Ябълката на раздора в Тайван

След мощните протести в България и трагичните такива в Украйна е редно да се обърне сериозно внимание и на конфликтната ситуация, разразила се на територията на Тайван. Ябълката на раздора, нагнетила студентите в областта, се оказа Търговското споразумение между континентален Китай и Тайван. Студентите прибегнаха до окупация, като отправиха обвинение в липса на прозрачност при сключването на това споразумение.  Разбира се, монетата винаги има две страни и затова е добре да се наблегне на фактологията. Ето каква е тя:

За Споразумението

Двустранната спогодба за търговско сътрудничество е споразумение между Китай и Тайван, имащо за цел намаляване или премахване ограниченията върху търговията, както и разрастване на пазарите и обхвата на дейността на самите търговци, които от своя страна ще имат по-лесен достъп до китайските пазари.

По силата на споразумението, Китай осигурява на Тайван  достъп до 80 индустриални подсектора, в сравнение с 64 –те, които Тайван осигурява на Китай. Тайван ще се радва  на по-благоприятен достъп до китайския пазар, в сравнение с  другите членове на Световната търговска организация  (СТО), но нито един от подсекторите, отворени за Китай, няма да надхвърли стандартите на СТО. Твърдението на някои, че това е "неравностоен договор", е необосновано.

От подписването на споразумението през юни 2013г.,  досега са били организирани 20 публични изслушвания по него. Министерството на икономиката, Съвета, отговарящ за отношенията с Китай, както и свързаните с тях агенции, съвместно организираха над 110 форума с 46 индустриални подсектора и 264 бизнес лидери, като междувременно отговорните за това агенции са докладвали три пъти на законодателния орган. Съответно може да се твърди, че процесът по разглеждането и приемането на споразумението не е станал „на тъмно”.

Протестите

Студентите незаконно окупират парламентарна сграда на 18 март в протест срещу подписаното споразумение и парализират работата на законодателната власт. Окупацията продължава до 23 март, когато протестиращите със сила нахлуват и окупират сграда на изпълнителната власт, разрушавайки публична държавна собственост и унищожавайки възможността за функциониране на държавната администрация. Тъй като сградата на изпълнителната власт е административен център на правителството, се налага използването на полицейска сила за извеждане на протестиращите.

Действията, предприети от полицията, не се различават по нищо от използваните в демократичните страни. Претенциите на някои от протестиращите, че извеждането им е било акт на „кърваво потушаване”, са изкривяване на фактите. Полицията упражнява всички възможни ограничения, като накрая всичко се размива със съвсем леки  наранявания на протестиращи и полицейски служители.

Отговорът на правителството по отношение на исканията

Правителството откликва на исканията на протестиращите и връща споразумението за подробно преразглеждане - член по член. Изпълнителната власт се съгласява и да проведе конференция, посветена на националните икономически и търговски дела.

На 19 февруари е предложен 4-степенен механизъм за надзор на преговорите, касаещи споразумението:
1.  Оформяне съдържанието на споразумението;
2. Комуникация по време на преговорите между съответните агенции;
3. Докладване пред законодателната власт за принципните положения и съдържанието на споразумението, преди неговото подписване;
4. След подписването – огласяване на информацията, считана за поверителна в предходните етапи на преговорите;

Този механизъм обхваща вътрешната комуникация между административните органи, взаимодействието между законодателната и изпълнителната власт , наблюдението от страна на Парламента , подобряването на комуникацията между съответните власти и агенции, както и подробна информираност на обществеността.

Президентът Ма Инцзю също така многократно е предложил отворени публични дискусии със студентите в Президентството без поставяне на предварителни условия.

Изясняване на грешни интерпретации на фактите

Правителството също така изясни допуснатите грешки при интерпретацията на фактите, които са били използвани против подписването на споразумението, включително твърденията, че то ще доведе до нарастване на безработицата и ще засили имигрантската вълна от континенатален Китай. В действителност, според изследване на базирания в Тайпе Институт за икономически изследвания Чунг-Ксия, подписването на споразумението ще осигури създаването на около 12 000 нови работни места в Тайван, като същевременно ще увеличи с 37 % износът на услуги за континенталната част на Китай, оценени на 12 млрд. тайвански долара (394 млн. щатски долара).  

Броят на служителите, които евентуално биха довели със себе си инвеститорите от континентален Кинтай, ще бъде ограничен на максимум 7 човека от фирма и то за тези фирми, които инвестират повече от 500 000 щатски долара. Сегашната ситуация показва как китайските инвестиции носят не само свеж капитал за тайванската икономика и финансови пазари, но също така създават и работни места за хората от Тайван. Само до края на януари тази година са одобрени 495 случая на инвестиране от Китай, които са донесли 870 млн. щатски долара и само 264 души – изпълнителни мениджъри, специалисти и членове на семействата им от континентален Китай, за сметка на наемането на 9624 тайвански граждани. От друга страна, Споразумението не дава на китайските инвеститори, мениджъри и специалисти неограничени разрешителни за влизане или дългосрочно пребиваване в страната.

 

Решаването на спора

Президентът Ма застава твърдо зад идеята за мирен протест при спазване на реда на 30 март на знаковия булевард Кетагалан, но смята, че решението за споразумението трябва да бъде прието от Законодателната власт.  Според него окупацията на парламента не е начинът за уреждането на въпроса. Ключът за разрешаването на възникналата конфликтна ситуация е бързото възстановяване на функциите на изпълнителната и законодателната власти, за да могат последните да преразгледат подробно Споразумението и да го гласуват точка по точка.

 

Важност на споразумението

Ако споразумението не бъде прието, това ще навреди на доверието към Тайван от страна на международната общност, ще възпрепятства усилията за либерализиране на търговията и ще повлияе на шансовете за присъединяване към регионалните търговски блокове, което би било определящо за икономическото бъдеще на Тайван.