На фона на политическата криза, въвеждането на еврото и поредните избори, липсата на държавен бюджет поставя допълнително напрежение върху хората и бизнеса. Рисковете – по-високи дефицити, несъответствие между приходи и разходи и натиск върху инфлацията и социалните политики.
Според Любомир Дацов – член на Фискалния съвет и бивш заместник-министър на финансите, се натрупват грешни решения и се случва една грешка след друга.
„Проблемът е политически. Доверието е нарушено, защото се натрупват грешни решения – едно след друго“, каза той.
По думите му държавата прави бюджети с „пожелателни приходи“, а след това и „пожелателни разходи“, което води до системни отклонения.
„Когато си измисляш бюджет под формата на пожелателни приходи, след това правиш пожелателни разходи, влизаш в цикъл - грешка след грешка“, подчерта Дацов в ефира на bTV.
Дацов посочи, че сериозният проблем е, че реалното изпълнение се разминава с това, което е заложено като политика.
„Бюджетът, който е изпълнен, няма нищо общо с този, който беше внесен. Няма нито един параграф, в който да има нещо, което да се доближава до това, което беше замислено“, каза той.
Според него проблемът е и в приходната, и в разходната част, като най-ярко личи в данъчните приходи.
„В експертния свят допустимата системна грешка е 0,2% до 0,5%. Грешката на данъчните приходи е над 10%. Това не може да бъде обяснено с експертна грешка - ясно е, че беше политическо пожелание“, заяви Дацов.
Попитан дали „пожелателните“ бюджети са опит да изглеждаме добре преди еврозоната и заради критерия за 3% дефицит, Дацов отговори:
„Според мен това няма никакво отношение към европейските неща. С разумна политика можеш да постигнеш същите неща. Това си е популизъм.“
Дацов подчерта, че инфлацията не може да се обяснява с отделни случаи и „микропроблеми“, а с по-дълбоки процеси.
„Инфлацията, която идва от монетарните и структурните проблеми – от това, че държавата помпа заплати и доходи – няма как да се коригира без държавата да промени поведението си“, каза той.
По думите му механизмът за работа без приет бюджет е разписан в Закона за публичните финанси, а „удължителният бюджет“ е по-скоро политическа застраховка.
„Удължителният бюджет не е задължителен. Законът предвижда много ясно процедурата и ограниченията при харченето“, обясни Дацов и добави, че до юни има ясна рамка за функциониране, но е важно да се спазва „духът на закона“.
„Даваме съвет правителството, включително служебното, да се придържа към духа на Закона за публичните финанси“, каза той.