Изборите в Грузия и Молдова бяха белязани от руска намеса, пътят им към ЕС е под сериозна заплаха

В Грузия се произведоха оспорвани парламентарни избори, а в Молдова – президентски вот и референдум за членство в Европейския съюз. Двете страни бяха внимателно наблюдавани от ЕС в контекста на разширяването на съюза. Те обаче поеха по различни пътища към тази цел. Общото са твърденията, че и в Грузия, и в Молдова изборите бяха опорочени от руска намеса, пише Европейският нюзрум – платформа за сътрудничество между 23 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА.

Страните-кандидатки за членство в Европейския съюз Грузия и Молдова предприеха решителни, но разнопосочни стъпки към членство в ЕС на изминалите избори, белязани от обвинения в руска намеса.

В Грузия: Централната избирателна комисия обяви консервативната националистическа и проруска партия „Грузинска мечта“ на министър-председателя Иракли Кобахидзе за победител в парламентарните избори на 26 октомври – резултат, силно оспорван от опозицията, както и от чуждестранни сили като Европейския съюз и САЩ.

Прозападният президент Саломе Зурабишвили обвини Москва, че стои зад фалшифицирането на изборите в Грузия, като заяви, че това е част от "руска специална операция", а опозицията в Тбилиси обвини управляващата партия "Грузинска мечта", че изпълнява заповеди от руската столица.

След широко разпространените обвинения за нередности и протестите срещу резултатите грузинската цунтрална избирателна комисия заяви във вторник, че ще преброи отново гласовете в 14% от избирателните секции. Според изявлението на грузинската ЦИК властите ще извършат повторно преброяване на гласовете в пет избирателни секции във всеки избирателен район.

В Молдова: На 20 октомври на референдум Молдова подкрепи с крехко мнозинство европейския си курс и вписването на членството в ЕС националната конституция. Националното допитване беше съпътствано от обвинения, че Русия се е опитала да манипулира вота. След преброяването на всички гласове 50,46 % от избирателите одобриха конституционната промяна.

В същия ден в Молдова се произведе първият тур на президентските избори, който беше спечелен от прозападната кандидатка Мая Санду. Тя събра 42,3% от гласовете срещу 26% за основния ѝ съперник Александър Стояногло. Стояногло е бивш главен прокурор с проруски възгледи. Очаква се Санду да бъде изправена пред труден втори тур срещу Стояногло. Балотажът ще се състои на 3 ноември.

Политически трус в Грузия заради оспорвани избори

Избирателната комисия на Грузия обяви "Грузинска мечта" за победител в изборите с дял от около 54% от гласовете, според предварителните данни. Около 37,8 % от гласовете бяха събрани от обединението на четири прозападни опозиционни партии.

Резултатът даде на "Грузинска мечта" 89 места от 150 в националния парламент. Партията може да сформира кабинет, но няма да достатъчно мандати, за да постигне една от основните си цели. "Грузинска мечта" искаше да постигне квалифицирано мнозинство, за да промени конституцията и да забрани дейността на опозиционните партии.

Десетки хиляди протестираха в понеделник вечерта в грузинската столица Тбилиси срещу победата на "Грузинска мечта". Опозицията отправя призиви за повторно произвеждане на изборите, но под международен контрол.

"Вашите гласове бяха откраднати, но ние няма да позволим на никого да открадне нашето бъдеще", заяви пред протестиращото множество президентът Зурабишвили, която е в дългогодишен конфликт с управляващата партия.

Тя твърди, че при гласуването през уикенда са били използвани доста сложни схеми за измама. По-рано Зурабишвили обяви резултатите от изборите за нелегитимни, като обвини Русия за намеса в изборите.

Държавният глава твърди, че едни и същи документи за самоличност са били използвани за многократно гласуване в различни региони, че са били раздавани пари извън избирателните секции и че е имало нарушения при използването на технологията за електронно гласуване.

Кремъл отрича Русия да се е намесила в изборите, като твърди, че европейските държави са тези, които са оказали натиск върху Грузия.

Политиката в Грузия е доминирана от основателя и лидер на партия "Грузинска мечта" Бидзина Иванишвили – милиардер, натрупал богатството си именно в Москва, който подкрепя помирението с Русия и сътрудничеството с Китай, като е и силно критичен към Запада.

