен окръг, а генерал-лейтенант Еседула Абечев - за заместник-командир на Ленинградския военен окръг.

Съобщава се, че Перязев преди това е служил като командир на руската 6-а армия.

Арменският президент Никол Пашинян заяви, че Армения ще напусне ръководената от Русия Организация на Договора за колективна сигурност (ОДКС), ако тя не успее да отговори на определени арменски очаквания, тъй като Армения продължава да се дистанцира от руските отношения в областта на сигурността.

На 12 март Пашинян заяви, че ОДКБ трябва да изясни своята "зона на отговорност" в Армения и да се ангажира да защитава Армения от чуждестранна агресия, като вероятно се позова на член 4 от Договора за ОДКБ, който е аналогичен на член 5 от Северноатлантическия договор и гласи, че агресията срещу една държава - членка на ОДКБ, е агресия срещу всички държави членки.

Пашинян заяви, че Армения ще напусне ОДКБ на неуточнена дата, ако отговорите на ОДКБ на въпросите на Армения не съответстват на очакванията на Армения.

Пашинян доразви изявлението си от 22 февруари, че Армения "по същество" е замразила членството си в ОДКБ, и обясни, че Армения не участва в сесиите на ОДКБ, няма постоянен представител в ОДКБ, не е назначила заместник генерален секретар на ОДКБ и не изразява мнение по документите, които се разпространяват в ОДКБ.

На 12 март генералният секретар на ОДКБ Имангали Тасмагамбетов заяви, че напоследък Армения не участва в този секретариат на ОДКБ, но че Армения не е направила никакви официални изявления относно прекратяването на членството си в ОДКБ.

Пашинян заяви също така на 12 март, че руските граничари ще напуснат международното летище "Звартноц" в Ереван до 1 август 2024 г.