Какво може да научи България за еврото от Хърватия

"Спокойно, можеше да бъде много по-лошо" - под това заглавие "Политико" публикува статия за опита на Хърватия с еврото и поуките, които може да си извлече България.

Какво може да научи България от опита на Хърватия с приемането на еврото? Този въпрос задава аналитичен материал на европейското издание "Политико". Според авторите основният извод е един: българите трябва да оставят зад гърба си апокалиптичните сценарии за бъдещето на страната след влизането в Еврозоната. Експертите казват, че Хърватия, която е последната европейска държава, присъединила се към общата валута, е пример за успешен преход и модел, който България може да следва за своята интеграция в еврозоната.

От присъединяването на Хърватия към еврозоната инфлацията в страната е малко по-висока от по-рано. Това обаче до голяма степен се дължи на други проблеми, а не на присъединяването към общата валута. В същото време през предходната година ръстът на хърватската икономика е сред най-големите в ЕС с 3,8 на сто, пише "Политико". Това е свързано и с туристическия сектор в страната, който процъфтява. Безработицата в Хърватия достигна най-ниските си нива откакто се води статистика през 1996 година.

Европейските средства също продължиха да постъпват в страната, тъй като правителството върши всичко по план, пише европейското издание и подцчертава, че по Плана за възстановяване и устойчивост в Хърватия са влезли 4,5 милиарда евро. Най-важното може би е, че заплатите са се увеличили с 30 на сто, откакто хърватите смениха куната с еврото.

Турбуленции при влизането в еврозоната

Хърватия и България по едно и също време влязоха в т.нар. "чакалня" на еврозоната в средата на 2020 година. По това време обаче поредица от шокове за световната икономика предизвикаха инфлация - значително по-висока от тази в еврозоната: 13 на сто в Хърватия в пика си и близо 19% в България. Хората и в двете държави станаха много по-чувствителни към потенциални нови увеличения на цените.

Инфлацията в Хърватия и сега е сред най-високите в държавите от ЕС. Експерти обаче смятат, че това не се дължи на приемането на еврото, пише "Политико". Петър Сорич от Факултета по икономика и бизнес на Загребския университет обяснява пред изданието, че трябва да се вземе предвид фактът, че Хърватия е единствената държава, присъединила се към еврозоната в условия на сериозна инфлация. Така потребителите трудно можеха да определят какво точно предизвиква увеличението на цените.

Притесненията на хърватите след приемането на еврото почиваха и на някои съвсем легитимни примери - например Словения, където цените скачат с 9% след влизането в еврозоната през 2007 година. Експертът от Загребския университет Фран Галетич припомня, че Хърватия опитва да успокои хората като задължава всички супермаркети да показват цените и в двете валути четири месеца преди приемането на еврото и цяла година след това - нещо, което и България прави в момента.

Много хърватски търговци обаче вдигнаха цените още преди правилото да влезе в сила, за да могат да твърдят, че не са ги вдигали, казва Галетич пред "Политико". Цените в Хърватия скочиха значително през 18-те месеца около влизането в еврозоната. България трябва да се поучи от хърватския опит, пише европейското издание.

Според Петър Сорич България е в по-добра позиция, отколкото Хърватия е била през 2023 година. Инфлацията е много по-стабилна и съответно ще бъде много по-лесно да се следят изкуствено вдигнатите цени и да се наказват порочните практики, смята експертът.

История на успеха

В обобщение експертите са единодушни, че присъединяването към общата европейска валута има повече ползи, отколкото недостатъци. Директорката на отдела по Европейски отношения към Хърватската национална банка Ана Шабич нарича приемането на еврото в страната "абсолютна история на успеха".

Високите такси за превалутиране са в миналото, а премията за кредитен риск на страната спрямо Германия, отразена в доходността на държавните облигации, почти е изчезнала, пише "Политико". Националната банка изчислява, че страната спестява около 160 милиона евро годишно само от такси за превалутиране и трансакции.

Шабич е доволна, че Хърватия е изпитала всички очаквани ползи от присъединяването към еврозоната, макар че това се случи в турбулентни времена. Експертката отправя предупреждение към България - "подробното и навременно планиране", както и "ясното разпределение на задачите и отговорностите между участващите институции са от ключово значение".