Файненшъл таймс: Светът след коронавируса

Ювал Ноа Харари

Файненшъл таймс

Източник: "Епицентър"

Човечеството е изправено пред глобална криза. Може би най-голямата криза на нашето поколение. Решенията, които народите и правителствата ще вземат през следващите няколко седмици, вероятно ще окажат огромно въздействие върху бъдещето на света. Ще оформят не само здравните ни системи, но и икономиката, политиката и културата ни.

Трябва да действаме бързо и решително. Но трябва и да вземем предвид дългосрочните последици от нашите действия. Когато избираме между алтернативи, трябва да се запитаме не само как ще преодолеем надвисналата заплаха, но и в какъв свят ще живеем като отмине бурята. Да, бурята ще отмине, човечеството ще оцелее, повечето от нас ще са живи - но ще населяваме един различен свят.

Много краткосрочни извънредни мерки ще се превърнат в неизменни черти на бъдещия ни живота. Такова е естеството на спешните ситуации. Те ускоряват историческите процеси. Решения, които в нормално време могат да отнемат години на обсъждане, в такива моменти, се приемат в рамките на часове. Незрели и дори опасни технологии се хвърлят в действие, защото рисковете от бездействието са още по-големи високи.

Цели страни биват използвани като морски свинчета в мащабни социални експерименти. Какво става, когато всички работят от домовете си и си комуникират от дистанция? Какво става, когато цели училища и университети минават онлайн? В нормални времена правителствата, бизнесите и образователните центрове никога не биха се съгласили да проведат подобни експерименти. Но това не са нормални времена.

В този кризисен период ние сме изправени пред два особено важни избора.

Първият е изборът между тоталитарното наблюдение и овластяването на гражданите.

Вторият - изборът между националната изолация и глобалната солидарност.

Подкожно наблюдение
За да се спре епидемията, цели народи трябва да спазват определени указания. Има два основни начина за постигане на това. Един от методите е правителството да наблюдава хората и да наказва онези, които нарушават правилата.

Днес, за първи път в човешката история, технологиите дават възможност да се наблюдават всички през цялото време. Преди петдесет години КГБ не е могъл да следи 240 милиона съветски граждани 24 часа в денонощието, нито пък да се надява ефективно да обработи цялата събрана информация.

КГБ разчиташе на секретни агенти и анализатори, но тя просто не е разполагала с достатъчно агенти, за да следи всички граждани.

Но в наши дни правителствата могат да разчитат на вездесъщи сензори и мощни алгоритми вместо на шпиони от плът и кръв. В битката си срещу епидемията от коронавирус няколко правителства вече използват нови инструменти за наблюдение. Най-забележителният случай е Китай.
Чрез внимателно наблюдение на смартфоните на хората, използване на стотици милиони камери за разпознаване на лица, чрез задължаване на хората да проверяват и да съобщават какви са телесната им температура и медицинското им състояние, китайските власти могат не само бързо да идентифицират заподозрените носители на коронавирус, но и да следят движението им, разпознавайки всеки, с когото те са били в контакт.
Множество мобилни приложения предупреждават гражданите за близостта им до заразени пациенти.

Този вид технология не е ограничен само в Източна Азия. Премиерът на Израел Бенямин Нетаняху наскоро упълномощи Израелската агенция за сигурност да внедри технология за наблюдение на пациенти, която обикновено се използва за борба с терористите.
Когато съответната парламентарна подкомисия отказа да разреши мярката, Нетаняху я прокара чрез "спешно постановление".

Може да спорите, че няма нищо ново във всичко това. През последните години както правителствата, така и корпорациите използват все по-сложни технологии за проследяване, наблюдение и манипулиране на хората.
И все пак, ако не сме внимателни, епидемията може да се окаже важен прелом в историята на наблюдението. Не само защото може да превърне в нещо нормално използването на средства за масово наблюдение в страни, които досега са ги отхвърляли, но и защото това означава драматичен преход от външно наблюдение ("над кожата") към вътрешно ("под кожата").

Досега, когато пръстът ви е докосвал екрана на смартфона ви или сте щраквали върху някоя връзка, правителството е искало да разбере какво точно натиска пръстът ви. Но коронавирусът измести фокуса. Сега правителството иска да знае температурата на пръста ви и кръвното налягане под кожата му.

