БЪЛГАРИЯ В БРЮКСЕЛ: Румен Радев настоява за мораториум върху атаките срещу цивилни кораби в Черно море ОБЗОР

България поставя въпросите за сигурността в Черно море, енергийната независимост и защитата на европейските инвестиции във фокуса на участието си в заседанието на Европейския съвет в Брюксел. Министър-председателят Румен Радев участва в срещата на европейските лидери на 15 и 16 октомври, в момент на нарастващо напрежение около войната в Украйна, високите енергийни цени и бъдещия бюджет на Европейския съюз.

Сред най-важните акценти в българската позиция е предложението за мораториум върху военните удари срещу цивилни и търговски кораби в Черно море. Преди началото на заседанието Радев призова европейските партньори да подкрепят инициативата, като подчерта, че сигурността на корабоплаването има значение не само за региона, но и за международните доставки на храни, торове и енергийни ресурси.

Черно море: София настоява за спиране на атаките срещу цивилни кораби

Последните инциденти с търговски плавателни съдове в Черно море поставиха България пред сериозни предизвикателства в областта на морската сигурност. Потъването на кораба „ХС Дигнити“ и атаките срещу други плавателни съдове засилиха опасенията за безопасността на корабоплаването в близост до българското крайбрежие.

В Брюксел Румен Радев заяви, че България очаква солидарност от европейските си партньори за предложението да бъде преустановена практиката на военни удари срещу цивилни кораби в Черно море.

По думите му морският басейн е стратегически коридор за международната търговия, а прекъсването на доставките може да има последици далеч отвъд региона, включително за държави в Африка и Близкия изток.

Премиерът подчерта също значението на сътрудничеството между България, Румъния и Турция за гарантиране на сигурността в Черно море.

По отношение на произхода на безпилотните апарати, атакували плавателни съдове, Радев заяви, че разследването продължава и все още няма категорични доказателства, които да позволят окончателно обвинение срещу конкретна държава. Той посочи, че трябва да се разграничават работните хипотези от доказаните факти.

Това е съществен момент от българската позиция: София настоява за засилена защита на корабоплаването, но същевременно заявява, че обвиненията трябва да се основават на надеждни доказателства.

Енергийните цени и бъдещето на рафинерията на „Лукойл“

Друг ключов въпрос за България е енергийната сигурност на Европа и отражението на високите цени на горивата върху икономиката.

Радев обърна внимание на зависимостта на европейските държави от доставките на готови горива, включително дизел и авиационно гориво. Според него закриването на редица европейски рафинерии през последните десетилетия е допринесло за тази уязвимост.

В този контекст премиерът определи рафинерията на „Лукойл“ в България като стратегически актив не само за страната, но и за Европейския съюз. Той настоя, че бъдещето ѝ трябва да се разглежда и през призмата на европейската енергийна сигурност, а не единствено като национален въпрос.

Темата е чувствителна заради по-широкото напрежение около енергийните доставки, санкционната политика и необходимостта Европа да намалява стратегическите си зависимости. Предстои да се види дали разговорите в Брюксел ще доведат до конкретен подход към защитата на критичната енергийна инфраструктура и промишления капацитет.

България защитава кохезионната и селскостопанската политика

Важен приоритет за българската делегация е и следващата многогодишна финансова рамка на ЕС за периода 2028–2034 г.

Румен Радев подчерта необходимостта да бъдат запазени кохезионната и селскостопанската политика — две направления, които имат пряко значение за българските региони, земеделските производители и инвестициите в инфраструктура.

Предстоящите преговори за бюджета ще бъдат сложни, тъй като държавите членки имат различни виждания за общия размер на средствата, приоритетите на разходите и разпределението на финансовата тежест.

България подкрепя усилията за повишаване на европейската конкурентоспособност и укрепване на отбранителните способности, но според Радев тези политики трябва да бъдат внимателно прецизирани, така че да не се стигне до отслабване на традиционните европейски инструменти за сближаване.

За страната ни това е въпрос с дългосрочни последици: от бъдещата финансова рамка ще зависят възможностите за развитие на регионите, модернизацията на инфраструктурата и подкрепата за селското стопанство.

Дипломацията остава част от българската позиция за Украйна

По отношение на войната в Украйна Радев заяви, че България подкрепя инициативи и коалиции, насочени към бързо прекратяване на конфликта чрез дипломация.

Премиерът отбеляза, че София не е прекъсвала дипломатическите си отношения с Русия, и подчерта необходимостта каналите за комуникация да бъдат разширявани чрез конкретни предложения и мерки.

Тази позиция поставя акцент върху дипломатическите възможности за ограничаване на военните действия. В същото време въпросите за европейската сигурност, подкрепата за Украйна и реакцията срещу хибридни заплахи остават сред основните теми на заседанието на Европейския съвет.

По-сигурни маршрути за енергийните доставки

България има интерес и от разширяване на маршрутите за доставка на енергийни ресурси от Близкия изток и държавите от Персийския залив.

Радев акцентира върху възможностите за развитие на железопътен коридор от Саудитска Арабия през Сирия и Турция към Европа. Подобен маршрут би могъл да допринесе за диверсификацията на доставките, но реализацията му ще зависи от редица инфраструктурни, политически и свързани със сигурността условия.