Домашните насилници шамарят яко по време на изолация

По време на насилствената изолация, наложена ни поради коронавирусната зараза, са се увеличили случаите на домашно насилие, твърдят психиатри и психолози. Какво поражда нарастването на агресията в домовете на някои българи, защо е важно хората да си говорят и да общуват помежду си, защо равнодушието и страшен бич за човека и др. въпроси по темата? Разговарям с д-р Росанка Венелинова, която е психиатър, основател и изпълнителен директор на „Център Надя”, който от години работи по проблемите на насилието над жените, трафика и експлоатацията на деца.

Представители от цял свят наскоро в една международна конференция отчетоха, че по време на пандемията има увеличение на домашното насилие. Причината е в изолацията, която прекъсва обичайния ритъм на живеене. Особено пък, когато става въпрос на предишни изяви на насилие и агресия. Напрежението в домовете, в които понякога живеят накуп и по три генерации, расте. Дори и заради малкото пространство, на което се разполагат много хора по цял ден. Много важен е и икономическият фактор напоследък - малкият и средният бизнес са зле, някои дори фалираха, а много хора, заети там буквално останаха без доходи.
Освен, че социално са изолирани, те останаха и без хляб.

Медиите също допринасят за засилването на насилието.

Преекспонацията на негативната информация, няма как да не влияе отрицателно върху мислите на хората. Особено пък социалните мрежи, където безконтролно и безотговорно всеки пише каквото му падне, но най-вече отрицателно и негативно. Това пренасищане води до повдигане на чувствителността и ранимостта на хората, паниката расте. В последно време дори хора с уравновесена психика, започнаха да се оплакват от стрес, тревожност и панически разстройства.

Увеличиха се опитите за самоубийства.

От началото на пандемията се отчита рязко повишаване на хора, които посягат сами на живота си. Така че данните от докладите за негативното въздействие на изолацията, са силно негативни - повишаване на агресията, на насилието, на самоубийствата - с две думи разрушаване на човешката личност, която в тези условия не съумява да оцелее.
Много е важно да се спазва съществуващото законодателство и наличните институции да помагат в борбата с насилието, а не да се лутат в мрежите на неадекватността и не професионализма. Нерядко службите са точно тези, които не съумяват да координират своите действия така че да са полезни в случаите, когато има домашно насилие, особено пък, когато има намесени и деца.

Службите трябва да работят координирано,

а не да си прехвърлят проблемите една на друга. Сигналите за агресия понякога се губят из дългите лабиринти на чиновническата безхаберност. Работата по превенцията е изключително важна, за да може пълноценна информация да стига до жертвите на побоища и те да знаят къде да се обаждат за помощ. Някои от тях от Западните части на страната ни например, дори не са чували, че има специализиран закон за защита на жертвите на домашно насилие. Важно е човек да бъде информиран като част от превенцията, но също така и много ценно да се работи с подрастващите, за да бъдат възпитавани в не насилие, в толерантност. Равнодушието, което повечето българи демонстрират, е страшен бич за обществото ни. Има много, които подминават с безразличие дори, когато пребиват някого на улицата.
Най-важното, когато виждаме насилие, е да не мълчим.