Нови мутации: могат ли оздравелите и ваксинираните да се заразят?

Дълго време не се правеха детайлни анализи за това с кой точно щам на коронавирус са се заразили болните от COVID-19. Чрез интензивно секвениране някои страни успяха да установят коя мутация в момента върлува на техните територии. Затова и днес говорим за британски щам и южноафрикански щам. Съответните страни обаче нямат никаква вина за мутациите. Просто те първи са провели секвениране и са установили преди другите наличието на въпросния щам.

Чрез секвенирането разбрахме, че през декември първо във Великобритания, а след това и в Дания започна да се разпространява вариантът B.1.1.7, който е с около 70 процента по-заразен. Междувременно той достигна и други държави, включително Германия.

По-заразен, но не по-смъртоносен?

Мутациите не са нещо нетипично за вирусите. Средно на месец има по два нови варианта. В напълно дешифрирания вариант на британския вирус обаче са идентифицирани вече 17 генетични промени, което изумява дори вирусолозите. Причината за бързото разпространение може да бъде малка промяна в част от спайк протеина на повърхността на вируса. Заради нея мутиралият вирус може да се размножава, да се предава и да избягва имунната система по-добре от оригиналния коронавирус.

Бързото разпространение обаче не означава, че британският вариант води до по-тежки случаи на COVID-19 или до по-висока смъртност. Засега подобни доказателства няма. Мутацията не оказва влияние на хода на заболяването. Бързото разпространение обаче може да доведе до колапс на претоварените здравни системи в някои страни. На много места вече липсват болнични легла, уреди за обдишване, места за интензивно лечение и персонал.

Мутация, открита в Бразилия, буди безпокойство

Вариантът B.1.351, който се разпространява в Южна Африка от миналия август, е подобен на британския. Той е отговорен за бързото нарастване на броя на случаите в Южна Африка. Освен N501Y, той носи и други мутации в областта на спайк протеина, включително мутация, наречена E484K, която има отрицателно влияние върху изграждането на антителата и неутрализирането на вируса.

Безпокойство буди и вариант P.1 със 17 мутации, който наскоро беше идентифициран в Бразилия. Вариантът носи мутацията N501Y, открита в британския и южноафриканския вариант, и мутацията E484K, която досега е била открита само в южноафриканския вариант. Мутацията за първи път е установена в град Манаус, столица на щата Амазонас, където миналата година две трети от населението са се заразили с коронавирус. Това би трябвало да е довело до известно ниво на масов имунитет, но въпреки това броят на заразените там отново започна да нараства.

Това може да означава, че имунният отговор на организма не е достатъчен при онези, които са се възстановили след инфекция с SARS-CoV-2, а и сред ваксинираните. Новият вариант Р.1 успява да го избегне. В случай на такова "имунно изплъзване" някои антитела вече не могат да се свържат и да неутрализират вируса. С други думи: тези, които са се възстановили, и тези, които са били ваксинирани, също могат да се заразят.

Трябва ли ваксините да бъдат адаптирани към новите мутации?

Колкото по-интензивно се секвенират случаите на коронавирус, толкова повече мутации ще бъдат открити в близко бъдеще. Досега не е окончателно проучено дали и кобко ефективни са иРНК ваксините срещу новите мутации. Ако част от отличителните белези, които са важни за разпознаването на вируса, се променят, антителата, образувани от тялото, може да са по-малко способни да го разпознават и неутрализират. Защитата след ваксинация тогава става по-неефективна.

Към момента ваксините на BioNTech/Pfizer и Moderna осигуряват защита срещу британския вариант на вируса B.1.1.7. По-нататъшни проучвания трябва да покажат до каква степен съществуващите ваксини могат да се справят и с другите известни мутации. Ако в даден момент вирусът е мутирал толкова силно, че имунният отговор, предизвикан от ваксинацията, вече не може да го неутрализира, ваксината ще трябва да бъде адаптирана. Това не е толкова трудно, тъй като генетичният код, заложен във ваксината, може да бъде променен за няколко седмици. Тестването и пускането в производство обаче отнема повече време.

Автор: Александър Фройнд