5% от БВП за въоръжаване! Експерти се съмняват силно, че страните от НАТО могат да достигнат целта

Европейските членки на НАТО обещаха значително увеличаване на военните си разходи, за да укрепят подкрепата на Доналд Тръмп за алианса. Лидерите се ангажираха с целево равнище от 5% от БВП, но експерти предупреждават, че подобно ниво е трудно постижимо и икономически обременяващо.

"Те няма да стигнат до там", каза Гунтрам Волф, старши сътрудник на мозъчния тръст Bruegel, за целта от 5%.

"Ако сте силно задлъжняла страна, не можете да емитирате повече дълг, това означава много трудни бюджетни решения", каза той за големите увеличения на данъците или съкращенията на разходите, които това би изисквало.

Като политически театър, срещата на върха в Хага поне спечели целевата си аудитория: самия Тръмп. На фона на опасенията относно ангажимента му към клаузата за взаимна отбрана на НАТО, той заяви, че Съединените щати са до европейските си съюзници "докрай", обобщава "Ройтерс".

Макар малцина да оспорват, че Европа трябва да направи повече, за да гарантира собствената си сигурност, тъй като напрежението с Русия нараства, фиксирането върху целта от 5% прекъсна отделен дебат за това как блокът би могъл да използва съществуващите си военни бюджети по-ефективно, например чрез споразумения за съвместни обществени поръчки на националните правителства.

Сега Европа се е натоварила с обещания, които - с изключение на Германия, чиито финанси са стабилни след години на фискална пестеливост - ще е трудно да се спазят за повечето членове.

За да достигнат прага от 5%, страните от Европейския съюз, чийто дълг вече надхвърля 80% от БВП, ще трябва общо почти да утроят 325-те милиарда евро, които похарчиха за отбрана миналата година, до над 900 милиарда.

Великобритания - чийто дълг е 100% от БВП и която вече плаща повече за обслужване на дълга, отколкото за всеки друг разход, освен за здравеопазване - ще се нуждае от допълнителни 30 милиарда паунда.

"Потенциалните губещи не са само бъдещите поколения, обременени с огромни дългове, но и днешните общества", каза Ник Уитни на Европейския съвет по външни отношения.

"Недоволното население, чието чувство за икономическо благополучие така и не се е възстановило от световната икономическа криза през 2008 г., вероятно ще стане още по-лесна плячка за популистките или националистическите политици, набиращи сила в цяла Европа."

Испанският премиер социалист Педро Санчес - чиято страна е единствената, която не се е присъединила изрично към новата цел - даде глас на опасенията на други членки, когато заяви, че целта е "несъвместима с нашата социална държава".

Словакия, една от централноевропейските страни, чиито бюджети са изправени пред най-големи натоварвания от изграждането на отбранителни ресурси, също се възпротиви на целта, твърдейки, че повишаването на жизнения стандарт и намаляването на заемите са еднакво важни.

Волф от Bruegel каза, че предстои да се види дали държавите ще увеличат своите квоти за отбрана, като опростят някой и друг милиард от други области, или дали големите области, като например пенсиите, ще понесат значителен удар.

"Но запазете пропорцията - все още ще има социална държава, но може би по-малко щедра", каза той за социалната защита в цяла Европа, която може да представлява до 30% от икономиката.

5% се разделят на 3,5%, които ще бъдат изразходвани за "основна" отбрана - войски и оръжия - и 1,5% за мерки, свързани с отбраната, като например адаптиране на пътища и мостове за преминаване на военни превозни средства. Възможността за включване на съществуващите разходни пера във втората категория вероятно ще се окаже щедра.

Във Франция например се води дискусия дали това би могло да включва жандармеристите, охраняващи селските пътища, които официално са част от министерството на отбраната, но чиито съществуващи текущи разходи в момента са извън общите разходи за отбрана.

Дългите срокове, обявени за постигане на целта - в някои случаи до десетилетие - са и възможност тези обещания да бъдат провалени, тъй като политическият прожектор може да се насочи в друга посока.

"Целите за разходи просто няма да бъдат постигнати", заяви Уитни. "Необходимата трансформация ще започне да се оформя, но по-бавно и по-непоследователно, отколкото ако бяха поставени по-реалистични цели."