Разгадаха мистерията на незарастващите рани при ветерани от войните в Ирак и Афганистан

Биолози установиха, че микробът Acinetobacter baumannii, причинил голям брой незарастващи рани на американски ветерани от войните в Ирак и Афганистан, е възникнал в резултат на способността на неговите предци да се хранят с кинуренин, един от продуктите на човешкия метаболизъм, съобщават от Гьоте университета във Франкфурт, цитирани от ТАСС, предава БТА.

„Нашата работа се превърна в голяма стъпка в изучаването на това, което отличава патогенните форми на бактерията Acinetobacter baumannii от нейните безобидни роднини в почвата. Това откритие ще ни помогне да разработим нови терапии, към които този микроб все още не е имал време да развие повишена резистентност", каза професор Инго Еберсбергер от Гьоте университет.

През последните две десетилетия биолозите регистрират появата на няколко десетки щама микроби, които са устойчиви на действието на антибиотици. Има реална перспектива всички подобни лекарства да загубят своята ефективност, което ще се отрази негативно не само на медицината, но и на животновъдството и селското стопанство, където антибиотиците се използват за защита на растенията и животните.

Професор Еберсбергер и колегите му разкриват историята на един от най-опасните и „неуязвими“ микроби - Acinetobacter baumannii, който причинява приблизително 5% от труднопреодолимите вътреболнични инфекции в Европа и САЩ.

Бактерията често се нарича от пресата и обществеността „иракски бацил“, тъй като е особено често срещана в раните и органите на ветерани от войните в Ирак и Афганистан.

Патогенът предизвиква голям интерес сред учените, тъй като бързо придобива резистентност към антибиотиците.

Но и историята на появата му е любопитна. Почти всички близки до тази бактерия микроби живеят в почвата и не представляват заплаха за хората. Този факт предизвиква учените в продължение на дълги години да спорят как патогенните щамове на Acinetobacter baumannii проникват в човешкото тяло.

Германски и американски молекулярни биолози получават първите отговори на тези въпроси, като анализират повече от хиляда генома на Acinetobacter baumannii, чиито култури са извлечени от рани и органи на заразени хора, както и от почвени и водни проби.

Сравнението на тези данни помага на учените да идентифицират 150 участъка от ДНК на бактерията, които са се променили най-много с развитието на патогенните форми на този микроб.

Последващият анализ показва, че ключова стъпка в еволюцията на патогенните щамове на Acinetobacter baumannii е, че техните предци са се научили да извличат енергия от кинуренин. Той е един от продуктите на разграждането на аминокиселините в човешките клетки, който играе важна роля в контролирането на активността на имунната система.

Предшествениците на Acinetobacter baumannii са се научили да се хранят изключително с молекулите на това вещество, което им осигурява енергия и им позволява да оцелеят в човешкото тяло, като потискат неговия имунитет.

Учените се надяват, че по-нататъшното изследване на гените на микроба, свързани с усвояването и преработката на кинуренин, ще им помогне да създадат първите лекарства, които потискат иракския бацил.