„От вчера рафинерията е под санкции. В изявлението на Министерството на финансите на САЩ ясно се посочва, че всички дружества, които са с 50 плюс една акция собственост на санкционирано лице, също попадат под санкции. Това означава, че всички компании на „Лукойл“ в България са засегнати“.
Това заяви в ефира на Нова тв енергийният експерт от Центъра за изследване на демокрацията Мартин Владимиров.
По отношение на цените на горивата експертът уточни, че в краткосрочен план не се очаква шоково поскъпване, но е възможно покачване с около 10–15%, ако на 21 ноември руският петрол бъде изтеглен от международните пазари.
„Индия вече обяви, че ще намали покупките на руски петрол, което ще свие предлагането. Това ще повлияе върху цените, но не очакваме катастрофален скок,“ посочи Владимиров.
По думите на експерта, след 21 ноември рафинерията няма да може да изпълнява своите задължения към контрагентите, да внася суров петрол или да продава горива на пазара, независимо дали използва руски или казахстански суров петрол.
„Санкциите са наложени върху юридическото лице, не върху вида суровина. Тоест дори да работят с неруски петрол, това не променя факта, че дружеството е под санкции. Проблемът е чисто логистичен – банките, които обслужват „Лукойл“, няма да могат да извършват плащания, защото рискуват вторични санкции“, уточни Владимиров.
Той предупреди, че България може да се изправи пред „сръбски сценарий“ – след изчерпване на запасите, горивата ще се продават само кеш и ще има сериозни смущения в доставките.
Владимиров посочи, че единственото реално решение е назначаването на особен управител, който временно да поеме контрола върху дейността на рафинерията.
„България може да поиска от САЩ едноличен лиценз, за да поеме оперативен контрол над дружеството. Това не е национализация, а временна мярка, за да се осигури доставка на суров петрол и горива“, обясни експертът.
Според него държавата трябва да докаже пред Вашингтон, че контролът реално се упражнява от българска страна, за да получи изключение от санкциите.
Мартин Владимиров разкри, че още през 2023 година е бил изготвен „План Б“ за реакция при спиране на работата на рафинерията.
„Планът предвижда назначаване на особен управител и осигуряване на суров петрол от три западни компании. Има подписани предварителни договори – така наречените standby agreements – които ще влязат в сила веднага след активиране на управлението“, уточни той.
По думите му тези договори ще гарантират доставки за три месеца, след което могат да се сключат нови споразумения.
На въпрос за евентуална продажба на „Лукойл Нефтохим“, Владимиров заяви, че интерес към покупката има от години, но сделка все още не е реализирана.
„Имаше разговори с азербайджанската компания SOCAR и унгарската MOL, но и двете са в сложна позиция. SOCAR купува почти изцяло петрол от „Лукойл“, а MOL е зависима от руския петрол, който идва по тръбопровода „Дружба“, поясни експертът.
По негови думи най-добрият вариант за България би бил стратегически инвеститор от страна-съюзник, който да гарантира националната енергийна сигурност.
„Всичко, което ще се случи с рафинерията оттук нататък, зависи от Съединените щати. На практика те ще бъдат особеният управител – те решават дали да издадат лиценз, дали да позволят продажба и на кого“, подчерта Владимиров.