"След като веднъж е подписано, макар и по подобен спешен и полупубличен начин, изтеглянето на България няма да бъде много вероятно. Но при ратификацията може би трябва да бъдат дефинирани рамките, в които България ще участва в тази инициатива".
Това коментира пред БНР политологът проф. Огнян Минчев относно присъединяването на България в Съвета за мир на Доналд Тръмп, за което премиерът в оставка Росен Желязков сложи подписа си.
"На този етап не мисля, че може да се говори за някакво сериозно препозициониране. Този подпис е по-скоро резултат от български вътрешнополитически съперничества и опити за взимане на преимуществени позиции", смята той.
Според него обаче това подписване не е без значение. Два аспекта са важни, каза проф. Минчев и обясни, че единият аспект е от гледната точка на престиж. Той напомни, че България е единствената европейска страна, освен Унгария.
"Виктор Орбан не е особено прилична компания за страна като България, която иска да бъде част от европейския център. От друга страна учредители са страни, по-голямата част от които са доминирани от авторитарни или полуавторитарни режими, което също не е особено престижно за България", добави събеседникът на БНР.
"Другата страна на нещата е по-дългосрочна и тя е свързана с обстоятелството, че самият статут на този Съвет за мир на практика е направен така, че той да представлява един инструмент за политическото влияние и роля на президента Тръмп в по-дългосрочна перспектива - след като изтече неговият мандат в Белия дом", коментира политологът.
По думите му проектоуставът предпоставя Тръмп като разпоредител с тази организация:
"Очевидно тук става въпрос за една частна международна инициатива, която всъщност проектира личната власт на Тръмп, прави го в качеството му на президент на САЩ, но се прицелва и към времето, когато неговият мандат ще бъде изтекъл. От тази гледна точка, ако имаме предвид всеобхватните лични пълномощия на Тръмп в този съвет и като имаме предвид засега заявеното членство на страните-учредителки, България хипотетично може да се окаже в ситуация, която там могат да се вземат решения, които да са проблемни от гледна точка на българския национален интерес, особено във връзка с определени регионални проблеми на Балканите или прилежащи други региони на България. От тази гледна точка си струва все пак да бъде обсъден начинът, по който България участва в тази инициатива".
Румен Радев не е ново лице, той просто е в нова роля, коментира Огнян Минчев относно слизането на президента на политическия терен.
"В тази нова роля той ще изразява същите позиции. Неговите позиции са един баланс между убеждения, които категорично са проруски, и от друга страна необходимостта, когато ходи някъде извън България той да се адаптира към рамката, която домакините са поставили за постигане на определени цели в областта на европейската интеграция, атлантическата интеграция и т.н", посочи още Минчев.
Професорът продължи: Ще видим един Румен Радев, който няма да ни изненада. Той ще се държи по същия начин, по който се държа и в президентството. Ще бъде проруски, антиукраински настроен, ще държи България да заема позиция, която дава приоритет на руските интереси и същевременно, където ходи в чужбина, ще се опитва да се адаптира към конкретната рамка, която се задава на тези форуми за позиции на страните.
По думите му Радев е човек с авторитарен тип мислене: "Той не е партньорски ориентиран, не е ориентиран към споделяне на власт".
От друга страна обаче ще му се наложи някакъв тип партньорство, допълни той.