Сутринта донесе облекчение за всички в търсенето на край на конфликта в Близкия изток. Така служебният външен министър Надежда Нейнски коментира двуседмичното примирие между САЩ и Иран, обявено малко преди изтичането на поредния ултиматум от страна на Вашингтон в ефира на "Денят започва" по БНТ.
Устойчивостта на примирието ще зависи от това дали Иран ще се откаже от желанието си за създаване на ядрена бомба, от предоставянето на достатъчно гаранции, че обогатеният уран не се използва за ядрено оръжие, спиране на обстрела на държавите от Залива, както и отварянето на Ормузкия проток, каза още Нейнски.
Надежда Нейнски, служебен министър на външните работи: "На практика това примирие, по същество, дава ясните линии, по които ще се търси дали ще бъде устойчиво. Разбира се, рано е за оптимизъм, защото нагнетената ситуация през последните седмици е изключително тежка. В един конфликт най-важно е дали ще се създаде такова доверие, което да доведе до прекратяването на конфликта. Така че нека бъдем предпазливи, да видим как ще протекат тези преговори. За съжаление, на няколко пъти сме имали очаквания, които не са се увенчавали с успех."
По думите на външния министър отхвърлената тази нощ от Съвета за сигурност резолюция на ООН, в която се е настоявало за отварянето на Ормузкия проток, е показала, че конфликтите по света са свързани. Причината - Русия и Китай, които се е очаквало да се въздържат, са гласували против.
Надежда Нейнски, служебен министър на външните работи: "Русия успя да натрупа огромни финансови постъпления от затварянето на Ормузкия проток, постъпления, които веднага се наливат във военната ѝ машина. Както знаем, и тя по същество имаше интерес от този конфликт, защото това даде възможност на военната индустрия да се захрани с повишаването на цените на петрола, тя има алтернативни пътища, през които да го изнася, така че в съвременния свят всичко е свързано и интересите се преплитат."
Надежда Нейнски допълни, че на този етап Европейският съюз успява в дискусия да намери най-правилните решения по отношение на войната в Иран. Тя коментира и участието си във видеоконферентния разговор по инициатива на британския външен министър, като обясни, че е имало диалог със страните от Персийския залив, които са сред най-засегнатите от конфликта.
Надежда Нейнски, служебен министър на външните работи: "Аз разговарях с по-голямата част от колегите си от страните в Залива и те бяха изключително гневни, още повече, че и в свещената седмица на Рамазана те бяха атакувани от съседите си по един абсолютно жесток и безпрецедентен начин. Така че стремежът на този разговор беше първо да изслушаме това, което се случва там, да сближим позициите си. България заяви, че тя няма да участва в никакви военни операции в Ормузкия проток, но, разбира се, България се присъедини към усилията и апелите към Иран за отварянето на протока, защото търпи икономически последици."
Всички усилия на българското правителство са насочени към това да се дадат максимални гаранции за сигурност на България, каза още първият ни дипломат. Според Нейнски тези гаранции са в политиката, която страната ни провежда, както и членството ѝ в ЕС и НАТО.
Надежда Нейнски, служебен министър на външните работи: "Това, което искам да кажа много ясно, че защитата на националните интереси и националната сигурност на България минава през активна, а не през пасивна външна политика. Този девиз за мира - всички сме за мир, няма държава, която да каже "Аз съм за война". Въпросът е какви гаранции може да бъдат получени за мирно решение, по какъв начин България може да защити националната си сигурност и тук вече се разделят нещата."
Нейнски отново обясни, че публикуването на нотата, изпратена от Иран до България, не е нормална практика. Според нея целта е била създаването на напрежение и всяване на страх в обществото.
Тя коментира и споразумението с Украйна, като подчерта, че то очертава политическа рамка, от която не произтичат задължения, а възможности за България.
Надежда Нейнски, служебен министър на външните работи: "България изключително закъснява с подписването на това двустранно споразумение. А България, от друга страна, иска да се възползва от високотехнологичния капацитет на Украйна. Украйна, по силата на необходимостта на тази война, ѝ се наложи буквално да създаде в рамките на 4 години изключителен високотехнологичен капацитет за своята армия. Това е ноу-хау, от което българската армия се нуждае и от сътрудничеството по силата на това споразумение ние можем да получим наистина много възможности. Българската военна индустрия също може да получи изключително големи възможности, които ние преценихме, че са в интерес на страната ни."