„В последните години има промяна в цялостната политика по доходите в България. Трябва да започнем дискусия дали тази промяна трябва да продължи, докога и това как се отразява на конкурентоспособността на икономиката от една страна, и от друга страна – на неравенствата в обществото и на възможността на обществото да функционира като едно цяло“. Това заяви председателят на „Продължаваме Промяната“ Асен Василев на дискусия на тема „Млади семейства и доходи“. Тя, която е част от поредица публични обсъждания за бъдещото развитие на България под надслов „Силна България в силна Европа“. В дискусията участваха представители на работодателите, синдикатите, неправителствения сектор – работодатели, синдикати, неправителствен сектор, държавни учреждения, академична общност, представители на младите семейства и на хората с увреждания.
„Обикновено тези дискусии се водят в рамките на бюджетна процедура с доста кратък хоризонт и доста обострени политически настроения. Но решихме тази дискусия да се води даже извън предизборната кампания, да не е в контекста на конкретна бюджетна процедура и да е с по-дълъг хоризонт – къде и как искаме да стигнем днес, петнайсет години отсега. И да се опитаме да видим дали има съгласие по някои базисни принципи в областта, в които, независимо кой управлява, може да се движи, но има предизвикателства, особено в частта за доходите“, обясни Асен Василев.
Водещият дискусията Венко Сабрутев, член на Изпълнителния съвет на „Продължаваме Промяната“, заяви, че в дискусията се поставя акцент върху политиките за постигане на европейски доходи в България, младите семейства, децата, възрастните и хората с увреждания.
Първата част от дискусията беше посветена на темата:
Европейски доходи в България
Дискутиран беше въпросът как за едни и същи умения и дейност да имаме сравнимо заплащане с развитите европейски държави. Теми на панела бяха и минималната работна заплата, дали трябва да има работещи хора под линията на бедност и дали да се увеличават данъците и осигуровките, дали максималният осигурителен доход, максималната пенсия и максималното обезщетение за безработица трябва да се променят успоредно със средната работна заплата. Трябва ли да има гарантирани нива на заплащане за обществено важни професии с недостиг на кадри, също беше обект на обсъждане. В началото на дискусията председателят на НСИ Атанас Атанасов представи статистическа информация по темата (презентация можете да намерите в прикачения файл).
Участниците в дискусията се обединиха около необходимостта от промяна на модела за определяне на минималната работна заплата. По темата за едно и също заплащане за едни и същи умения у нас и в развитите европейски държави работодателите заявиха, че за това е необходимо да се достигне и едно и също ниво на производителност. Според Асен Василев това е най-добрият начин да се увеличат доходите устойчиво. Той смята, че същевременно трябва да се намалят нивата на неравенствата в заплащането, защото ако не го направим, се оформят социални гета.
Втората част от дискусията беше на тема:
Как България да стане отново 9 милиона души
Беше дискутирано как семейните финанси да не са бариера за второ и трето дете, какви да бъдат принципите на подпомагане и да се постигне справедливост и солидарност, така че да има по-висок демографски прираст. Тема на разговора бяха стимулите, благодарение на които българските семейства да се завърнат да живеят и работят в страната. Презентации за демографията на населението в страната направиха Калоян Цветков от катедра по социално-икономическа география в СУ, доц. Борис Казаков от Националния институт по геофизика, геодезия и география към БАН и Веселина Панайотова от фондация „Мама има работа“ (презентациите можете да намерите в прикачените файлове).
Участниците в дискусията постигнаха съгласие, че е необходимо по-добро ниво на развитие на икономиката, по-качествени и достъпни образование и здравеопазване, по-развита инфраструктура. Стимули за майките да се връщат по-рано на пазара на труда, като гъвкаво работно време, достатъчно детски градини и ясли, данъчни облекчения и социални услуги. Необходима е и консенсусна политика за решаване на демографските проблеми с перспектива над 15 години и държавна подкрепа за малките населени места. Асен Василев очерта 4 проблема, които трябва да се решат, за да има повече деца и българите да се върнат от чужбина – гъвкаво работно време, грижа за ранното детско развитие, мерки за подпомагане на деца в дълбока бедност и грижа за децата през лятото. Той посочи, че е необходимо да се разработи система за подпомагане, която освен солидарна, на първо място да е справедлива. Защото изцяло солидарната система е скъпа и неустойчива и много хора, които не са допринесли, се опитват да се възползват.
В третия панел от дискусията беше обсъдена темата:
Справедливи пенсии
Беше обсъден въпросът, че пенсионерите, които са изпълнили изискванията за стаж и възраст, не трябва да получават пенсии под линията на бедност, а пенсиите на тези, които не са изпълнили тези изисквания – да се допълват от социалната система. Дискутирана беше и темата за възможността работещите да управляват активно парите си за пенсии. Беше представена презентация с официални данни от НОИ (можете да я намерите в прикачен файл).
Участниците в дискусията се обединиха около това, че промени в пенсионната система трябва да се правят постепенно, като се търси балансирано решение, което да е обсъдено и обществено подкрепено. Също така беше посочена необходимостта от развитие на втория стълб на пенсионно-осигурителната система и въвеждане на мултифондовете.
Последната тема от дискусията беше за:
Равен достъп за хората с увреждания
Дискутирана беше необходимостта от равен достъп на хората с увреждания до работа, образование, здравеопазване и културен живот, достоен и пълноценен живот, достъпна градска среда – без бариери, с удобен транспорт и адаптирани пространства. Също така беше обсъдена възможността те постепенно да преминават от социални помощи към достойна заплата и да получават достойно и равнопоставено заплащане и условия на труд.
Венко Сабрутев заяви, че е сигурен, че по тези теми може да се намери съгласие в обществото. Често обаче обществото разбира проблема и има воля да се реши, но политиците възпират решенията. Според него с години градската среда не е изграждана с мисъл за хората с увреждания и държавата не припознава проблема, и в държавния бюджет няма заложени средства за такава инфраструктура.
Участниците в дискусията се обединиха около необходимостта от изготвяне на Кодекс за хората с увреждания, тъй като в момента материята е разпиляна в многобройни нормативни документи. Обърнато беше внимание на нуждата от дигитализация и уеб достъпност на администрацията, така че хората с увреждания да имат възможност да работят дистанционно от вкъщи. Също така според участниците има различни програми за достъпна градска среда, но общините не са активни да подготвят необходимите проекти.
Венко Сабрутев заяви, че подкрепя посочената от участниците необходимост от борба със злоупотребите в здравеопазването и фалшивите ТЕЛК решения. Той посочи, че по времето на управлението на ПП е започнал анализ на корупционните практики в сферата. „За някои партии хората с увреждания са хъб за избиратели“, каза той.