В криза винаги има победители

Коментар на Юрий Борисов за сайта "24 май"

На фона на 22-та милиона американци, които загубиха работата си през последния месец, банкерите от Уолстрийт отбелязват рекордни печалби. „В криза винаги има победители“, както ни подсеща в Bloomberg Elisa Martinuzzi в своя днешен финансов анализ „Some Wall Street Bankers Are Doing Well From This Crisis“.

За фирмите на Уолстрийт първото тримесечие на тази година е най-доброто от години. Продажбата и покупката на акции бележи върхове. Безпрецедентните парични пакети на правителството за стимулиране на икономиката и ръстът на нестабилност на търговията с ценни книжа са създали уникална комбинация, довела до невероятна клиентска активност. Банката JPMorgan е реализирала за първото тримесечие приходи от 7,2 милиарда долара от търговия с акции и облигации, което е с една трета повече от приходите през първото тримесечие на 2019 г. Citi е отчела 39% скок на приходите, Goldman Sachs Group Inc. – 28%, а Bank of America Corp. – 22%. Анализаторите са впечатлени.

По време на световната финансова криза, започнала през 2008 г., наблюдавахме как богатите стават по-богати, а обикновените хора плащат сметките. Въпреки приказките, че тази криза удря всички.

Наблюдавахме как световни лидери като Обама, Саркози и Меркел говореха за морал и отговорност на богатите пред лицето на бедствието. Видяхме как сочат с пръст бягството на капитали и се заканват на офшорните зони. Как се кълнат, че ще разделят търговското от инвестиционното банкиране, за да бъдат спокойни хората за своите спестявания. Дори свръх милиардери като Бъфет и Гейтс се биеха в гърдите, че искрено настояват за стръмни данъчни скали. На глобално ниво извадиха от чекмеджето и изтупаха праха от идеята за „Данъка Тобин“, който иска поне малко озаптяване на безконтролния финансов капитал. И до днес Европейския съюз въргаля тази идея в разни комисии на родната ни бюрокрация.

Кризите на човечеството нещо много зачестиха. Дали са от ненаситни банки, изтървани лаборатории или пък природата се опитва нещо да ни каже, фактът е факт – времето за спокоен живот става все по-късо. Не знам дали малцината, които стискат в ръцете си световното богатство най-после ще се стреснат истински. Знам само, че в Бразилия по балконите и прозорците взеха да тракат с тенджери.