Спешният пудинг
Един от проблемите, с които се сблъскваме при разпознаване на мястото, което заемаме в системата на надзора е, че никой от нас не знае точно как ни наблюдават и какво могат да донесат следващите години. Технологиите за наблюдение се развиват с изключителна скорост и това, което изглеждаше като научна фантастика преди 10 години, днес вече е стара новина.

В рамкита на един мисловен експеримент - представете си хипотетично правителство, което изисква всеки гражданин да носи биометрична гривна, която следи телесната температура и сърдечната честота 24 часа от денонощието. Получените данни се съхраняват и анализират от правителствени алгоритми. Алгоритмите ще знаят, че сте болен, дори преди вие да го разберете, а също така ще са наясно къде сте били и с кого сте се срещали. По такъв начин веригите на заразата могат драстично да се съкратят и дори да бъдат елиминирани напълно. Подобна система безспорно е в състояние да спре възможната епидемия в рамките на няколко дни. Звучи прекрасно, нали?

Недостатъкът е, разбира се, че това може да даде легитимност на ужасяваща нова система за наблюдение. Ако знаете например, че съм кликнал на линк на Fox News, а не на CNN, това може да ви разкрие нещо за моите политически възгледи, а и може би и за самата ми личност.
Но ако можете да наблюдавате какво се случва с телесната ми температура, кръвното налягане и сърдечната честота, докато гледам видеоклипа, то можете да научите какво ме кара да се смея, да плача и какво ме ядосва истински. Важно е да запомните, че гневът, радостта, скуката и любовта са биологични явления, също като треската и кашлицата. Същата технология, която идентифицира кашлицата, еднакво добре би могла да идентифицира и смеха.

Ако корпорациите и правителствата започнат масово да събират нашите биометрични данни, те могат да ни опознаят далеч по-добре, отколкото самите ние се познаваме, и ще могат не само да предсказват чувствата ни, но и да ги манипулират и да продават всичко, какво си искат - било то даден продукт или определен политик.

Биометричният мониторинг би направил тактиката на хакерските данни на Cambridge Analitika да изглежда като нещо от каменната ера. Представете си Северна Корея през 2030 г., в която всеки гражданин трябва да носи биометрична гривна 24 часа в денонощието. Ако слушате реч на Великия водач и гривната засече признаци за гняв - с вас е свършено.

Разбира се, може да представите биометричното наблюдение като временна мярка, предприета по време на извънредно положение. Която да изчезне, щом то приключи. Но временните мерки имат отвратителния навик да надживяват извънредните положения, тъй като на хоризонта винаги се мержелее някаква нова спешна ситуация.

Моята родна страна Израел, например, обяви извънредно положение по време на Войната за независимост от 1948 г., което оправда редица временни мерки - от цензурата върху пресата и конфискацията на земята до специалните разпоредби за приготвяне на пудинг (не се шегувам).
Войната за независимост отдавна бе спечелена, но Израел никога не обяви край на извънредното положение и не премахна много от „временните“ мерки от 1948 г. (Постановлението за "спешния пудинг" бе милостиво отменено през 2011 г.).

Дори когато заразата от коронавирус стигне нулата, някои гладни за данни правителства биха могли да изтъкнат, че трябва да поддържат системите за биометрично наблюдение, защото се страхуват от втора вълна на епидемията или защото в Централна Африка се развива нов щам на Ебола, или защото... Разбирате, нали?

През последните години се разрази голяма битка за личната ни поверителност. Кризата с коронавируса може да бъде превратна точка на тази битка. Защото когато хората трябва да избират между поверителността на личните данни и здравето, те обикновено избират здравето.

Сапунената полиция
Да караш хората да избират между поверителността на личните данни и здравето - е всъшност самият корен на проблема. Защото това е фалшив избор. Можем и трябва да се наслаждаваме както на поверителност, така и на здраве. Можем да изберем да защитим здравето си и да спрем епидемията от коронавирус не чрез установяване на тоталитарни режими за наблюдение, а по-скоро чрез овластяване на гражданите.

През последните седмици някои от най-успешните усилия за овладяване на епидемията от коронавируса бяха организирани от Южна Корея, Тайван и Сингапур. Въпреки че тези страни също се възползват от приложения за проследавена на гражданите, те разчитат на обширни тестовете, на честни правителствени съобщения, както и на доброволното сътрудничествоот страна на една добре информираната общественост.

Централизираният мониторинг и суровите наказания не са единственият начин хората да спазват полезни за самите тях указания. Когато им се съобщават научните факти и те имат доверие, че властите ще им съобщят тази факти, гражданите могат да направят това, което е редно, дори и без Големият брат да гледа през раменете им.

