Защо Тайван трябва да бъде включен в системата на ООН

От години демократичен Тайван е принуден да се бори със заплахите и агресията от страна на авторитарен Китай, който предявява неоснователни претенции към суверенитета на островната страна. Китайската комунистическа партия залага на тактиката на сивата зона, за да ограничи дипломатическите връзки на Тайван с международната общност и така да постигне целите си за обединение и разширяване на авторитаризма в Индо-Тихоокеанския регион. Пекин многократно е заявявал, че е готов да използва и сила, за да подчини Тайван. Част от политиката му срещу острова е и натиска, който упражнява върху международната общност, тълкувайки погрешно Резолюция 2758 на Общото събрание на ООН, приета през 1971 г., както и принципа "Един Китай". Позовавайки се именно на собствените си интерпретации, той държи Тайван в изолация и възпрепятства смисленото му участие в ООН и други международни агенции.

По повеод предстоящата 79-а сесия на Общото събрание на ООН, министърът на външните работи на Република Китай (Тайван) Лин Чиа-лунг недвусмислено посочи защо Тайван трябва да бъде включен в системата на ООН:

"За да се осигури мир в Индо-Тихоокеанския регион, Тайван трябва да бъде включен в системата на ООН

Тайван е незаменим партньор в глобалните вериги за доставки, като произвежда над 90% от високотехнологичните полупроводници в света и значителна част от усъвършенстваните чипове, които движат AI революцията. Освен това, половината от световната морска търговия преминава през Тайванския проток, който е ключов международен воден път. Въпреки че големи части от света и милиарди хора са се радвали на значителен просперитет благодарение на мира и стабилността в региона, Китай продължава да засилва агресивните си действия срещу Тайван. Опитите на Пекин да промени статуквото в Тайванския проток и да разшири авторитаризма в Индо-Тихоокеанския регион представляват сериозна заплаха за мира и сигурността в целия свят.

През последните години световни лидери използват както двустранни, така и многостранни форуми, включително срещи на Г-7, ЕС, НАТО и АСЕАН (Асоциация на страните от Югоизточна Азия), за да подчертаят важността на запазването на мира и стабилността в Тайванския проток. Въпреки че ООН е наясно с необходимостта от намаляване на напрежението в региона, тя все още не е предприела действия, за да се справи с предизвикателствата, поставени от Китайската народна република (КНР), нито да включи Тайван в системата на ООН. Видно е, че новите подходи за ангажиране с Тайван в световната общност водят до значителни глобални ползи и идеята, че трябва да се избира между КНР и Тайван в системата на ООН е фалшива дихотомия. Сега е подходящото време ООН да се развие и да преосмисли несправедливите си политики, които изключват Тайван.

Първата и най-неотложна задача на ООН е да спре да се поддава на натиска на КНР и да се въздържа от допълнително изкривяване на Резолюция 2758 на Общото събрание на ООН, приета през 1971 г. Чрез умишлено погрешно тълкуване на Резолюция 2758 и фалшиво обвързване с "принципа за един Китай", който се различава от политиката "един Китай", приета от много страни, КНР безмилостно потиска легитимното право на Тайван да участва смислено в ООН и нейните специализирани агенции.

Последиците от това погрешно тълкуане са отвъд отказа на достъп на тайвански граждани и журналисти до сградите на ООН и предотвратяването на посещения, участие в срещи и събиране на новини. Всъщност, тактиката на Пекин да използва Резолюция 2758 като оръжие за разпространение на заблудата, че Тайван е част от КНР, е един от ключовите елементи в по-широка кампания за създаване на правно основание за оправдаване на бъдеща военна инвазия в Тайван. Въпреки това, противно на фалшивите твърдения на КНР, Резолюция 2758 се занимава единствено с въпроса за представителството на Китай в ООН. Тя не споменава Тайван, нито посочва, че Тайван е част от КНР, нито приписва на КНР право да представлява Тайван в системата на ООН. С други думи, резолюцията няма нищо общо с Тайван.

Този случай е показателен за нарастващата самоувереност на КНР в налагането на своята воля на международната сцена. Ако тези фалшиви твърдения на Пекин останат неоспорени и некоригирани, те не само ще променят статуквото в Тайванския проток, но и ще застрашат мира и стабилността в Индо-Тихоокеанския регион и ще подкопаят международния ред, основан на правила.

За щастие, през последните месеци няколко високопоставени американски служители критикуваха изкривяването на Резолюция 2758 от страна на КНР, с което тя оправдава своите необосновани претенции към Тайван. Освен това, на 30 юли Междупарламентарният алианс за Китай, международна организация, състояща се от над 250 членове на парламента от 38 страни и ЕС, демонстрира конкретна подкрепа за Тайван, като прие моделна резолюция относно Резолюция 2758. За да запази международния мир и сигурност, както е посочено в Устава на ООН, организацията трябва да се върне към правилното тълкуване на Резолюция 2758 и да проучи начини за противодействие на агресивните амбиции на КНР.

Експанзионизмът на КНР няма да спре с Тайван. Наскоро въведените регулации от Китайската брегова охрана са част от по-мащабната тактика на сивата зона, използвана от Пекин, за да подкрепи спорните териториални му претенции и да разшири влиянието му. Чрез въвеждане на правила, които оправдават проверката и задържането на кораби и позволяват на лица да навлизат в оспорвани морски райони, Пекин се стреми да установи контрол върху международни води и да оспори глобалните норми и претенции. За да се осигурят световният мир и икономическата стабилност, ООН и международната общност трябва не само да потвърдят загрижеността си за принудителното поведение на Пекин, но и да работят заедно, за да предотвратят неговите незаконни схеми.

Историята показва, че решителността на демокрациите трябва да се демонстрира навреме, преди да е станало твърде късно. Като най-голям форум за международно сътрудничество, системата на ООН е идеално позиционирана да се справи с регионалните предизвикателства за сигурността и да подкрепи глобалната икономическа стабилност. Предстоящата 79-а сесия на Общото събрание на ООН и неговата Среща на бъдещето предоставят навременна възможност за справяне с ключови въпроси на сигурността, като същевременно се напредва към по-широките цели на глобалното устойчиво развитие и изграждането на по-устойчива глобална общност за настоящите и бъдещите поколения.

През последните десетилетия Тайван доказва, че е отговорен и надежден партньор за тези, с които работи. Напоследък също направихме значителен принос към Целите за устойчиво развитие на ООН. Признаването на смисленото участие на Тайван в системата на ООН несъмнено би било най-добрият вариант за смекчаване на евентуална регионална криза, запазване на мира и стабилността в Тайванския проток и стимулиране на глобалния просперитет.

В бъдеще Тайван ще продължи да изпълнява своята роля. Работейки с държави със сходни виждания за поддържане на здрави и устойчиви глобални вериги за доставки — особено в полупроводниковата индустрия — Тайван е решен да помогне на света да се развива още много десетилетия.

За по-сигурен и по-добър свят, системата на ООН трябва да включи Тайван"