„От Русия с любов“. Какъв е проблемът с хуманитарната помощ на Кремъл

Минаха шест седмици, откакто е обявена пандемията и откакто хуманитарната помощ между всички пострадали държави е един от основните начини да се преодолее кризата. С едно изключение обаче. Има страни, които не са желани като дарители - или по политически причини, или защото те сами са се компрометирали като хора, оказващи помощ.

Става дума за Русия, която миналата седмица обяви, че ще изпрати хуманитарна помощ на Украйна, а в отговор се чуха предупреждения към властите да не приемат нищо от Москва.

Всъщност Русия искаше да изпрати помощ не за цялото население на Украйна, а за Киевско-Печерската лавра, която е един от големите действащи манастири в страната. Манастирът е под карантина, след като в него бяха открити 100 случая на COVID-19, а трима души починаха.

По-рано проблеми с руската хуманитарна помощ имаше в Италия и САЩ. Без проблеми - но и почти незабелязано мина помощта за Сърбия.

Русия и COVID-19

Самата Русия също е силно засегната от вируса. Във вторник беше обявен поредният мрачен рекорд за брой заразени 6411 души с COVID-19 за денонощие. Така общият брой на случаите в страната достигна над 93 хиляди души.

Редица издания излязоха с материали, че се очаква здравната система в страната да бъде изправена пред колапс. Властите обаче заявиха, че към момента няма опасения за подобен сценарий и че болниците са добре подготвени за кризата и се справят с нея.

Само преди месец обаче властта в Москва сякаш беше изолирана от проблемите на света, свързани с коронавируса. Точно тогава Кремъл реши да изпрати няколко хуманитарни пратки до различни държави, целящи да подкрепят местните здравни системи.

Точно в този период Италия все още беше начело в черната класация за най-много жертви, както и на челна позиция сред държавите с най-много заразени в световен мащаб.

Точно тогава правителството в Рим получи помощ от Русия, която широко пропагандира, че истинската солидарност не се състои в съюзи, а в реални действия.

В началото на април от Кремъл решиха да изпратят и самолет с медикаменти на САЩ, които малко по-рано се бяха превърнали в новото огнище на заразата.

Двете истории имат прилики помежду си – телефонен разговор между лидерите, изпращане на самолет от Русия, хиляди медийни съобщения относно готовността на Кремъл да помага, а в крайна сметка и доста неясноти и съмнения какво точно идва в самолетите.

Друга тяхна особеност е това, че по същото време Русия прие 26 тона хуманитарна помощ от Китай за борба с COVID-19. Тоест, ако вярваме на твърденията на Кремъл, Русия едновременно е получавала и изпращала в чужбина едни и същи материали. Това не е правила нито една друга страна.

На разузнаване по време на чума

На 21 март премиерът на Италия Джузепе Конте и руският президент Владимир Путин провеждат телефонен разговор. Ден по-късно от летищата край Москва излитат девет гигантски военни самолета Ил-76.

Според наличните информации от Русия са изпратени над 600 респиратори, тестове, полева лаборатория за стерилизиране и превенция от химически заразявания и други подобни средства. За Италия отлитат и 100 военни вирусолози и епидемиолози.

Редица телевизии и онлайн издания публикуват видеа с пълните военни камиони, които пътуват към летищата с развени руски и италиански знамена.

Пресслужбата на Кремъл съобщава: „Джузепе Конте изрази искрената си благодарност за стъпките, които Русия предприе с цел да подпомогне Италия в тези тежки за нея времена“.

Помощта пък е обявена като „знак на добра воля“ от президента Путин, а операцията дори получава името „От Русия с любов“ ("From Russia with love").

Само няколко дена по-късно обаче водещият италиански вестник „Ла Стампа“, цитирайки анонимни източници, включително и от италианското министерство на отбраната, публикува информация, че повече от 80 % от изпратените медикаменти са „неизползваеми“ в състоянието на пандемия и не представляват реална помощ за здравната система.

Според източниците на изданието част от целите на Русия всъщност са били свързани с това да се събере и информация относно ситуацията в страната, включително и по линия на военната им подготовка, като сред медицинските лица е имало и такива, които са членове на руското военно разузнаване ГРУ.

