EK жестоко поряза Борисов, България получава най-малко пари покрай COVID-19

Европейската комисия отпуска комичен заем от 74 евро (или 150 лева) на глава от населението в България за справяне с негативните икономически последици от коронакризата, пише Стоян Тончев от "Либерта". Ясно е, че парите са крайно недостатъчни, за да бъдат покрити финансовите загуби на българските граждани и бизнес, както и за да бъдат набавени непостъпилите вече близо 2 милиарда лева в държавния бюджет.

Кредитът за страната ни, договорен от премиера на България в оставка Бойко Борисов, пряко демонстрира отношението и недоверието на Брюксел към него и правителството му при разходването на публични средства, още повече на фона продължаващите близо 2 месеца антиправителствени протести заради гранд корупцията и липсата на върховенство на закона в най-бедната и бързоизчезваща като население държава-членка на ЕС.

За сравнение, ЕК отпуска за: 

Латвия, която е с брой на населението 1,92 милиона души - 192 млн. евро или по 100 евро на глава на населението;
Малта, която е с население приблизително 426 хил. души - 244 милиона евро или 572 евро на човек;
Кипър, с население 1,17 млн. души - 479 милиона евро или 409 евро на човек;
Литва, с население 2,794 млн. души - 602 милиона евро или 215 евро на човек;
Словакия, с население 5, 458 млн. души - 631 милиона евро или 115 евро на човек;
Хърватия, с население 4,058 милиона души - 1 милиард евро или 247 евро на човек;
Словения, с население 2,084 млн. души - 1,1 милиарда евро или 527 евро на глава от населението;
Чехия, с население 10,69 милиона души - 2 млрд. евро или 187 евро на глава на населението;
Гърция, с население 10,73 млн. души - 2,7 млрд. евро или 251 евро на човек;
Румъния, с население 18 722 314 души - 4 милиарда евро или 213 евро на човек;
Белгия, с население 11,692 млн. души - 7,8 милиарда евро или 667 евро на глава от населението;
Полша, с население 38,657 млн. души - 11,2 млрд. евро или 290 евро;
Испания, с население 45,653 млн. души - 21,3 милиарда евро или 466 евро;
Италия, с население 60,033 млн. души - 27,4 млрд. евро или 456 евро;
България, с население 6,893 милиона души - 511 млн. евро или 74 евро.

При икономически анализ на средствата, отпуснати под формата на заем за България от ЕК, трябва да се отчете, че държави-членки на ЕС, които имат в пъти по-малко население от България, получават много повече пари от нас. Трябва също така да се знае и подчертае, че когато финансовата инжекция е под формата на кредит, контролът от ЕК е занижен, но въпреки това на правителството на Борисов се отпускат най-малко пари от нуждаещите се 15 държави. Това нееднозначно кореспондира с политическата криза в България, най-високото ниво на корупция в ЕС, нелегитимността на управляващите и липсата на доверие на ЕК персонално към Борисов (чекмеджетата с пачки по 500 евро и кюлчета злато, разследването за пране на пари в Испания, аудизаписите...), породено от дълбоките съмнения, че отпуснатите средства няма да се разходват по предназначение, а ще бъдат окрадени и спуснати към фирмите на близките до властта олигарси срещу отчисления към управляващите.

Смешният заем от 511 милиона евро за България е все още неодобрен от Съвета на Европейския съюз, а и не се знае точно в кой момент ще постъпи към държавната сметка на България. Това може да се случи и през 2021 година, когато правителството на Борисов вече няма да бъде на власт, но недалновидната му външна политика и договореното от него в Брюксел ще тежат с огромна сила на плещите на поколения напред. 

Общо 81.4 милиарда евро са предвидени като помощ за 15 държави членки, които ще се борят за икономическо възстановяване след COVID-19. Предложението за размера бе предоставено от ЕК на Съвета на ЕС и предстои то да бъде одобрено. Европейската комисия отпуска за България заем до 511 милиона лева при благоприятни условия чрез инструмента SURЕ. Заемите са, за да помагат на държавите-членки при справянето с внезапните увеличения на публичните разходи за поддържане на заетостта. И по-конкретно - те ще помогнат на държавите-членки да покрият разходите, които са пряко свързани с финансирането на националните режими на работа при непълно работно време и  други подобни мерки, които са въвели в отговор на пандемията от коронавирус, по-специално по отношение на самостоятелно заетите лица.