Дни преди окончателното представяне на проектобюджета за следващата година, напрежението между синдикати, работодатели и държавата расте. Финансовият министър все още не е коментирал официално параметрите, но вече е ясно, че ще има промени в осигурителните вноски, пенсиите и минималната работна заплата. В ефира на Нова телевизия президентът на КНСБ Пламен Димитров и председателят на Общото събрание на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев представиха своите гледни точки за очакваните ефекти от проектобюджета.
Минималната работна заплата – по закон, но с напрежение
По думите на Димитров минималната работна заплата за 2026 г. ще се определи по действащия закон — 50% от средната за страната, което се равнява на около 620 евро. Законът няма да бъде променян, а решението е резултат от „сложни коалиционни разговори“.
Синдикалният лидер подчерта, че това увеличение е важно, но не решава всички проблеми на пазара на труда. Според него има неясноти около това дали заложеното средно увеличение на доходите с 5% обхваща и автоматичните увеличения в сектори като сигурност, здравеопазване и образование.
Пенсиите ще растат с около 7,6%
Очаква се пенсиите да бъдат актуализирани от 1 януари по т.нар. „Швейцарско правило“ – с около 7,6 на сто. Увеличението ще бъде финансирано основно от по-високите осигурителни вноски, които се предвиждат да нараснат с 2 процентни пункта.
Според синдикатите това е предвидимо и устойчиво решение, тъй като „работещите винаги плащат пенсиите в реално време“. Работодателите обаче не са съгласни, че това е най-добрият подход.
Работодателите: Увеличението на вноските ще натовари реалния сектор
Васил Велев заяви, че по-високите осигуровки ще се плащат основно от хората, заети в реалната икономика, тъй като служителите в секторите „Сигурност“, „Отбрана“ и „Съдебна система“ не внасят осигуровки.
„Работещите в частния сектор ще платят увеличенията на заплатите в държавния“, посочи Велев. По негови разчети, при заплата от 2000 лева, ако общата осигурителна тежест се повиши с 3 процентни пункта, работникът ще получи около 58 лева по-малко нетно възнаграждение.
Той предупреди, че това увеличение ще намали възможността за повишаване на заплатите и може да доведе до съкращения и фалити в по-слабите предприятия.
Различни оценки за ефекта върху бюджета
Според Димитров повишаването на вноските ще донесе в системата около 1,2 млрд. евро допълнителни приходи, които ще покрият увеличението на пенсиите. Велев обаче смята, че ефектът няма да е толкова положителен, тъй като по-високите данъци върху труда могат да стимулират сивата икономика.
„Това е стимул за изплащане на пари в плик и за укриване на доходи“, предупреди той и припомни, че България вече се нарежда сред страните с най-висока осигурителна тежест в ЕС.
Държавният сектор – голям и скъп
Двамата участници се обединиха около мнението, че разходите за публичната администрация остават високи. Велев отбеляза, че заетите в бюджетната сфера са около 22% от всички работещи, докато средно за ЕС делът е 18 на сто.
Бяха споменати и високите възнаграждения в някои държавни предприятия и институции, които будят обществено недоволство, особено на фона на напрежението около осигурителната тежест. „Не може при всяко левче, което делим на две, да има хора с по 20 хиляди лева заплати в държавни дружества“, коментираха гостите.
Синдикатите: Има резерв в печалбите
Според Пламен Димитров част от фирмите имат възможност да компенсират допълнителните разходи чрез част от печалбите, които за 2025 г. се очакват да надхвърлят 65 млрд. лева. Той посочи, че предприятията, които реализират добри резултати, могат да отделят средства за по-добри възнаграждения, докато при губещите рискът от затруднения е реален.
Въпреки различията, и двамата подчертаха необходимостта от предвидимост и прозрачност при изготвянето на бюджета. Според тях обществото има нужда от ясно обяснение как всяко увеличение на данъци и вноски ще се отрази върху доходите и социалните плащания. Окончателният вариант на бюджета се очаква да бъде внесен в Народното събрание до средата на ноември.