Ако цялата система за сигурност функционира нормално, такава комисия е излишна. Като цяло тя е порочно зачената от поредица антикорупционни органи. Проблемът е, че тя е включена в ПВУ. И нейното функциониране беше изискване, за да получим финансиране. Но ако говорим отвъд европейското финансиране - това е един излишен орган. Преди това полицията чудесно се справяше с проблема без такива грандиозни скандали. Това заяви в предаването „Офанзива с Любо Огнянов” по Nova News бившият зам.-ректор на Академията на МВР доцент Милен Иванов, коментирайки въпроса трябва ли КПК да бъде закрита?
По отношение на това закономерно ли е отхвърленото от НС вето на президента по отношение на възможността държавният глава да назначава председателя на ДАТО и ДАНС - той подчерта, че "за да получим адекватен отговор, трябва да подредим цялата система за сигурност".
И припомни, че проблемът започва още през 2006 година. Тогава президентът издавал укази, защото "това бяха военнослужещи, т.е. генерали. След 2006 година, с така наречената „девоенизация“, когато се разруши системата за национална сигурност, тогава ангажиментът ни беше – за влизане в Европейския съюз да извадим от въоръжените сили само полицията, тоест "Охранителна" и "Криминална" полиция", обясни Иванов.
По думите му именно по това време започнало всъщност обезсмислянето на това президентът да издава укази за тези длъжности. "Да, съвсем правилно – и в целия свят е така – парламентът избира ръководителите на такива ведомства. Но той избира и директора на полицията. Докато при нас още не сме узрели до идеята, че директорът на полицията е изключително важна фигура, равностойна на председателя на ДАНС", припомни той.
Според доцент Иванов имаме МВР, но нямаме самостоятелна полиция: "Във всички нормални държави има директор на полицията, който управлява цялата структура. У нас главният секретар е професионалният ръководител, а под него има директор на ГДНП. Само че - ГДНП има методически функции спрямо областните дирекции – реално погледнато, това не е йерархична вертикала на властта в полицията".
И беше категоричен, че президентът трябва да издава укази само за военнослужещи. "Главният секретар в случая не е военнослужещ – освен в случай на война или военно положение", изтъкна той.
На въпрос защо президентът държи да му се запазят правомощията да назначава шефовете на службите, Иванов подчерта: "Тук проблемът е в Конституцията. Президентът не може да не е върховен главнокомандващ, а тези структури не може да не са във въоръжените сили. Няма как разузнаването и контраразузнаването да не са част от въоръжените сили. Аз затова казвам – дефектът се получи още през 2006 година с неразбирането на модела. Защото в ДАНС, например, е военното контраразузнаване. В мирно време там няма военнослужещи".