Лесно ли е да си мюсюлманин в Китай?

"Селям алейкум" - с тези думи поздравявам човека на касата в най-голямата джамия на китайския град Сиан. "Алейкум селям", отговаря той. И допълва: "Вие сте мюсюлманин. Входът за вас е свободен".

Не, не съм мюсюлманин. Просто исках да посетя старата джамия, която е туристическа атракция в бившата китайска столица. Посетителите, които не са мюсюлмани, плащат входна такса, равна на пет евро. Това е сериозна сума за град Сиан.

Ислямската култура има вековна история в Китай

Сиан е в края на Стария път на коприната. От седми век, когато управлява династията Тан, градът развива сериозни търговски връзки. Главата на династията Тан поръчва на монаха Сюен Дзан да донесе будистки текстове от Индия в Китай и да ги преведе от санскрит на китайски. Както будизмът, така и ислямът в Китай са вносни.

Мюсюлманската вяра достига китайските земи по море. През 651-а година Саад ибн Аби Уакас, последовател на пророка Мохамед, се среща с императора от династията Тан. И получава от него поръчението да изгради първата джамия в Китай. По това време е построена и голямата джамия в Сиан, разположена близо до императорския дворец. Днес тя се намира на пазар в центъра на мюсюлманския квартал.

Джамията в Сиан се различа от типичната ислямска архитектура. Минарето например е проектирано като будистка пагода. Залите за молитва също са в традиционен китайски стил. Нуждата джамиите да бъдат преустроени е доказателство за ограничававането на религиозните свободи в Китай.

Китайският "възродителен" процес

Според една популярна поговорка в Китай девет от десетима представители на етническата мюсюлманска група хуей носят фамилията "Ма", която произлиза от пророка Мохамед. Още през 14-и век император Чжу Юанчжан постановява, че хората от различни вероизповедания трябва да носят китайски фамилии.

По данни на "Пю Рисърч" днес в Китай живеят около 17 милиона мюсюлмани. Те се делят в десет различни етнически групи, като повече от тях са шиити. Най-много са хуей и уйгурите, като и двете групи наброяват по около осем милиона души. Подобно на християнските църкви, и на тях им е забранен директният контакт с чужбина и те трябва да се съобразяват със "социалистическата държава".

През февруари британският "Гардиън" съобщи, че куполите на и последната голяма джамия в Китай са били премахнати, а минарето на друга джамия в провинция Юнан е било променено в китайски стил. "В китайската история е имало много императори и държавници, които са се фокусирали върху контрола и управлението на хората. Ето защо те са поставяли всички религии под държавен надзор", казва историкът и философ Цин Гуошан. Днес не е по-различно и държавата се опитва да ограничи и контролира религиозните дейности, допълва той.

Уйгурите продължават да са жертва на тормоз

Но докато отношението към хуей е благосклонно, уйгурите са жертва на "системно потискане, наказания и мъчения", както съобщава "Амнести интернешънъл". В автономния регион Синцзян, в който живеят основно уйгури, правителството в Пекин е изградило т.нар. образователни центрове, в които твърди, че предоставя на уйгурите шанса да придобият занаят.

В тези центрове, които международната общност определя като лагери за интерниране, те учат комунистическата идеология и китайски език. Това е опит тяхната религиозна идентичност да бъде унищожена, казват неправителствените организации. През 2019-а година регионалното правителство на Синцзян съобщи, че всички "ученици от професионалните училища" вече са "завършили" и били освободени.

"Това обаче не означава край на потискането на уйгурите", пише синологът Бьорн Алперман от университета във Вюрцбург. В Синцзян централното правителство продължава да се стреми "да асимилира малцинствените етноси и упражнява културен геноцид". Поради това много уйгури са обърнали гръб на родната си провинция - те намират по-добре платена работа в големите метрополии, а вярата си изповядват тайно.

Автор: Юан Данг