Париж и Вашингтон работят за 21-дневно спиране на огъня между Израел и Хизбула

Френският президент Еманюел Макрон заяви, че изпраща външния министър на Франция в Ливан тази седмица с цел да се предотврати ескалация на напрежението в Близкия изток, предаде БТА. Макрон направи изявлението си в рамките на Общите дебати на Общото събрание на ООН.

"Най-големият риск в момента е рискът от ескалация", заяви френският лидер от трибуната. "Не може да има, не трябва да има война в Ливан", подчерта той.

"Твърдо призоваваме Израел да спре ескалацията в Ливан, а Хизбула да спре да стреля към Израел", добави френският лидер.

По отношение на конфликта в Газа Макрон заяви, че макар Израел да има право да се защитава след нападението на палестинската групировка "Хамас" на 7 октомври 2023 г., войната е продължила твърде дълго и трябва да приключи сега.

"Няма оправдание, няма обяснение за смъртта на хиляди цивилни палестинци. Твърде много цивилни граждани са загинали", заяви той и уточни, че страната му подкрепя взимането на решение за съществуването на две държави - израелска и палестинска.

В речта си пред световните лидери, събрали се в ООН, Еманюел Макрон говори и за несправедливостта и неравенството по света.

Според него фрагментацията в обществото ще се увеличава все повече, ако държавите не възстановят доверието и уважението си едни към други и отделят еднакво внимание на всички страдащи по света, без да прилагат двойни стандарти.

Той потвърди френската позиция за войната в Украйна и заяви, че страната му ще продължи да подкрепя страната в отблъскването на руските сили.

"Това, което прави Русия, не е в интерес на ООН. Въпросът за Украйна е въпрос за сигурността в Европа и по света. В общ интерес е Украйна да спечели", каза Макрон.

Френският президент засегна и въпроси, свързани с Африка. Той обясни, че страната му е направила много за континента, най-вече за региона Сахел, където се бори срещу тероризма.

"Европа и Африка имат обща съдба, която налага сътрудничество между двата контитента в областта на сигурността, но това изисква взаимното ни уважение", заяви той от трибуната.

Макрон добави, че Франция иска да си сътрудничи и със страните от Индо-тихоокеанския регион.

Френският държавен глава също говори за реформата в Съвета за сигурност.

"Съветът за сигурност трябва да се разшири. Трябва Германия, Япония, Индия и Бразилия да станат негови постоянни членове, а освен това трябва и Африка да има представител в органа", заяви.

В края на речта си Еманюел Макрон благодари за инициативите на ООН и приветства приемането на Пакта за бъдещето.

Френският външен министър Жан-Ноел Баро съобщи, че страната му и САЩ работят по предложение за 21-дневно спиране на огъня с цел да се осигури време за преговори за уреждане на конфликта в Ливан между Израел и шиитското движение "Хизбула", съобщи БТА.

В изказване пред членовете на Съвета за сигурност на ООН дипломат номер едно на Париж посочи, че идеята ще бъде представена съвсем скоро.

"Намирането на дипломатическо решение е възможно. В последните дни работихме с нашите американски партньори по основа за временно спиране на огъня за срок от 21 дни, за да може през това време да се водят преговори", каза Баро пред 15-членния Съвет. "Разчитаме и на двете страни да го приемат (предложението) без никакво отлагане."

Баро, който тези дни ще се отправи към Ливан, каза, че Париж е взаимодействал със засегнатите страни при очертаването на параметрите за дипломатически изход от кризата въз основа на Резолюция 1701 на Съвета за сигурност на ООН.

"Пътят е труден, но не и невъзможен" за изминаване, каза той.

Резолюция 1701 - приета след едномесечната война между Израел и Хизбула през 2006 г. - разшири мандата на мироопазващите сили на ООН така, че да им позволи да помагат на ливанската армия при поддържането на части от Южен Ливан, свободни от сили и оръжия, различни от тези на ливанската държава.

Документът обаче предизвика напрежение с Хизбула, които фактически контролират цял Южен Ливан въпреки базирането там на подразделения на ливанската армия. Хизбула е тежко въоръжена организация и в същото време е най-влиятелната сила в политическия живот в Ливан.

Заместник постоянният представител на САЩ в ООН Робърт Уд каза пред Съвета, че единственото дългосрочно решение е пълното прилагане на Резолюция 1701.

