Това са рисковите фактори за рака на дебелото черво

Гастроентерологът д-р Александър Маринов завършва Медицински университет - София и от 2015 г. досега работи в Клиниката по гастроентерология на “Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Младост”. Интересите му са насочени към онкологичните заболявания, превенцията, диагностиката и лечението им. Има особен клиничен интерес към интервенционалната гастроентерология и чернодробната патология.

Интервю пред Блиц с д-р Маринов преди Световния ден на борбата с рака на дебелото черво за профилактика и лечение на това онкологично заболяване.

- Д-р Маринов, увеличава ли се заболеваемостта от рак на дебелото черво и каква е причината за това?

- Ракът на дебелото черво е опасно и нарастващо по честота онкологично заболяване. Снижава се и възрастта при диагностициране. От една страна, това се дължи на увеличаването на рисковите фактори за заболяването, от друга, на все по-голямата информираност на пациентите и подобрената диагностика в последните години.

Ракът на дебелото черво е на трето място по честота при мъжете след карцинома на простатата и този на белия дроб и на второ място при жените след рака на гърдата. Всяка година в света се диагностицират около 1,8 милиона души, а 900 000 умират. На всеки 18 секунди се диагностицира пациент с колоректален карцином.

- Кои са рисковите фактори за рака на дебелото черво?

- Основен рисков фактор е възрастта – около 90% от пациентите са над 50-годишна възраст при диагностицирането. Рискът нараства с 1,5% на всеки 5 години след 50-годишна възраст. Диета, богата на животински мазнини, е друг рисков фактор. Червеното месо, високата термична обработка и колбасите са сред храните с най-висок риск за развитие на колоректален карцином.

Животинските мазнини стимулират жлъчната секреция, растежа на анаеробната флора в дебелото черво и образуването на вторични жлъчни киселини. Алкохолът пък стимулира образуването на чревните проканцерогени. Диета, богата на фибри, плодове и зеленчуци, понижава риска от това заболяване.

Фибрите, от своя страна, неутрализират гореспоменатите жлъчни киселини и токсини и поддържат кисело pH в дебелото черво. Счита се, че ниските нива на витамин D увеличават риска от рак на дебелото черво. Повишената физическа активност намалява риска с 40-50%.

Как да разпознаем рак на дебелото черво

Хората със затлъстяване и захарен диабет, както и пушачите са изложени на по-висок риск. Хроничните чревни възпалителни заболявания (улцерозен колит и болест на Крон) засягат основно пациенти в млада възраст и са самостоятелен рисков фактор за рак на дебелото черво. Част от полипите на дебелото черво имат злокачествен потенциал и често нямат симптоми.

Недиагностицирани и неотстранени навреме, може да доведат до развитие на рак. Заболяването се развива обаче в резултат на сложно взаимодействие между наследствени фактори и такива на околната среда.

- Как може да се профилактира това онкологично заболяване?

- Първичната профилактика на рака на дебелото черво е промяната в начина на живот, ограничаване на животинските мазнини, на алкохола и тютюнопушенето. Полезни са храни, богати на фибри, и средиземноморската кухня. Вторичната профилактика е скрининг на навършилите 50-годишна възраст, дори 45 г.

Напоследък се смята, че някои медикаменти биха могли да намалят риска от колоректален карцином. Те обаче трябва да са строго индивидуализирани и предписани само от лекар, който преценява всички ползи и рискове от техния прием.

- Каква е периодичността на профилактичните прегледи за рак на дебелото черво и от каква възраст трябва да започнат?

- Това зависи от много фактори – дали пациентът има роднина с рак на дебелото черво, има ли алармиращи симптоми, колко продължителни са те и на каква възраст се проявяват. Методите на профилактика са неинвазивни и инвазивни, като първите включват периодични кръвни изследвания и диагностика на изпражнения за окултни (скрити) кръвоизливи.

Този скрининг трябва да се провежда при всички хора след 45 години. Той има висока чувствителност, евтин е и може да бъде отправна точка за това дали да подложим пациента на инвазивна диагностика с колоноскопия

Пациентите с пряк родственик с рак на дебелото черво следва да си направят първата скринингова колоноскопия 10 години по-рано от възрастта на диагностициране на техния роднина и още по-рано, ако имат симптоми.

- При какви симптоми пациентите трябва да се обърнат към гастроентеролог?

- За жалост, ракът на дебелото черво няма ранни симптоми. Често оплакванията се появяват в късен стадий, когато шансът за дефинитивно лечение е нисък. В началото оплакванията са неспецифични – подуване на корема, неразположение, болки. Промяната в обичайните навици на изхождане, особено след 50-годишна възраст, както и кръв или слуз в изпражненията, трябва да изостри вниманието и пациентите да потърсят специалист. Често има чувство за недоизхождане, изтъняване на изпражненията, загуба на тегло, лесна умора.

Понижените стойности на хемоглобина винаги изискват консултация със специалист и провеждане на допълнителни изследвания за изключване на причина от стомашно-чревния тракт. Туморните маркери не се използват рутинно за скрининг и диагностика на заболяването, тъй като може да са нормални въпреки наличието на напреднал онкологичен процес.

- Какви са методите за диагностика на рака на дебелото черво и поемат ли се от Здравната каса?

- Основният метод и златен стандарт за диагностика на рака на дебелото черво е провеждането на колоноскопия. Тя установява промени по лигавицата, дава възможност за откриване на полипи и за тяхното отстраняване. Съвременната ендоскопска апаратура позволява заболяването да се открие в най-ранните му етапи, когато пациентът има шанс за пълно излекуване. Пациентите се страхуват, че изследването е болезнено и неприятно. Но процедурата се извършва с краткотрайна упойка, трае около 20 минути. Провеждането ѝ играе съществена роля в профилактиката на рака на дебелото черво.

- Какво представлява съвременното лечение на този карцином?

- След диагностицирането следва също толкова важен процес по стадирането на заболяването, което се извършва с образни методи – скенер и/или магнитен резонанс. Те ни помагат да разберем до каква степен се е развило заболяването, обхванало ли е лимфни възли или други органи, или е ограничено само в стената на дебелото черво. Тази информация определя последващото ни терапевтично поведение.

Изключително важно е решението за лечение да се взима от експертен борд с участието на медицински онколог, гастроентеролог, патолог, специалист по образна диагностика, хирург и лъчетерапевт. Обсъжда се всеки пациент поотделно, съобразно локализацията на неговото заболяване, стадия, придружаващите заболявания и очаквания терапевтичен отговор. Индивидуализираният подход при лечението на всеки пациент има изключително значение за постигане на оптимални резултати, максимална продължителност и добро качество на живот.

- Достъпни ли са съвременните терапии за българските пациенти?

- Съвременната диагностика и лечение за рака на дебелото черво са напълно достъпни за българския пациент. Не се спазват обаче навсякъде у нас световните стандарти и консенсуси за профилактика и лечение. Повече средства трябва да се насочат към доболничната помощ, да има и повече работни срещи между експертите и общопрактикуващите лекари, за да научат за новите възможности и правила за скрининг. Пациентът не е длъжен да знае дали е попаднал на правилното място и сам да тълкува симтомите си, а работа на лекаря е да го насочи правилно.

Ако не се вземат приоритетни мерки по отношение на скрининговите програми, финансирането на профилактичните пакети, увеличаване на компетенциите на общопрактикуващите лекари и специалистите, здравната криза ще се задълбочи. Не може да се разчита само на съвестта на пациентите, че ще отидат навреме на лекар. Тук е ролята на информационните кампании да запознаят хората с рисковете от заболяванията и с ползите от съвременната диагностика.