Притеснително явление: Все повече професионални културисти умират внезапно. Защо?

2021 година беше трагична за света на културизма – над 24 професионални състезатели починаха внезапно в рамките на 12 месеца. Най-младият от тях беше едва на 27 години. Тези случаи привлякоха световно внимание и поставиха под въпрос безопасността на един от най-визуално впечатляващите, но и изтощителни спортове.

Докато статистически елитните спортисти живеят по-дълго от общото население, при културистите се наблюдава обезпокоителна тенденция на преждевременна смъртност, особено сред най-високия ешелон професионалисти.

Първото по рода си мащабно проучване, проведено от изследователи от Университета в Падуа (Италия), анализира данни за над 20 000 мъже-културисти в продължение на осем години. За този период са регистрирани 73 внезапни смъртни случая, със средна възраст на починалите от 42 години.

Сред причините за смъртта фигурират автомобилни катастрофи, убийства, самоубийства, употреба на анаболни стероиди и други субстанции за повишаване на постиженията. Най-честата причина обаче е внезапна сърдечна недостатъчност – отчетена в 46 от случаите.

Макар абсолютният риск за широката група културисти да е относително нисък, при професионалистите от най-високо ниво рискът от внезапна сърдечна смърт е над 14 пъти по-висок, отколкото при аматьорите спортисти. Това показва, че колкото по-интензивен и екстремен става спортът, толкова по-висока става и цената за здравето.

Особено тревожни са данните за участниците в най-престижното състезание в света на културизма – категорията „open“ на Mr. Olympia. От 100 елитни състезатели, участвали през годините, 7 са починали внезапно, като пет от тези случаи са свързани с предполагаема или потвърдена сърдечна смърт при средна възраст от едва 36 години.

„Текущите данни са тревожни и достатъчни, за да се изработят конкретни препоръки за превенция на внезапната сърдечна смърт сред културистите,“ посочват авторите на изследването, водени от д-р Марко Векиато, специалист по спортна медицина. Те призовават за задължително наличие на автоматични външни дефибрилатори по време на състезания и тренировки, както и за по-строг медицински контрол.

Един от основните проблеми е, че аутопсии са извършени едва в около 10% от случаите, което затруднява анализа на точните причини за смъртта при повечето атлети. Въпреки това, при наличните аутопсии е констатирано удебеляване на лявата сърдечна камера и увеличена сърдечна маса – класически признаци на хронично претоварване на сърдечния мускул.

Предходни проучвания подкрепят тези резултати. Едно от тях показва, че сърцето на културистите може да бъде с до 74% по-тежко от нормалните стойности, а лявата им камера – 125% по-дебела от средното за мъжете.

Д-р Векиато подчертава, че са нужни допълнителни изследвания върху сърдечните ефекти от културизма, включително сред жени спортистки, но настоящите данни вече не могат да бъдат пренебрегвани.

„Стремежът към физическо съвършенство е възхитителен, но когато се постига на всяка цена, рисковете за здравето – особено за сърцето – стават значителни“, заявява той. „Медицинските асоциации и спортните федерации вече не могат да игнорират този проблем. Нужна е съвместна работа за осигуряване на по-безопасно участие в този спорт.“

Изследването е публикувано в European Heart Journal.