Сирия на кръстопът! Страната е разкъсвана от външни интереси и от вътрешни групировки, които се опитват да я поделят

Последните военни операции на Израел в Южна Сирия, представяни от някои израелски представители като мерки в защита на друзкото малцинство, служат на по-широки и по-сложни цели, пише главният редактор на египетския вестник "Иджиптшън газет" Мохамед Фахми. Една от тях е стратегическата цел сирийската държава да бъде отслабена, за да не представлява заплаха в дългосрочен план. Друг мотив е вътрешнополитическата уязвимост на израелския премиер Бенямин Нетаняху и склонността му да демонстрира сила чрез военни действия, когато е изправен под натиск в собствената си държава, пише БТА.

Израел не трябва да си играе с единството на Сирия, тъй като сметките за ефекта от разпокъсването ѝ са погрешни, изтъква главният редактор на саудитския вестник "Араб нюз" Файзал Абас. "Сирия не е просто държава, тя е геополитически крайъгълен камък. Сривът ѝ би разтърсил Ливан, Ирак, Йордания и дори Персийския залив. Регионът не може да си позволи още една провалена държава, особено, която граничи с Израел, Турция и Ирак", пише той.

Авторът изтъква реакцията на саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман, който проведе телефонен разговор със сирийския президент Ахмед аш Шараа и изпрати делегация от високопоставени бизнесмени в Дамаск, показвайки ангажимента си към възстановяването на Сирия и реинтеграцията ѝ в арабския свят. Абас припомня и бързата реакция на Турция и САЩ и ключовата роля на Вашингтон за прекратяването на огъня между милициите и племенните фракции в Суейда.

В коментар за в. “Аш Шарк ал Аусат” Юсеф ал Дайни обръща поглед към вътрешните причини за случващото се в Сирия. Преходът под ръководството на Ахмед аш Шараа трябваше да проправи път към възстановяване на държавността, но събитията показват друго. Появилите се след краха на традиционните институции за сигурност групировки със сектантска, племенна и религиозна принадлежност официално се присъединиха към новия държавен апарат, без реално да му се подчиняват. "Всяка от тези групи сега действа като политическо племе, което се стреми да заздрави контрола си над част от Сирия, управлявайки я чрез разпределение на плячката. Държавните органи са превърнати в сфери на влияние, разделени между тези племена чрез спонтанни споразумения, а не чрез конституция или национален обществен договор", пише Ал Дайни.

На този фон насилието вече не е просто инструмент за постигане на политически цели, а за генериране на плячка. Някои групи получават заплати от държавата или регионални спонсори, докато други разчитат на алтернативни източници на доходи чрез контрабанда, отвличания, изнудване и контрол върху гранични пунктове и ресурси. "Тези групировки си съперничат за ограбването на публична и частна собственост, окупирането на правителствени централи, конфискацията на имуществото на разселени лица, монополизирането на субсидирани стоки и търговията с гориво и пшеница, сякаш са ресурси за племена в открита пустиня", обяснява журналистът.

По думите му за тези сили потенциалните ползи от войната далеч надвишават ползите от постигането на споразумение и ако "логиката на плячката" продължи да действа, Сирия ще остане заложник на политическия племенен манталитет, а територията ѝ ще бъде разделена между милиции.

Възстановяването на баланса в Сирия изисква не само политически реформи, но и директно справяне със системата на разграбване. Силите, които искат най-доброто за обединена Сирия, водени от Саудитска Арабия, трябва да се намесят, за да тласнат страната в тази посока с подкрепата на умерените държави и международната общност, заключава Ал Дайни.

Напрежението в Суейда между друзи и бедуини се натрупва от месеци и е отражение на постоянната несигурност в Южна Сирия още преди падането на режима на Башар Асад, казва за катарския вестник "Ню Араб" британо-иракският преводач и историк, специалист по Сирия, Аймен ал Тамими. По време на гражданската война основни функции на държавата, свързани със сигурността, се сринаха, като областите Суейда и Дараа се превърнаха в ключови маршрути за контрабанда на каптагон към Йордания и Персийския залив, посочва той.

След падането на режима през декември м.г., новите лидери в Дамаск и друзите постигнаха споразумение за сигурност, което забранява на правителствените служби за сигурност да влизат в Суейда и оставя сигурността в региона в ръцете на друзките милиции. Тези милиции обаче не защитават бедуинските общности, тъй като се опасяват, че присъствието им може да предизвика насилие. В резултат множество бедуински села се оказаха в пространство на беззаконие и често са обект на престъпност от външни лица, обяснява Ал Тамими.

Прекратяването на огъня по същество беше връщане към споразумението за сигурност отпреди размириците, но ако преди беше "дипломатически пакт между две страни", сега е "военна сделка, подкрепена от израелската авиация", изтъква той.

Според анализатора една от най-значимите последици от сблъсъците в Суейда е разклащането на идеята, че твърдото налагане на контрол от страна на правителството върху цялата страна е неизбежно. Това ще се отрази и на преговорите на властите в Дамаск със Сирийските демократични сили, които контролират североизточната част на Сирия, казва още Ал Тамими.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп ще продължи да поддържа Ахмед аш Шараа, независимо от сблъсъците в Суейда, пише основателката на "Бейрут Инститют" (Beirut Institute) Рагида Дергам за емиратския вестник "Нешънъл". Според нея днес властта на Аш Шараа е резултат от американско-турски инвестиции с подкрепата на ключови арабски сили. Тези заинтересовани страни го виждат като стабилизираща сила, която може да предотврати изпадането на Сирия в пълен хаос.

Макар че Израел е отворен за сключване на нови споразумения за сигурност и дори за проучване на вариант на Авраамовите споразумения с Дамаск, той не е готов да инвестира в Аш Шараа, така както са готови Вашингтон и Анкара. Тел Авив се съмнява, че сирийският президент може да отговори на очакванията, което може да е реалистично тълкуване, добавя Дергам.

Тя смята, че администрацията на Тръмп си затваря очите за скорошните сблъсъци в Сирия и приема желаното за реално, без да допуска, че политиката ѝ всъщност може да улесни възраждането на ИДИЛ и други екстремистки групировки. Президентът на САЩ не показва да е притеснен и от предупрежденията за евентуално фрагментиране и разделяне на Сирия, ако насилието излезе извън контрол и затова отхвърли сътресенията в Суейда като обикновени племенни схватки между друзите и бедуините, посочва Дергам.