НАТО: петте процента за отбрана и къде е България

В бъдеще членките на НАТО ще трябва да заделят по 5 процента от БВП за отбрана. За много страни това е огромно предизвикателство, тъй като парите липсват. Къде е България?

Какво означава новата цел за отделните държави?

Италия има проблем с новата цел

Италия е разделена по въпроса за разходите за отбрана. Министър-председателката Джорджа Мелони досега следваше линията на НАТО и ЕС. Само преди няколко дни тя публично подчерта значението на модернизацията на Алианса, както и това, че по-високите разходи за отбрана в Италия не означават само танкове, но и инвестиции в киберсигурността например. Министърът на отбраната Гуидо Крозето застава зад нея: през последните години той неведнъж е заявявал, че за него е важно Италия да е в състояние да се защитава и че страната му трябва да изпълнява целта за 2% от БВП за отбрана.

Според настоящите оценки обаче Италия няма да постигне тази цел и през текущата 2025 година, а това пък означава, че вдигането на разходите за отбрана до пет процента от БВП ще е непосилна задача за страната.

В тази връзка кореспондентката на германската обществена телевизия АРД в Рим Ана Джордано припомня, че в италианската опозиция и в обществото като цяло има много силни пацифистки тенденции и слаба подкрепа за увеличаването на военните разходи. Италианците се опасяват, че ако разходите за отбрана се вдигнат още повече, Италия, която и без това е силно задлъжняла, ще има още по-малко пари за образование, здравеопазване и инфраструктура.

Франция е изправена пред херкулесова задача

Франция е принципно готова да инвестира повече в отбрана. Париж си е поставил средносрочна цел да инвестира 3,5% от брутния си вътрешен продукт в отбрана, като е готов да влага и допълнителни средства, например в киберсигурност, и по този начин косвено да увеличи разходите си за отбрана. Следователно като цяло Франция е в унисон с предложението на генералния секретар на НАТО Марк Рюте. По данни на Алианса в момента Франция инвестира малко над 2 процента от БВП в отбрана, припомня АРД.

Бюджетът за отбрана за настоящата година възлиза на 50 милиарда евро. Според изчисленията на частния мозъчен тръст IFRAP и държавния мозъчен тръст France Stratégie, ако Франция иска да постигне целта от 3,5% до 2030, военният бюджет ще трябва да бъде поне двойно по-голям. Действащият закон за военното планиране, който Франция използва за определяне на разходите си за отбрана в средносрочен план, предвижда през 2030 разходи в размер на 67 млрд. евро. Това означава, че за да изразходва 3,5% от БВП само за отбрана, Франция ще трябва да похарчи много повече, отколкото е предвидено в средносрочното ѝ военно финансово планиране. А това ще е херкулесова задача с оглед на състоянието на бюджета на страната.

Според проучване, проведено от социологическия институт IPSOS в началото на март, почти 70% от французите подкрепят увеличаването на разходите за отбрана. В същото време повечето от участниците в допитването се обявяват срещу закупуването на повече оръжия от американски производители, предава от Париж кореспондентката на АРД Каролин Дила.

Ще има ли изключение за Испания?

Испания е страната сред партньорите в Алианса, която най-силно се противопостави на идеята за поне 5 процента разходи за отбрана до 2035 година. Премиерът на страната Педро Санчес определи новата цел като "неразумна" и "контрапродуктивна" и в писмо до генералния секретар на НАТО Марк Рюте се аргументира защо Испания не трябва да инвестира повече от 2,1% от брутния си вътрешен продукт в чисто военни разходи, за да може да защити Алианса в случай на криза или война.

Испания сега е в дъното на списъка на партньорите от НАТО с разходи за отбрана от едва 1,3 % от БВП. Това се дължи не само на факта, че страната се управлява от лява коалиция, а по-малкият коалиционен партньор "Сумар" се противопоставя на повече пари за армията - подкрепата за повече разходи за отбрана е ниска и сред населението. В месечния барометър на социологическия институт CIS за обществените нагласи загрижеността за сигурността или опасността от война заемат последните места в списъка със страховете на испанците, предава от Мадрид кореспондентката на АРД Юлия Махер.

За пример: балтийските държави

Балтийските държави винаги са се отнасяли с разбиране по въпроса за бюджетите за отбрана. Литва, Латвия и Естония възприемат НАТО като гаранция за своята сигурност, а на тяхна територия отбранителният алианс поддържа свои бази. И трите държави инвестират значително повече в отбрана, отколкото много други членки на пакта, като Естония се стреми в близко бъдеще да премине границата от пет процента. Латвия отделя около четири процента от брутния си вътрешен продукт, а Литва иска да изразходва между пет и шест процента през следващата година. Литовският президент Науседа е убеден, че страната му трябва да се въоръжи, за да не стане следващата жертва на руската агресия.

Къде е България?

България ще увеличи разходите си за отбрана до 3,5% от брутния си вътрешен продукт до 2032 година. Това обяви министърът на отбраната Атанас Запрянов, цитиран от БТА. "За да гарантираме успеха на нашите инвестиционни проекти в областта на отбраната, разходите ни за отбрана достигнаха целта от 2% от БВП през 2024 година. Това вече е недостатъчно и решихме да увеличим разходите си за отбрана поне до 2,5-3%, а до 2032 година да достигнем 3,5% от БВП като минимално ниво, за да успеем в усилията си за модернизация", каза Запрянов.

Да припомним, че в началото на март председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен представи план за превъоръжаването на ЕС. Той освобождава страните членки от изискванията за бюджетните разходи, когато влагат средства в отбрана. Освен това държавите ще могат свободно да пренасочват средства от фондовете на ЕС за сближаване, така че да ги използват за отбранителни цели.