ЕС критикува нередностите и руската намеса

Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен призова за независима проверка на "нередностите" на изборите в Грузия, като настоя, че грузинците имат "право да знаят какво се е случило". ЕС и САЩ призоваха Тбилиси да започне разследване на твърденията за нередности.

Министрите от 13 държави от Европейския съюз също осъдиха "нарушаването на международните норми" на оспорваните парламентарни избори в Грузия, определяйки ги като "несъвместими със стандартите, които се очакват от кандидат за членство в ЕС".

В публикация в социалната мрежа "Екс" председателят на Европейския съвет Шарл Мишел също така призова игрузинската ЦИК и съответните органи "бързо, прозрачно и независимо да разследват и да се произнесат по изборните нередности и твърденията за тях".

Мишел заяви, че ще включи Грузия в дневния ред на неофициалната среща на върха на ЕС в Будапеща, насрочена за 8 ноември.

Унгарският лидер Виктор Орбан побърза да поздрави "Грузинска мечта" за "съкрушителната победа", след като един от екзитполовете показа, че управляващите водят, и преди да бъдат публикувани предварителните резултати. Орбан често изказва несъгласие с Европейския съюз и поддържа тесни връзки с Москва.

Орбан, чиято страна в момента е ротационен председател на Съвета на Европейския съюз, пристигна в Грузия в понеделник вечерта, за да изрази подкрепата си за правителството на фона на обвиненията. Във вторник той заяви, че не се съмнява в резултата от оспорваните избори в Грузия през уикенда въпреки обвиненията в измами и купуване на гласове.

Върховният представител на Европейския съюз за външната политика и сигурността ЕС Жозеп Борел подчерта, че при това посещение – въпреки че Унгария председателства ЕС – Орбан "не представлява" позициите на съюза, свързани с външните работи.

Молдова се приближи към ЕС

На референдума, произведен на 20 октомври, молдовците подкрепиха с крехко мнозинство присъединяването към Европейския съюз. След преброяването на всички гласове референдумът беше спечелен от проевропейските сили с 50,46%, но опасенията за руска намеса във вота бяха големи.

Молдова, която включва проруския отцепнически регион Приднестровие, е кандидат за членство в ЕС, но традиционно е разкъсвана между Запада и Русия. Молдова е предимно земеделска страна, която е бедна по европейските стандарти. Тя е разположена между Украйна и членката на ЕС Румъния, която е и част от НАТО.

Проевропейският президент Мая Санду, която победи подкрепяния от Москва кандидат през 2020 г., подаде молба за присъединяване на Молдова към ЕС след нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г. Страната получи статут на кандидатка през юни 2022 г., а преговорите за присъединяване започнаха през юни тази година. Санду свика референдума, за да получи мандат за стратегията си.

Брюксел следеше внимателно референдума, но надеждите за силно мнозинство в полза на ЕС, който този месец обеща 1,8 млрд. евро икономическа помощ за Молдова, бяха попарени.

ЕС обвини Русия в „безпрецедентна“ намеса в гласуването в Молдова, което се смята за едно от най-ключовите в постсъветската история на страната.

„Европейският съюз осъжда безпрецедентната злонамерена намеса на Русия в президентските избори и конституционния референдум в Молдова“, се казва в изявлението, публикувано от Борел от името на 27-те държави членки на блока.

През последните седмици полицията извърши стотици арести, след като разкри „безпрецедентна“ схема за купуване на гласове, която според разследващите може да опорочи до една четвърт от подадените бюлетини. Полицията също така заяви, че в страната са били преведени милиони долари от Русия, предназначени за подкупване на избиратели.

Според полицията освен предполагаемото купуване на гласове, стотици млади хора са били обучени в Русия и на Балканите да създават „масови безредици“ в Молдова, включително чрез използване на тактики за провокиране на органите на реда.

Твърди се, че кампанията срещу ЕС е била организирана и финансирана от молдовския олигарх Илан Шор, който е лоялен към Москва и е смятан за влиятелен играч в молдовската политика. През 2023 г. той е осъден задочно в родината си на 15 години затвор за пране на пари и измама. В момента Шор е издирван беглец от правосъдието.

Москва на свой ред заяви, че молдовските власти са използвали "антидемократични, тоталитарни методи“ в предизборната кампания, а говорителката на руското външно министерство Мария Захарова обвини Запада в „явна намеса в изборния процес“.