От Италия ни достигат потресаващи новини: медиците не успяват да се погрижат за всички пациенти. Какви са правилата в такива случаи? Как се решава на кого да се помогне?
Проф. д-р мед. Георг Маркман: Такива правила действат в класическата ситуация на медицински триаж (правилата за реда и приоритета на спешната медицинска помощ - бел. ред.). Например в случай на катастрофа с много пострадали. Лекарите оглеждат пациентите и ги разпределят в няколко групи според необходимостта от помощ.
„Триаж“ е термин от военната медицина. В какви точно групи се разделят пациентите в ситуация на триаж?
Проф. д-р мед. Георг Маркман: Има няколко категории. Хората, при които има непосредствена опасност за живота, се третират веднага. Хората в тежко състояние се третират при първа възможност, а хората в по-леко състояние - по-късно. За пациентите, които нямат никакъв шанс, се полагат палиативни грижи.
Когато обаче заболелите или пострадалите са толкова много, че не можем да се погрижим за всички, ние трябва да сменим фокуса. В центъра вече не е отделният пациент, а групата и населението. В нормална ситуация ние се стараем отделният пациент да получи оптимална терапия, с която той е съгласен. Когато обаче в центъра на вниманието ни е цяла група, ние вече сме изправени пред друга цел: в ситуация на триаж трябва да се действа така, че да оцелеят колкото е възможно повече хора. А това поставя медиците под огромен стрес, те имат нужда от някакви отправни точки.
Вие сте президент на Академията за етика в медицината. Как специалистите по етика могат да помогнат на медиците в тази стресова ситуация?
Проф. д-р мед. Георг Маркман: Нашата задача е да изработим препоръки към отделните медици за това кое е правилното поведение, когато ресурсите са ограничени. Това е важно и по друга причина: за да се укрепи доверието на хората в здравната система. Но ние разполагаме с много добре оборудвана медицинска система, тъй че обикновено не се стига дотам медиците да взимат решение на кои пациенти да помогнат.
Кои пациенти се третират с предимство в момент на криза, когато например липсват апарати за обдишване или ресурси за интензивна терапия? Тези, които имат най-спешна необходимост, или тези, които имат най-добри шансове за оцеляване?
Проф. д-р мед. Георг Маркман: Обикновено действаме според спешността: най-тежко болните получават най-интензивна помощ. Но в кризисна ситуация, когато капацитетите не достигат, се налага все повече да се ориентираме към онези пациенти, които имат най-големи шансове. И да се опитваме както да разширяваме капацитетите, така и да използваме наличните по оптимален начин. Това означава например да координираме натовареността на леглата в интензивните отделения и евентуално да разместваме пациенти.
Как може надеждно да се установи кой пациент в коя категория попада?
Проф. д-р мед. Георг Маркман: Тази оценка има дълга традиция в интензивната медицина. Но по отношение на Ковид-19 ние все още нямаме достатъчно опит. Вече анализираме първите данни, получени от Италия, където колегите се опитват да изработят критерии за вероятността от летален изход при тежко болните пациенти.
А какво трябва да се направи в името на лекарите и медицинския персонал?
Проф. д-р мед. Георг Маркман: Много е важно да ги пазим. Защото без здрави медици ние не можем да се погрижим за толкова много пациенти. Най-неотложно е осигуряването на защитни облекла и маски за лекарите и медицинския персонал. За психическото им равновесие е много важно те да имат ясни критерии за действие и да си помагат взаимно при взимането на решения.
В Германия правим всичко възможно, за да избягваме взимането на трагични решения. Но когато това се наложи, ние трябва да сме подготвени и всячески да подпомагаме медиците. Важно е да опазим доверието както на близките, така и на населението, тъй че когато такива решения се окажат неизбежни, взимането им да става по максимално прозрачен, честен и обоснован както медицински, таки и етически начин.
А какви са критериите?
Проф. д-р мед. Георг Маркман: Трябва да се оценят шансовете на евентуалната интензивна терапия при конкретния пациент. Също така да се прецени какво е общото състояние на пациента, има ли други заболявания, дали организмът му е издръжлив. Много е важно да посочим и критериите, които не би трябвало да важат: семейното положение, социалният статут и културната принадлежност на пациента не играят роля при взимането на подобно решение.
Проф. д-р мед. Георг Маркман е ръководител на Института за етика, история и теория на медицината към университета „Лудвиг Максимилиан“ в Мюнхен и президент на Академията за етика в медицината.
Автор: Андреа Грунау
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Германия
14:42 24.03.2020
2 Въпрос ?
Коментиран от #6
14:42 24.03.2020
3 Фрау
Шефовете на Уолтопия са с предимство съгласно дарение от 10 000 евро
14:49 24.03.2020
4 Коментари от 1-до 3:
15:00 24.03.2020
5 Този коментар е премахнат от модератор.
6 бай Шиле
До коментар #2 от "Въпрос ?":
Има новина без корона:Бай Пешо умря от глад.Доволен ли си?Коментиран от #10
15:09 24.03.2020
7 Някой си
Защо ли така мисля?
17:08 24.03.2020
8 Аве Адолф Хайлллл
18:52 24.03.2020
9 Усмивката
От 10 999 заразени /към 20 март/ има само 20 смъртни случая.
Обяснение за изключително ниската смъртност:
започнали да тестват хората още през януари; извършват се близо 12 хиляди проби дневно /източник Франс прес/.
Израелският опит.
Направено бе внушението, че в конферентен разговор с Б.Б. израелският премиер изразил съмнения за нуждата от тестване.
Израел обаче ще внесе 4/четири/ милиона теста – ще се извършват 3 хиляди тествания на ден /източник „24 часа“, 20 март/.
Световната здравна организация /днес/: „Имаме просто послание към всички страни: тест, тест, тест“.
България /днес/: „Искаме 1 милион тестове от общата поръчка на ЕС“.
Да имаш втория акъл на нашенеца.
18:53 24.03.2020
10 Не е бе
До коментар #6 от "бай Шиле":
Задави се с една марула20:33 24.03.2020
11 ДОКО
09:08 25.03.2020