"САЩ водят усилен диалог с всички страни в региона. Целта ни е ясна - да избегнем разрастване на войната, каквото сме убедени, че не е в ничий интерес - нито на израелския народ, нито на ливанския", каза Уд. "Работим с други страни по предложение, което се надяваме да донесе спокойствие и да позволи обсъждането на дипломатическо решение."

Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш каза в рамките на заседанието, че не бива да се допуска Ливан да се превърне във втора Газа.

"Нека кажем ясно и единодушно: стоп на убийствата и разрушенията. Смекчете риториката и заплахите. Отдръпнете се от пропастта. Избухването на пълномащабна война трябва да бъде избегнато на всяка цена", каза той.

Разрастващият се конфликт между Израел и ливанската шиитска групировка “Хизбула” може да доведе до свиване на ливанската икономика с между 10 и 25 процента, прогнозират експерти пред в. “Нешънъл”, предаде БТА.

Ливан, който вече изпитва последиците от няколко кризи в годините на политическо блокаж и близо 12 месеца на сражения между Израел и “Хизбула”, може да бъде ударен от “сериозно” влошаване на икономиката си в началото на 2025 г., казва пред емиратското издание Крен Узийел от “Икономист интелиджънс юнит” (Economist Intelligence Unit - EIU). Анализаторите очакваха седма последователна година на свиване на икономиката още преди израелските атаки в понеделник, които са най-тежките бомбардировки в страната от 2006 г.

“Икономиката и инфраструктурата на Ливан вече са толкова тежко засегнати от икономическата криза и годините на политическа нестабилност и лошо управление, че държавата няма устойчивостта да издържи дори относително кратка военна кампания с такъв мащаб,” посочва Узийел. Ескалиращият конфликт вероятно ще изостри проблемите с доставките и ще дестабилизира ливанската лира отново, което ще доведе до ново забързване на инфлацията, добавя тя.

“Предвид факта, че най-лошият сценарий се случва и Израел започна война срещу Ливан, очаквам по-сериозни спадове на икономическата активност през 2024 г., които биха могли да варират от 6 до 10 процента в зависимост от продължителността и мащаба на войната,” заявява за “Нешънъл” Насиб Гобрил, който е главен икономист бейрутската банкова група “Библос” (Byblos Bank Group). По думите му в резултат на конфликта потреблението ще се ограничи до базовите стоки, пътуванията ще бъдат нарушени, което ще засегне туристическата индустрия, инвестициите допълнително ще се забавят, а вносът ще спадне под нивото от 17,5 милиарда долара през 2023 г.

Според бившия министър на икономиката и заместник-управител на Централната банка на Ливан Насър Саиди евентуалното разрастване на конфликта с наземна операция би имало катастрофални последици и ще доведе до загуба на брутен вътрешен продукт (БВП), износ, директни чуждестранни инвестиции, както и до намаляване на средствата, изпращани от живеещите зад граница ливанци. “По-нататъшна ескалация на войната с въздушни удари и разрушаване на инфраструктурата може да доведе до свиване на икономиката с до 25 процента през 2024 г.,” смята той.

Ливан все повече разчита на туризма като източник на чуждестранна валута. Постъпленията през миналата година са 5,4 милиарда долара, което е около 25 процента от БВП.

“Войната е най-големият враг на туризма. Посолствата на редица държави предупредиха гражданите си да напуснат Ливан,” казва Пиер Ашкар, който е председател на Ливанската туристическа федерация и на Асоциацията на хотелиерите. Приходите на хотелите са намалели с между 80 и 85 процента, а на ресторантите с 60 процента през настоящата година, изтъква той и допълва, че заетите хотелски стаи са едва 10 процента.

Въздушните удари на Израел срещу “Хизбула” рязко се увеличиха в понеделник, когато по данни на ливанските здравни власти загинаха над 550 души. Подкрепяната от Иран групировка от своя страна изстреля ракети към израелската столица Тел Авив, към Хайфа и Западния бряг.

Нищо не подсказва, че Иран е заинтересован от пълномащбен конфликт в Близкия изток, каза говорителят на Белия дом по въпросите на националната сигурност Джон Кърби, цитиран от Ройтерс и БТА.

Кърби, който направи коментара в интервю за телевизия "Фокс нюз", добави, че САЩ разполагат със "значителни възпиращи и отранителни възможности" в региона, а в последните няколко дни тези възможности по думите на американския официален представител са били засилени още повече.