Лично мотивираното и добре информирано население обикновено е далеч по-мощно и ефективно от подтикваното от полицията и невежо население.

Помислете например за миенето на ръце със сапун. Това е едно от най-големите постижения в човешката хигиена. Това просто действие спасява милиони животи всяка година. Въпреки че ние го приемаме за даденост, неговото реално значение е било отрито от учените едва през XIX век.

Преди това дори лекарите и медицинските сестри са минавали от една хирургическа операция към следваща, без да мият ръцете си. Днес милиарди хора всекидневно мият ръцете си, не защото се страхуват от сапунената полиция, а по-скоро защото разбират фактите. Измивам ръцете си със сапун, защото съм информиран за съществуването на вируси и бактерии, разбирам, че тези мънички организми причиняват заболявания и знам, че сапунът може да ги премахне.

Но за да постигнете такова равнище на сътрудничество, се нуждаете от доверие. Хората трябва да вярват на науката, на публичните власти и на медиите. През последните няколко години безотговорни политици умишлено подкопаха това доверие.

Сега същите тези безотговорни политици може да се изкушат да поемат по пътя към авторитаризма, като твърдят, че просто не може да се има доверие на обществото да вземе правилното решение. Обикновено доверието, което е разрушавано с години, не може да бъде възстановено за една нощ. Но това не са нормални времена.

В момент на криза, умовете също могат бързо да се променят. Може да сте водили горчиви спорове с братята и сестрите си с години, но когато се случи нещо извънредно, изведнъж откривате скрит резервоар на доверие и добронамареност и бързате да си помагате един на друг.

Вместо да се изгради режим на наблюдение, не е късно да се възстанови доверието на хората в науката, в публичните власти и медиите.

Определено трябва да използваме и новите технологии, но тези технологии трябва да овластяват гражданите. Подкрепям идеята да мога да следя телесната си температура и кръвното налягане, но тези данни не трябва да се използват за създаването на всемогъщо правителство. Те трябва да ми позволят да правя по-информиран личен избор, както и да търся отговорност от правителството за неговите решения.

Ако можех да проследявам собственото си медицинско състояние 24 часа в денонощието, не само щях да науча дали представлявам опасност за здравето на другите хора, но и кои навици допринасят за подобряването на здравето ми. И ако можех да получа достъп и да анализирам надеждни статистически данни за разпространението на коронавируса, бих могъл да преценя дали правителството ми казва истината и дали приема правилните политики за борба с епидемията.

Всеки път, когато се говори за наблюдение, не забравяйте, че същата технология обикновено може да се използва не само от правителствата за наблюдение на хората, но и от хората - за наблюдение на правителствата.

Следователно епидемията от коронавирус е огромен тест за зрелостта на нашето гражданство. В следващите дни всеки един от нас трябва да избере дали да се довери на научните данни и на здравните специалисти, или да се вслуша в необоснованите теории на конспирацията и на самообслужващите се политици.

Ако не успеем да направим правилния избор, може по-късно да осъзнаем, че сме се отказали от най-ценните си свободи, мислейки, че това е единственият начин да опазим здравето си.

Нуждаем се от глобален план

Втората важна дилема, пред която сме изправени, е междунационалната изолация и глобалната солидарност. Както епидемията, така и произтичащата от нея икономическа криза, са глобални проблеми. Те могат да бъдат решени ефективно само чрез световно сътрудничество.

На първо място, за да победим вируса, трябва да споделяме информацията в световен мащаб. Това е голямото предимство на хората пред вирусите. Коронавирусът в Китай и коронавирусът в САЩ не могат да си разменят съвети как да заразят хората. Китай обаче може да научи САЩ на много ценни уроци за коронавируса и как да се справи с него.

Онова, което италиански лекар открива в Милано рано сутрин, до вечерта може да спаси нечий живот в Техеран. Когато правителството на Обединеното кралство се колебае между няколко различни политики, то може да получи съвет от корейците, които бяха изправени пред подобна дилема преди месец. Но за да се случи това, се нуждаем от дух на глобално сътрудничество и доверие.

Страните трябва да са готови да споделят информацията открито, да търсят съвет смирено и да могат да се доверят на данните и откритията, които получават. Също така се нуждаем от глобални усилия за производство и разпространение на медицинско оборудване, най-вече комплекти за тестове и респираторна апаратура.