„Ла Стампа“ дори цитира Хамиш де Бретън-Гордън, бивш експерт по химически оръжия, работил към НАТО и британските въоръжени сили, според когото „без съмнение“ сред изпратените от Русия лекари има агенти на ГРУ.

„Нещо хубаво“ за Русия срещу 200 евро

Няколко седмици по-късно друг от най-големите италиански вестници „Република“ публикува материал, според който в средата на април в социалните мрежи и приложенията за комуникация започват да се обявяват оферти затова да казват „добри неща“ относно изпратената от Русия хуманитарна помощ.

Поканите са били разпращани от руски граждани, живеещи в Русия, а предтекстът е бил свързан с това, че „голяма руска медия“ прави проект, за който се твърди, че е журналистически, и е със ситуацията около COVID-19.

„Трябват им 15 италианци, които казват нещо добро за руската хуманитарна помощ…По-добре е да поствате видеа или текстове със снимки, но за видеата плащат по 200 евро, за текстовете дават по-малко“, пише в съобщението до потребителите, като в него има и инструкции за публикуване в социалните мрежи като Туитър, Фейсбук и Инстаграм.

Всичко това се случва в ситуацията на обтегнати отношения между Русия и Италия, свързани с разкритията на пресата и реакцията на Москва.

„Който копае яма - сам пада в нея“

По повод публикациите на „Ла Стампа“ от руското министерство на отбраната излязоха с гневна декларация, в която обвиниха изданието в опит да дискредитира, предоставената от Русия помощ.

„Криейки зад идеалите на свободата на словото и плурализма на мненията, пресата допринася за развиването на фалшивите новини от времето на Студената война, свързани с Русия, цитирайки „мнения на анонимни високопоставени източници“, се казва в позицията, в която се казва още, че „русофобите благодетели на изданието“, за които „Русия знае кои са“ трябва да си припомнят латинската поговорка „Here fodit foveam, encidet in eam“ („Който копае яма, сам пада в нея“).

Обръщението е подписано от генерал-майор Игор Конашенков.

Стотици италиански журналисти осъдиха това изказване от страна на Русия и поискаха реакция от страна на правителството. Впоследствие министърът на отбраната Лоренцо Гуерини излезе с официална позиция, в която отново благодари за руската подкрепа, но определи тонът на руското военно министерство като „неподходящ“ и определи свободата на изразяване като „фундаментална ценност“ за Италия.

В някои медии се появиха и спекулации, че помощта, която Москва предоставя на Рим, е свързана със свалянето на санкциите, наложени от страна на ЕС върху Русия, след инвазията и индексирането на украинския полуостров Крим.

В края на март говорителят на Кремъл Дмитрий Песков определи подобни предложения като „абсурд“.

„Не говорим за никакви условия, калкулации или надежди. Италия наистина се нуждае от по-широкообхватна помощ“, каза тогава той.

Помощ и за Вашингтон

По подобие на изпратената до Италия помощ след телефонен разговор между американския президент Доналд Тръмп и Владимир Путин в началото на април от Москва за Ню Йорк.

Самият Тръмп определи това като „много мил жест от страна на президента Путин“.

„Можех да кажа „не“, но казах „харесва ми“, каза Тръмп, добавяйки, че не изпитва никакви притеснения относно руската пропаганда.

На 1 април от Кремъл обявиха пратката като „хуманитарна помощ“ за САЩ в борбата им с COVID-19.

Още в същия ден обаче от Държавния департамент на САЩ обориха това твърдение на Кремъл, заявявайки, че пратката от Русия е била заплатена, отказвайки да назоват точната цена.

На 2 април говорителката на Външното министерство на Русия Мария Сахарова обяви, че изплащането на пратката всъщност е било разделено между двете страни.

Докато цената обаче остава неизвестна, става ясно, че пратката е свързана с компании, върху които американските власти са наложили санкции след индексацията на Крим от страна на Русия.

Редица издания опрекнаха Белия дом в това, че позволява на Русия да използва за пропаганда подобни действия.

Според един от бившите съветници на президента Барак Обама Андрю Уейс руският държавен глава цели да се възползва от благоразположението на Доналд Тръмп, като така дискредитира политиките на САЩ.

"Руснаците имат интерес да използват Тръмп като таран, за да дискредитират американските политически цели. Телефонното обаждане се вписва в това“ казва Уейс.

Коментарът е на журналиста Николай Лавчиев от ''Свободна Европа''.