Бившият министър на земеделието Иван Христанов заяви, че информацията за нарушенията около казуса "Баба Алино" е била публично оповестена още през март, но въпреки това не е последвала реакция от страна на институциите.
"Аз станах министър на 19 февруари. На 6 март, само 17 дни по-късно, се превърнах в първото държавно лице, което изнесе публично информация за брутални нарушения, включително и подозрения за престъпления, които бяха подадени от нас към прокуратурата. И до ден днешен не мога да намеря отговор на въпроса къде спаха всички останали", каза Христанов пред "Денят ON AIR".
По думите му обаче проблемът не е в това кога той е реагирал, а защо останалите институции са бездействали в продължение на години. Той подчерта, че още в края на 2023 г. служители на Регионалната дирекция по горите във Варна са извършили проверки и са наложили близо 20 акта за нарушения.
Освен това са били изпратени сигнали до прокуратурата, МВР, ДАНС, общината и други компетентни органи.
Според него е трудно да се приеме, че институциите са научили за случая едва години по-късно.
"Когато някой отива и съставя 20 акта на нарушители, след което изпраща сигнали до всички компетентни институции, а после някой твърди, че е разбрал чак през 2024, 2025 или 2026 г., това изглежда крайно неадекватно. Тук вече говорим не само за увредена природа и изсечени гори. Говорим за огромна рана в доверието към държавата", заяви още Христанов за Bulgaria ON AIR. Коментирайки твърденията за политически чадър над замесените лица и фирми, Христанов заяви, че лично не е бил подлаган на натиск да прикрива информация или да спира проверки.
"Никой нито веднъж не ми се обади да ми каже: "Не говори за тези хора", "Не отговаряй на парламентарните въпроси", "Не изнасяй информация". Ако е имало чадър, той е бил само над части от институциите. Но в Министерството на земеделието никой нито веднъж не се опита да ми каже да прикривам нещо", каза Христанов.
В по-широк контекст той определи проблема като част от системен модел, при който контролни органи, свързани със строителния сектор, често се превръщат в инструмент за административен натиск върху инвеститорите.
По думите му това възпрепятства инвестициите и създава предпоставки за корупционни практики. Христанов отправи и критики към кадровата политика на настоящото управление, като изрази съмнения, че част от назначенията продължават да обслужват интереси, свързвани с предишни властови кръгове.
Като пример за проблеми извън случая "Баба Алино" той посочи строителен проект във Велико Търново, за който твърди, че е получил всички необходими разрешителни въпреки обществените съмнения около реализацията му.
"Разбира се, че ще подам сигнал. Така или иначе съм се превърнал в антикорупционния подател на сигнали в България. Но това повдига въпроса защо институциите не реагират на конкретните примери, а постоянно търсят проблеми другаде", подчерта Христанов.