Освен това се нуждаем от координирани усилия за производство и разпространение на медицинско обслужване, най-вече комплекти за тестване и дихателни апарати. Вместо всяка държава да се опитва да го прави на местно ниво и да събера каквото и да е оборудване, координираните глобални усилия могат значително да ускорят производството и да гарантират, че животоспасяващото оборудване се разпределя по-справедливо. Също както държавите национализират ключови индустрии по време на война, човешката война срещу коронавируса може да изисква от нас да "хуманизираме" основните производствени линии.

Богата страна с малко случаи на коронавирус трябва да е готова да изпрати ценно оборудване в по-бедна страна с много случаи, като се надява, че ако в по-късен етап се нуждае от помощ, други държави ще ѝ се притекат на помощ.

Трябва да работим в посока на световното обединяване на медицинския персонал. Страните, които в момента са по-слабо засегнати, могат да изпратят медицински персонал в най-засегнатите региони на света, както с цел да им помогнат в най-тъмния час, така и за да придобият ценен опит. Ако по-късно фокусът на епидемията се измести, помощта може да започне да протича в обратна посока.

Глобалното сътрудничество е жизнено необходимо и на икономическия фронт. Като се има предвид глобалния характер на икономиката и на веригите за доставки, ако всяко правителство реши да действа самостоятелно и пренебрегне останалите, резултатът ще бъде хаос и задълбочаваща се криза.

Нуждаем се от глобален план за действие и то бързо.

Друго изискване е постигането на междудържавно споразумение за пътуванията. Спирането на всички международни пътувания с месеци ще доведе до огромни затруднения и ще попречи на войната срещу коронавируса. Страните трябва да си сътрудничат, за да позволят поне на основни категории пътници да продължат да преминават границите: учени, лекари, журналисти, политици, бизнесмени.

Това може да стане чрез глобално споразумение за предварително изследване на пасажерите от тяхната родина. Ако знаете, че само внимателно проверените хора са били допуснати до самолета, ще бъдете по-склонни да ги приемете във вашата страна.

За съжаление, в момента почти никоя страна не върши тези неща. Международната общност бе обхваната от колективна парализа. Човек би очаквал още преди седмици да види извънредна среща на световните лидери, която да представи общ план за действие. Лидерите на Г-7 успяха да организират видеоконференция чак тази седмица и тя не доведе до такъв план.

При предишни глобални кризи - като финансовата криза през 2008 г. и епидемията от ебола през 2014 г., САЩ поеха ролята на световен лидер. Сегашната американска администрация обаче е абдикирала от тази роля. Тя обяви по ясен начин, че се интересува много повече от величието на Америка, отколкото от бъдещето на човечеството.

Тази администрация е изоставила дори най-близките си съюзници. Когато забрани всички пътувания от ЕС, тя не си направи труда дори да изпрати предварително уведомление - камо ли да се консултира с ЕС относно драстичната мярка. Администрацията скандализира Германия, след като, както се твърди, че предложила 1 милиард долара на немска фармацевтична компания, за да се сдобие с монополни права върху бъдещата ваксина срещу COVID-19. Дори ако администрацията в крайна сметка промени курса и излезе с глобален план за действие, малцина ще последват лидер, който никога не носи отговорност, никога не признава грешки и който рутинно приема цялата заслуга и оставя другите да поемат вината.

Ако вакуумът, оставен от САЩ, не бъде запълнен от други страни, не само ще бъде много по-трудно да се спре настоящата епидемия, но и нейното наследство ще продължи да трови международните отношения години наред.

И все пак - всяка криза е и възможност. Трябва да се надяваме, че настоящата епидемия ще помогне на човечеството да осъзнае острата опасност, породена от глобалното разединение.

Човечеството трябва да направи избор.

Ще тръгнем ли по пътя на разединението, или ще приемем пътя на глобалната солидарност?

Ако изберем разединението, това не само ще удължи кризата, но вероятно ще доведе до още по-лоши катастрофи в бъдеще.

Ако изберем глобалната солидарност, това ще бъде победа не само срещу коронавируса, но и срещу всички бъдещи епидемии и кризи, които биха могли да нападнат човечеството през XXI век.

---

Ювал Ноа Харари e израелски професор по история, преподавател в Катедрата по история на Еврейския университет в Йерусалим и автор на международните бестселъри „Sapiens.

Кратка история на човечеството” и „Homo deus. Кратка история на бъдещето“.