"В Белград не харесват Румен Радев, Белград има свое специфично отношение към него, защото Румен Радев при едно от неговите посещения в западната ни съседка като президент преди няколко години постави въпроса за връщането в граматичен план на имената на българите в Западните покрайнини.
Това на Александър Вучич и на неговата клика не им харесва особено. Те са за това статуквото да бъде запазвано, формата "ич" да бъде запазена. Така че те не харесват всеки един опит да се търси вариант за подкрепа на българите в Западните покрайнини.
Това каза журналистът от БНТ и бивш кореспондент на Балканите и в Москва Николай Кръстев в предаването "Метроном" по Радио ФОКУС.
И допълни: "Спомняте си думите на Радев, докато още беше президент по отношение на Сърбия и превъоръжаването, което тече там, които дадоха сигнал, че България е притеснена от ставащото във военен план на Балканите по отношение на Сърбия и острата реакция, която дойде от близките до Вучич анализатори и политици от неговата управляваща партия. Те се обявиха против България, която видите ли с Хърватия искала да унищожи Сърбия, искали да нападат, а те заради това съответно се подготвяли и въоръжавали, защото помнили каква била историята. Но не си спомнят и другата част от историята - че те нападнаха България през 1885 година, не беше обратното, но така е в историята се четат нещата, на когото, както му харесва в този случай".
Николай Кръстев споделя, че България има желанието да защитава своите сънародници в западната ни съседка, отделени насилствено от България след Първата световна война и именно за това Белград не харесва бившия вече президент. Според журналистът България трябва да бъде много по-активна в този план.
"Нищо не пречи на България да работи в тази посока и по линия на Европейския съюз, по линия на партньорствата с други държави от ЕС може спокойно да работи по този план и да оказва въздействие върху властите в Белград за подобряването на финансовото положение първо на хората от този район".
Там се намират едни от най-бедните общини, а хората непрекъснато напускат тези райони, като на тяхно место идвали представители на ромската общност. Подменя се етническият състав на този регион, разказва още той.
И добавя: "Това е нещото, което трябва да плаши България и страната ни трябва да го следи внимателно, защото след 20 години никой няма да може да каже какво е етническото съотношение вътре в Цариброд или Босилеград. В районите, които се доминират от българи, трябва да има изграден пряк път между двата центъра в Западните покрайнини, а не да се налага за по-кратко и бързо от Босилеград да отидете до Цариброд през България".
"България може и има всички инструменти като член на ЕС да покаже на Сърбия, че защитата на нейните съграждани в Сърбия е важен приоритет в балканската ѝ политика. Сега предстои да видим накъде ще тръгнат тези процеси", коментира още Николай Кръстев.